Хипермаркетите искат 9% ДДС за храната от топлата витрина

Големите търговци са против намалени ставки само за конкретни бизнеси

Хипермаркетите искат 9% ДДС за храната от топлата витрина

Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява най-големите търговци на храни, директно се обяви против свалянето от 20% на 9% на ДДС за доставка на прясно приготвена храна само от ресторантите и поиска същото облагане от 9% и за храната им от топлата витрина. Реакцията идва след като в края на октомври премиерът Бойко Борисов обяви във фейсбук, че ще направи и тази отстъпка за сектор "ресторантьорство" въпреки липсата на убедителни данни, че с облекчението бранша изсветлява. При първата вълна на пандемията секторът получи 9% ДДС за продажба на храна и алкохол, консумирани в ресторантите.

По-нисък ДДС за всички

От сдружението уточниха пред Mediapool, че предлагат еднакъв по-нисък ДДС да имат еднаквите продукти или услуги, предлагани от различни оператори. 

"Предложението поставя в неравноправно положение търговците, които също продават, а някои от тях и доставят, прясно приготвена храна за вкъщи, защото според него ако един клиент си купи вечерята от топлата витрина на търговска верига или я поръча от там, ставката ще е 20% ДДС, а ако я поръча от ресторант - 9%", посочват от СМТ.

Оттам подчертават, че на практика търговецът и ресторантът ще извършват еднаква услуга, но ще работят при различни данъчни условия, което нарушава един от основните принципи на данъчното облагане - неутралност.

"Сдружението за модерна търговия подкрепя единната ставка на ДДС и предлага да се обсъди намаляването на единната ставка(20%), което би насърчило потреблението като цяло и по този начин стимулирало и бизнеса. Въвеждането на диференцирани ставки(по-нисък ДДС за конкретни сектори - б.а.) поставя под въпрос равноправното третиране на икономическите субекти", подчертават оттам. 

От СМТ посочват още, че винаги са защитавали позицията, че в една конкурентна и пазарна икономика бизнес субекти би трябвало да бъдат третирани равноправно, а важни решения, засягащи бизнеса би трябвало да бъдат приемани след диалог с всички засегнати страни и след задълбочена оценка на въздействието.

"Така, законодателният процес би бил много по-качествен, а бизнес средата би била по-предвидима. Това би довело до ръст на икономиката, от което биха спечелили всички – бизнесът, потребителите и държавата", твърдят оттам.

От СМТ посочват, че единната ставка е по-добра алтернатива от диференцирани ставки, при които по-ниският данък за избрани се налага да се компенсира с относително висока ставка за всички останали.

Задари пандемията ДДС в България бе намален от 20 на 9% за храни в ресторантите и за бира и вино, сервирани там. А също и за фитнеси, спортни съоръжения, книги, памперси и бебешки пюрета.

"Ако целта на предложената промяна е облекчаване на бизнеса на ресторантите, поради значителните им загуби, причинени от корона кризата, то не считаме, че ставката на ДДС е подходящият инструмент", директно посочват от СМТ. Оттам добавят, че, ако има обществено съгласие, че трябва да се подпомогнат ресторантите и техните служители, това може да стане по-успешно с други инструменти, като мярката 60/40, която може да се допълни с други подходящи временни мерки, които няма да навредят на фискалната, икономическата и социалната стабилност.

По-нисък ДДС за конкретни храни е неефективен заради сивия сектор

От СМТ посочват и факта, че в повечето страни в ЕС потреблението на основни храни се облага с диференцирани ДДС-ставки. Както Mediapool многократно е писала в Германия, Франция и още редица страни основните храни в магазините са с по-нисък ДДС, вариращ между 5.5 и 8%. Във Великобритания пък ДДС за основни храни и бебешки дрехи е 0%.

Сдружението подчертава, че никога не са настоявали за диференцирани ставки за храните, тъй като членовете им, които са най-големите търговци на храна в страната, смятат, че ползите от това са значително по-малки от негативите.

"Преди всичко, диференцираните ставки, особено в страни като България, с голям дял на сивия сектор и склонност към избягване на данъци и данъчни измами, създават голям риск за приходите в държавния бюджет, а фискалната стабилност е фундаментално важна за бизнес средата и развитието на икономиката", уточняват оттам.

Сдружението посочва още, че за разлика от единната ставка на ДДС, диференцираните ставки поставят в привилегировано положение едни стоки, услуги и бизнеси и наказват други. И добаят, че всеки прецедент води до лавина от допълнителни искания за нови и нови привилегировани стоки и услуги.

"Ресторантите ли са по-важни, или образователните услуги? Лекарствата или храните? Кои храни, кои лекарства, кои услуги... Това са трудни въпроси, споровете по които може да пропилеят огромна част от социалния капитал в непродуктивна за обществото посока и да създадат голяма несигурност за бизнеса", добавят оттам.

Не на последно място, от сдружението смятат, че диференцираните ставки излизат скъпо на бизнеса, тъй като често водят до тежки за разрешаване данъчни спорове в кои случаи каква ставка се прилага, а те често стигат съда, увеличават разходите за адвокати и създават допълнителна несигурност за бизнеса.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?