Хипертонията и сънната апнея вървят ръка за ръка

Нещо, на което малко се обръща внимание при диагностиката на артериалната хипертония, е връзката ѝ със сънната апнея. Обструктивната сънна апнея е една от честите вторични причини за повишаване на кръвното налягане. Около 50% от пациентите с обструктивна сънна апнея имат хипертония, a около 30% от пациентите с хипертония страдат от обструктивна сънна апнея. Състоянието засяга 24%-26% от мъжете и 17%-28% от жените на възраст между 30 и 70. Тези данни изнесоха специалисти от УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“ по повод Световния ден на хипертонията 17 май.

При здравите хора кръвното налягане естествено се понижава с между 10 и 20% през нощта. Хората с обструктивна сънна апнея, които имат непонижаващо се кръвно налягане през нощта, са изправени пред повишен риск от сърдечно-съдови проблеми. Освен това много пациенти с обструктивна сънна апнея изпитват внезапно и ясно изразено повишаване на кръвното си налягане, когато се събудят сутрин. Този "сутрешен скок" е друг фактор, който може да увеличи риска.

Кардиологът д-р Нели Георгиева, която работи с иновативен апарат за измерване на централното аортно налягане в ИСУЛ, съветва всички пациенти над 50-годишна възраст поне веднъж годишно да се подложат на това лесно достъпно и неинвазивно изследване. Препоръката важи и за по-млади хора, които вече имат повишено кръвно налагане или са с повишена кръвна захар и високи стойности на холестерола. "В последните години хипертонията все повече се подмладява. Това е начин ще определим сърдечно-съдовия риск при симптомни и асимптомни пациенти и ако се наложи навреме ще вземем мерки, преди високото кръвно налягане да е започнало да уврежда органите ни“, съветва д-р Георгиева.

Има все повече доказателства, че не периферното кръвно налягане (това, което мерим с т.нар. апарат за кръвно), а централното артериално налягане (налягането измерено в аортата) е по – надежден предиктор за бъдещи сърдечно - съдови събития, тъй като осигурява на лекарите повече информация за състоянието на кръвоносните съдове и съответно дали има увреждания на таргетните органи. "Понякога периферното кръвно налягане може да е ниско, но централното аортно налягане - високо, което показва, че има скрит проблем, който трябва да се изясни“, обяснява д-р Георгиева.

Клиниката по кардиология на УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“ е единственото място у нас, където централното аортно налягане може да бъде измерено и определено чрез неинвазивни методи. Изследването се извършва със специален апарат, с който се прави 24-часово мониториране на централното аортно налягане. Измерването може да стане и за 5-10 минути, както при стандартните апарати за кръвно, при пациенти, при които все още няма симптоми, а се цели профилактика.

Обструктивната сънна апнея също може да се контролира успешно, припомня д-р Петър Калайджиев, който има и защитена дисертация на тази тема. Лечението не само подобрява качеството на съня, но също така може да помогне за справяне с хипертонията. Единият начин е чрез осигуряване на непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (CPAP). CPAP включва носенето на маска за лице, прикрепена към апарат, с която пациентът спи през нощта. Друг начин за управление на сънната апнея, който може да понижи кръвното налягане, е загубата на тегло чрез промени в диетата и начина на живот.

Специалистите съветват да помислите дали някой от следните симптоми важи за вас:

• Сънливост през деня
• Трудности с вниманието и паметта
• Главоболие сутрин
• Сухота в устата при събуждане
• Раздразнителност, тревожност или депресия

Сънната апнея често не се разпознава от пациентите, а от партньора в леглото, който пръв забелязва нощни симптоми на обструктивната сънна апнея:

• Силно хъркане
• Задушаване или задъхване по време на сън
• Паузи в дишането по време на сън

"Изпитването на един или повече от тези симптоми не означава непременно, че имате сънна апнея, но е добра причина да обсъдите съня с Вашия лекар“, казва д-р Калайджиев.