Хипотези, пропаганда и прогнози след убийството на Немцов

Извънредният доклад очертава хипотезите, пропагандата, съмненията и прогнозите след убийството на Борис Немцов, единствено с оглед на фактическите обстоятелства и тенденции. При изготвянето му са взети всички мерки за осигуряване на обективна и точна информация, която е базирана на публични източници.

Хипотезите

Следственият Комитет, който е главна разследваща институция в Русия, обяви своите хипотези 12 часа след убийството на Борис Немцов. Подредени по реда на тяхното изложение те са:

I."Убийството като провокация за дестабилизиране на политическата обстановка в страната; фигурата на Немцов би могла да стане своеобразна сакрална жертва за тези, които не се гнусят от никакви методи, за да достигнат своите политически цели;

II. Внимателно се обработва също версията, свързана с ислямско-екстремистката следа. Следствието има сведения, че Немцов е получавал заплахи във връзка с неговите позиции относно разстрела на журналистите от редакцията на списание "Шарли Ебдо“ в Париж;

III. Освен това се проверява версията, свързана с вътрешно - украинските събития. Не е тайна, че в средите на двете страни от конфликта има много радикални персонажи, които не се подчиняват на никакви власти; но

IV. не са изключени, разбира се, и версии свързани с търговската дейност на Немцов и лична неприязън към него; а също и

V. други битови версии“.

Има VI-та хипотеза, че "правителството е подбудило свои поддръжници да убият най-големият му опонент, заради активната му дейност по документиране на военното участие на Русия в Украйна и планирани нови разкрития в тази посока". Поради този "пропуск“ лицата, които са заплашвали открито, че ще убият Немцов, не са попаднали в списъка на заподозрените. Ето заплахите:

• Александър Дугин, лидерът на движението за Евразия в Русия, в продължение на години призова за "окончателно решение“ с предателите в Русия, с Петата колона, където посочва изрично Немцов. През май 2013 г. Евразийското младежко движение, председателствано от Дугин, организира в Ростов на Дон инсталация с балони, изобразяващи лицата на Борис Немцов и трима други "предатели", които бяха разстреляни пред публиката. В свое дълго интервю с Владимир Познер, Дугин посочва Немцов като пример за либералите, които "трябва да бъдат унищожени". Познер подкрепи свой въпрос в интервюто с цитат на дугинова статия с красноречивото заглавия "Либералите – до стената";
   
• Игор Гиркин (приятел на Дугин и "герой“ от първия етап на хибридната война на Русия в Украйна) официално обяви, че той, чрез неговото Новорусийско движение, ще послужи като паравоенен гарант, че на членовете на опозицията няма да бъде позволено да направят "Майдан" в Русия. В официалния манифест на Движението изрично се посочва неговата мисия"...в случай на масови антиправителствени действия ние ще застанем на страната на сегашното правителство, включително, ако се налага да употребим сила, за да се справим с опозицията". В тази програма Гиркин обещава да защитава Русия, дори когато тя не иска да се защити и ще се борят срещу предателите с всички средства, "включително чрез използване на сила". Новорусийското движение изрично посочваше Борис Немцов като архи-враг на "патриотичните сили“ в страната;
   
• Многочислени представители на паравоенни казашки сили, които са важен елемент на руската инвазия на Украйна, изрично заплашваха Немцов, ако той не си затвори устата и не спре критикува, например дори такъв стратегически и обобщаващ документ като Руската военна доктрина. При новината за смъртта му, уебсайтът "Имперски съюз на Казаците " злорадо съобщи: "Евреинът Немцов е бил убит";
   
• Дугин и Гиркин са близки сътрудници, в действителност, платени служители на руския олигарх и приближен на Путин Константин Малофеев, човекът, който финансира голяма част от инвазията в Украйна.

Изложената по-горе VI-та версия, че убийството на Немцов, както и на други опозиционери преди него, е извършено от надъхани от властта нейни защитници, се споделя широко извън Русия. Между тази версия и втората хипотеза на Следствения Комитет се разполага случаят с Рамзан Кадиров – Имама на Путин в Чечня. Но неговите мотиви са съвсем други. Незначителна е вероятността руските мюсюлмани да са били до кръв засегнати от защитата на Немцов на "Шарли Ебдо" и затова да са решили да го убият. Трагедията в центъра на Париж и солидарният отговор на ЕС не породиха никакви реакции в населените от мюсюлмани райони на Русия; а изказаното от Немцов становище по темата беше само едно от стотици подобни на руски либерални фигури и на много журналисти. Кадиров следва да бъде причислен към "пропуснатата“ VI-та версия, заради други мотиви. Той ги излага в свой постинг и напълно ги разкрива с версията си за западните спецслужби като убийци на Немцов. В тези мотиви няма и следа от II-та хипотеза на руските следователи.

• Рамзан Кадиров, който изпрати батальон чеченци, за да се бият с редовните украински военни части заедно с Гиркин, са сред основните заподозрени в разпореждане на убийството на Немцов, който се е канил да разкрие агресията срещу Украйна. Противниците на Кадиров вече го обвиниха заедно с братовчеда му Адам Делимханов като възложител и извършител на убийството.

На обвинението на противниците на Кадиров веднага отговори Следственият Комитет през в. "Известия“ с версията, че организатор на убийството на Немцов е криминално проявения чеченец Адам, но Осмаев, воюващ против сепаратистите от ДНР и ЛНР. Версията е, че съгласно плана на украинските специални служби, убийството на опозиционера е трябвало да дискредитира ръководството на Русияi. Тази версия не отговаря на въпроса, защо украинските служби ще отстранят своя най-отявлен поддръжник в Русия и противник на войната?

Съмнения

Съставът и подредбата на хипотезите на властта за убийството на Борис Немцов сами по себе си пораждат основателни съмнения. На тях ще се спрем още веднъж при анализа на действията на руската пропаганда след убийството.

Първото основателно съмнение е защо посочените в VI-та хипотеза лица са изцяло извън заподозрените. Сред тях не се търсят подбудителите и извършителите на убийството, което е недопустимо за едно безпристрастно следствие. Затова вече има гласове, които настояват за независимо международно разследване.

Второто съмнение произтича от стереотипите на действие на руските специални служби. Доказано е с много документи, че преди митинги и протести тези служби поставят лидерите на опозицията под строго наблюдение, следят ги, фотографират ги и ги заснемат, извършват подслушване на разговорите им, включително в заведения. Основателният въпрос, е дали е вярна информацията, че със съдействие на властта във въпросната вечер наблюдението над Борис Немцов е преустановено. Какви са шансовете основен организатор на предстоящия на 1 март протест и видна опозиционна фигура, да остане извън полезрението на специалните служби точно пред Кремъл и точно преди ново рисково за властта събитие?

Трето съмнение поражда бързо и масово разпространената информация, че атентатът не е заснет от камери. Тази официална информация не се оказа вярна. Намери се камера заснела, макар и с недобро качество събитията, които са се разиграли на лобното място. Бивш руски журналист от ТАСС подкрепи със снимки своето твърдение, че от мястото на местопрестъплението е заснел три камери, които го наблюдават от непосредствена близост и биха показали ясно скритото зад снегорина убийство. Той обвини ФСО в лъжа, че камерите им са насочени само към Кремъл.

Четвъртото съмнение е изземането на материалите за готвения от Борис Немцов доклад – разобличение на участието на редовни руски войски във войната в Източна Украйна. Това изземане се оказа от първостепенна важност за следствените органи, толкова важна, че е изпълнена веднага след разстрела на опозиционера.

Руската пропаганда

Руската пропаганда започва още от I-та хипотеза на Следствения Комитет. Тя е почти буквален преразказ на изявление на Путин, предавано по телевизията преди 3 години, в което са: терминът "сакрална жертва“, внушението, че ще бъде инсценировка на опозицията и на тези, "които стоят отвън“, и абсолютната убеденост, че опозицията е толкова безпринципна и без ценностна, че с цел дестабилизиране на политическата обстановка е готова да пусне собствена кръв.

Преди всички ключови протестни инициативи това негово задочно обвинение се пуска в обращение от хора от обкръжението му, цитирайки "вътрешна информация“. Прогнозата му обаче никога не се сбъдва. Тезата бе рециклирана моментално и върната в обращение след първото изказване на Путин, че "убийството на Немцов е поръчково и провокация“. Всички държавни и про-кремълски медии включиха тезата в заглавията си, като основният контекст е "ето ви и сакралната жертва, за която толкова години ви предупреждавахме“.

Кремъл разчита на около 25 изключително влиятелни блогъри, които задават тона на своите последователи – които са както платени тролове, така и лоялни, публични и влиятелни общественици. Списъкът с тези блогъри стана известен след като хакери проникнаха в пощенската кутия на Тимур Прокопенко, Директор на дирекция "Вътрешна Политика“ в Кремъл, отговарящ неформално за ПР политиката на Путин. Оттам стана ясно, че ежедневно на тези блогъри се спускат основни тези за деня, които в голямата си част включват тезиси за атака върху политически опоненти, а понякога и неопозиционни конкуренти.

Всички тези блогъри пуснаха в обращение тезата за сакрална жертва няколко часа след убийството, очевидно след като са получили инструкции за това. Тезата бе подкрепена и от друга ключова дума: "провокация“ в комбинация с Немцов.

В течение на 28.02, всички кремълски тролове се придържаха към следните тези:

• "Сакралната жертва“ от опозицията като ключова теза;
• "Украинската връзка“ чрез пускане на подвеждащи "въпроси без отговор“ за украинската приятелка;
• Украинските служби;
• ЦРУ: ("А забелязахте ли, че един и същ посланик на САЩ е в Москва при убийството на Немцов, както и в Киев при убийството на журналиста Гонгадзе през 2004?“ "А забелязахте ли колко бързо реагира САЩ?“ Московски Комсомолец дори пусна тезата, че Уикипедиа е била редактирана със смъртта на Борис Немцов няколко часа преди смъртта му)

Убийството бе "обработено“ от руските специални служби по техния протокол и след това реализирано през официалните институции и пропагандна машина.

Първата процедура е масово внушаване на официалните тези: "сакрална жертва" на "опозицията", "провокация", "дестабилизация" на руското ръководство.

Втората процедура е насищане на медиите с многообразие от "теоретични възможности“, поднесени и легитимирани от "информирани източници“. Целта на многообразието от възможности е да се заглуши най-очевидната, че убийството на най-отявления опозиционер най-вероятно следва да бъде обяснено с неговата политическа дейност. Многообразието създава илюзията, че всички обяснения (макар и често абсурдни) са еднакво възможни.

Третата процедура ( и основна от гледна точка на съдържанието на пропагандата на руските специални служби) е целенасочено атакуване на отделни общности с цел пораждане на негативна реакция към случилото се. Целта на подобни манипулации е да се причини разочарование от събитието сред различни целеви групи, като се използва тяхната чувствителност към различни емоционални сигнали. Ето и примери за доказателство:

За най-консервативния електорат, всички про-кремълски медии и блогъри използваха думата "любовница“ за Анна Дурицкая; тя никога не се споменава само по име, а винаги като "украинския 23 г. фотомодел...“; всички "обобщения“ на предисторията на Немцов пък включваха – с изричен или завоалиран намек – неговия "бурен семеен живот“. В един от постингите на кремълски блогър, например, бе изрично написано: "Любовната история на Немцов бе като сапунена история; нищо чудно и случилото му се да е поредния епизод, свързан с ревност например“. Един от разпространяваните от кремълски тролове фалшификати, например, беше полугола "снимка на Дурицкая“; която при елементарна проверка се разкрива като снимка на друга жена. Жълтият официоз "Лайфнюс" пък пусна неподплатен с нищо слух, че украинската приятелка е работела като ескорт, с двоен подтекст: уронващ репутацията на Немцов пост-мортем, и намеквайки, че при определни обстоятелства тя би могла да бъде (платен) съучастник на истинските убийци.

За анти-украински настроените руснаци се разпространяваха постинги, че "най-доволни от убийството изглеждат хохлите“, че "колата, с която са избягали убийците, е украинска“ (в случая се изопачава грубо официалната информация, че колата ЗАЗ е производство на украински завод, но тя не е била с украински номера).

За анти-американски настроената аудитория бяха върнати в обращение снимки на Немцов с американски президенти и политици, с текстове "Ето, използваха го и го убиха“.

За любителите на конспирацията е предназначена съответна масово тиражирана хроника.

Единствената посока на положителни послания е западната аудитория – "ще разследваме строго подлото убийство на Немцов“; "Путин лично контролира разследването за смъртта на Немцов“.

Следва да се отбележи, обаче, че след първоначалните бомбастични заявления за бързо и приоритетно разследване, посланията от Кремъл по темата се разредиха и към настоящия момент вече нито Путин, нито съветниците не потвърждават публично поетото обещание. Според някои руски наблюдатели, това е симптом за евентуално стресираща за Путин информация за реалния организатор и изпълнител на престъплението.

Отразяването в България

За разлика от свалянето на малайзийския самолет, медийното отразяване на убийството на Борис Немцов у нас е различно. Разбира се, официалните руски версии бяха размножени, публикувани бяха руските пропагандни тези за консервативния читател и зрител. Но, атентатът срещу видния опозиционер бе посрещнат студено от българските медии и сайтове. Фактите бяха отразени коректно и пестеливо. Руските пропагандни тези не бяха подети от масовите медии и от посещаваните сайтове.

Коментарите у нас са предимно осъдителни, но без адресиране на вина. Преобладава европейската и атлантическа гледна точка с акцент върху подозренията към днешните "черносотници“ на властта и внимателно наблюдение на действията на руския президент.

Предназначените и за наша употреба положителни послания на външния министър Лавров бяха цитирани без коментар. Българските медии изглежда не вярват на обещанията за строго разследване под контрола на Путин.

Рупорите на руската пропаганда в България реагираха по същия начин, разбира се като подчертаваха нарасналия рейтинг на Путин, препечатваха хвалебствия за него от британски автори и повтаряха за изтеглянето на тежките оръжия от зоните на военни действия в Източна Украйна. Препечатваха версии на руските разследващи власти и дори тези на руската пропаганда, но внимаваха балансът на гледните точки да бъде в посочената по-горе евро-атлантическа посока.

Разбира се, има няколко изключения, които посочваме под линия.

Прогнозите

Сред руските опозиционни наблюдатели е разпространен страхът, че ще започнат репресии, както след убийството на С. М. Киров. Това не е вероятно предвид отсъствието на сталиновата машина за масов терор.

Нашата прогноза за рисковете в Русия е, че ако властта не разкрие и накаже възложителят и убиецът на Немцов, е напълно възможно нейните "черносотници“ сами, стихийно да започнат отстраняването на други опозиционери. Мудните, неефективни и подвеждащи следствени действия ще бъдат възприети от крайните националисти и другите антилиберални екстремистки групировки (вкл. Кадиров), като сигнал за окуражаване от властта, като гаранция за неприкосновеност. Не е учудващо, че вече са отправени и нови заплахи.

Много вероятно е след първоначално моментно повишаване на свободата на политическо говорене в дните след убийството, в средносрочен план автоцензурата и бягството от политически позиции да обхванат както опозиционерите, така и по-критично мислещите сред управляващите. С това властта в Кремъл ще се отдалечава от стандартите за демокрация и свобода.

Най-вероятно е да отслабне единството на близкия кръг на президента и да се засили съсредоточаването на власт в него. Убийството на Немцов засилва властта на Путин и страха от него.

Нашата прогноза за рисковете в България е, че страхът от Путин може да блокира желанието на политическите лидери и на публичните говорители да защитават българските интереси и да се противопоставят на опасната посока, в която поема руската политика.

Убийството на Немцов очерта разграничителна линия между Кремъл и София, която досега е пресечена само от една малка партия. Русия загуби позиции в България.

• Публикуваме основната част от доклада с изричното разрешение на "Лаборатория управление на рискове" към НБУ. Пълната версия на документа е достъпна на сайта на ЛУР.
   
• Докладът е насочен към академичния и публичен дебат. Без изричното писмено съгласие на авторите съдържанието му: не може да бъде променяно, преработвано, приспособявано или допълвано; от него не могат да се разработват производни материали. При използване и позоваване текстът на доклада следва да се цитира. За нанесените вреди се носи съответна имуществена отговорност. Авторите не носят отговорност за информация и материали, изхождащи от други източници; за неточно, непълно и превратно използване на анализа.