Хизбула зае отбранителна позиция след обвиненията, че е замесена в атентата в Бургас

Саид Хасан Насрала

Хизбула не даде официално изявление след оповестените резултати от българското разследване, които обвиняват военното крило на движението, че е замесено в бомбения атентат в Бургас през юли миналата година. Хизбула не направи нищо повече от това да коментира обвиненията чрез заместник-лидера си шейх Наим Касем, който заяви, че по негово убеждение Израел стои зад обвинението, тъй като е "лидерът на международна кампания за обуздаване на съпротивата."

Очакваше се Хизбула да изглежда безразлична към твърденията за съпричастност, като начин да демонстрира своята безусловна невинност и да покаже пред всички, че обвиненията са чисто и просто политически. Дълго време организацията се отнасяше по същия начин и към обвиненията, че е отговорна за убийството на бившия министър-председател Рафик Харири. По-късно обаче Хизбула промени подхода си и генераленият ѝ секретар говори открито по време на редица телевизионни участия, заемайки ролята на адвокат, докато представяше доказателства, които според него даваха реални основания да се вини Израел за убийството на Харири.

Причините Хизбула да се противостави на обвиненията в предполагаемото участие в бомбения атентат в България и в политическото убийство в Ливан са сложни за проследяване. Да вземем например убийството на Харири - Хизбула тогава успя да се внедри в международната комисия за разследване на случая, ръководена от Детлев Мелис. От организацията се снабдиха с вътрешна информация, след което я предадоха на медиите. С това внедряване Хизбула целеше да изобличи липсата на почтеност в комисията, доказана от един от членовете ѝ, който предаде поверителна информация от разследването в замяна на скромна парична сума.

Хизбула се стреми да намери нещо, което да докаже пред електората ѝ, че сформираният от Обединените нации съд срещу членовете на Хизбула, обвинени в убийството на Харири, е несправедлив и е политически инструмент в ръцете на Америка и Израел, целящ да навреди и изопачи имиджа на движението.

Очаква се Хизбула да разчита на същата изпреварваща защитна стратегия срещу обвиненията в бомбения атентат в Бургас. Първоначално ще демонстрира безразличие. Скоро след това ще покаже пред медиите "шокиращи новини" какво всъщност се е случило по време на атентата и по време на самото разследване по начин, който подкрепя твърденията ѝ, че обвиненията са политически мотивирани и целят да навредят на имиджа на съпротивата.

Хизбула и Европа

От друга страна Хизбула внимателно следи как ще постъпи Европейският съюз спрямо исканията да я включи в списъка на терористичните организации. Заслужава си да се отбележи увереността на Хизбула, че ЕС няма да предприеме тази стъпка, дори и само защото неговите страни членки не са единодушни по въпроса.

Хизбула изглежда до известна степен сигурна, че европейските страни, които имат свои войници във Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ), разположени в южната част на страната, ще съдействат организацията да не бъде включена в терористичния списък. Тези страни в частност са заинтересовани да поддържат поне "минимална" връзка с Хизбула, заради хилядите техни войници, които работят с ЮНИФИЛ в южен Ливан. В действителност те се намират в нервния център на поддръжниците на Хизбула.

Париж има най-сериозно присъствие в зоната, обхваната от резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, и е най-предпазлив сред еврочленките спрямо идеята да се обяви Хизбула за терористична организация. Това контрастира с Обединеното кралство, което подкрепя каузата въз основа по-скоро на своите натовски, отколкото европейски, съображения.

Има и друг индикатор, който подсилва увереността на Хизбула, че ЕС няма да я включи в списъка с терористични организации. Изявлението на България, в което оповестява резултатите от разследването, не обвинява Хизбула, а по-скоро нейното военно крило. Това е нов термин, с който се говори за Хизбула, рядко използван преди в медиите, политиката или правото.

В самата Хизбула съществува тенденция да се вярва, че България всъщност е искала да постави под "предполагаема" отговорност военното крило, а не цялата организация. Целта на този начин на мислене е да се положат основите на евентуален компромис между две направления в Евросъюза. В първото са тези, които искат да последват Вашингтон и Тел Авив и да включат Хизбула в терористичния списък. Представителите на другото направление са възпрепятствани от собствените си интереси да подкрепят тази инициатива.

Следователно решението би могло да бъде да се включи "военното крило на Хизбула" в списъка, като по този начин да се подразбира, че подготвяното от ЕС терористично клеймо не засяга "политическия орган" на организацията, представляван от правителството и ливанския парламент. Въпреки това се очаква Хизбула бързо да отхвърли това предложение, поради нейния интерес да набляга, че е единен блок и че "джихадисткото (военно) крило" не е освободено от надзора на политическото лидерство.

От тази гледна точка военното крило не прави нищо, което политическото крило не би разрешило. В действителност обаче разликата между джихадистката и политическата Хизбула е много съществена. Самият генерален секретар Саид Хасан Насрала може би е дал най-доброто определение, че "джихадистите на Хизбула" действат независимо от вътрешните политически предизвикателства в Ливан. Мнозина смятат, че Хизбула е разделена на отделни "части", които действат самостоятелно - нещо, което предпазва организацията от израелски пробив в сигурността ѝ. Съществува обаче сива зона между "командните центрове" и "изпълнителните звена", свързващи всяко жизненоважно подразделение в Хизбула.

*Насер Шарарах е сътрудник за рубриката "Пулсът на Ливан" на интернет агенцията "Монитор", ръководител на Ливанския институт за проучвания и публикации, пише за редица арабски вестници и списания, автор е на няколко книги за конфликта между Хизбула и Израел, и е работил за Палестинския изследователски център.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?