Хлопането на дъската

Хлопането на дъската

Че ни управляват престъпници (чекистите не са някаква си там мафия, “камора” или нещо подобно, не, те са много по-опасни, защото са зомбита, изпълзели от гроба на СССР), не е най-лошото. По-страшно е, че ни управляват лузъри и непрофесионалисти. Войната с Грузия е не само престъпление, тя е и грешка. С нищо друго не мога да си обясня поведението на Путин, Медведев & Co. освен с популярната фраза “Крыша едет не спеша, тихо шифером шурша” (Покривът бавно се хлъзга, керемидите трещят - руски идиом, равносилен на “На този му се разхлопа дъската” - б. пр.). На въпроса “За какво воюваме?” този път може с пълно право да се отговори с новата форма на народна частушка: “Напускам бащиния дом, заминавам на война, на чекисти, на гебисти Грузия да подаря. Прощавай, ти, мамо, прощавай братле, Лубянка, Лубянка, мене ме зове...”

Михаил Саакашвили бе ловко провокиран, бе вкаран в конфликт, и подмамен да удари по Цхинвали. Ако не беше го направил, озъбената опозиция щеше да помете президента, както едно време затри Звиад Гамсахурдиа, който пречеше на националистите от “Мхедриони” и на разни войводи да разбойничат из Самачабло, тоест из Южна Осетия, и който беше предоставил вече на Абхазия статут на субект на конфедерация. Парламентът тогава не подкрепи президента.

След като “умникът” Шеварднадзе въведе войска в Абхазия и Звиад и неговият парламент бяха прогонени в Чечения от грузински “патриоти”, тоест милитаристи, за това, че “подкрепили Абхазия”, а Съюзът на гражданите на Грузия дори ги изключи от състава на грузинския народ (точно така!). Не бива да забравяме, че сред днешната опозиция на Саакашвили има и такива, които без заобикалки предлагаха да се обяви война на Русия. Да бъде отстъпена властта на тази опозиция, означаваше само приближаване на катастрофата, а може би и на ядрения Армагедон.

Прекалено дълго руските “миротворци” имаха възможност да разпалват войната в Южна Осетия, за да не пламне тя, когато това им бе необходимо. Прекалено усърдно руската авиация бомбардираше грузински села извън границите на Самачабло, за да устои нещастният грузински президент и да не се хване накрая на въдицата. Публична, с нищо не прикрита анексия на Самачабло от страна на Русия щеше да е достатъчно безумие. Но на Путин и това му се стори малко. Затова веднага бе заповядано на абхазците, които отдавна са загубили и гордост и чест и са се превърнали в руски наемници, да завземат Кодорската долина и заедно с нея и Панкиси в самата Грузия.

Когато виждаме бегълци да ридаят от екрана на телевизорите: “Помогнете на Южна Осетия!” може и да им посъчувстваме. Но когато от тълпата нещастни осетинци прозвучава вик “Помогнете и на Абхазия!” (и на кого още? На Приднестровието също?) – нещата заприличват на масовка. Значи лакомите чекистски лапи искат да заграбят и Абхазия. А и не само нея. Руските войски нахълтаха в Грузия. В Гори, в Сенаки, бомбардираха Поти и Тбилиското летище (локаторът е унищожен и сега само опитни грузински пилоти рискуват излитания и кацания от него).

Коя е Валерия Новодворская?

Поискаме ли днес да назовем една независима политическа и обществена фигура в Русия, с необикновена смелост изказваща неудобни за Кремъл истини и поставяща безпощадна диагноза на своята страна, няма как да пропуснем символичното име на Валерия Новодворская.

Родена през 1950 г. в Беларус, тя още през 70-те години си спечели славата на един от най-категоричните дисиденти, противници на самата същност на комунистическия съветски режим. Първият ѝ арест в КГБ е през 1969 г. по обвинение в антисъветска агитация и пропаганда. От 1970 до 1972 г. към нея прилагат изпитаното средство на наказателната психиатрия.

Освидетелствана в зловещо известния институт “Сербски” в Москва, Валерия Новодворская е въдворена в лудница с диагноза “шизофрения, параноидално развитие на личността” . Безброй са протестните ѝ действия в борба със системата, в които участва през годините на разлагащия се, но все още безмилостен комунизъм. Съдена е на три пъти, прекарва години в затвори и лагери, арестувана е десетки пъти преди и след началото на перестройката.

Основател е на антикомунистическата партия Демократически съюз. През май 1991 г. при Горбачов я съдят по обвинение в опит за насилствено събаряне на държавния строй. Излиза от затвора след провала на августовския пуч и забраната на Компартията.

Днес Валерия Новодворская е един от малкото принципно демократични политици, винаги с неудобни мнения и акции, както за управляващите в Кремъл, така и за почти изцяло опитомената руска опозиция. Нейната публицистика, печатана и препечатвана главно в Интернет, редовната ѝ колонка в Грани.ру са продължение на най-светлите традиции на руското свободомислие, на онази смелост в отстояване на убежденията, която не се спира и пред саможертва.

В пристанището на Поти, взето под наем за 95 години от арабски шейх (с него ни предстоят процеси пред международни съдилища), нямаше никакви военни кораби. Бомбардираха и тръбопровода, по който тече нефт, заобикаляйки Русия. Бандитска войска, бандитска страна. Чекистите-господари строиха всички в Русия да играят по свирката им и си мислят, че навсякъде трябва да е така.

Посланик Чуркин назова в ООН целта на Русия: Саакашвили трябва да бъде отстранен! За последен път светът е чувал нещо подобно през XVI век от устите на отците-йезуити. Унищожаване на “нечестиви князе”. Религиозни фанатици убиват Анри III и Анри IV. И по-късно има подобни убийства, но не така - на висок глас. Дали пък Кремъл не е решил да напише своята “Майн кампф”? Или всички там наистина са откачили?

Из Грузия се шляят безстопанствени колони танкове, натоварени с казаци, с “доброволци” и с всякаква друга мародерстваща паплач. Какво търсят руски танкове в Гори? Събират оръжие? Или гъби и празни бутилки?

Изкуствено създадените нови руски граждани и войната, предизвикана уж в тяхна защита – това си е обикновен фашизъм. И ако не беше Америка... Май Джордж Буш най-накрая проумява, каква змия си отгледа Западът в пазвата и решително се изправя в защита на Грузия и против Русия. Мощната десница на САЩ понатисна на везните блюдото на свободата и на западните ценности. Хуманитарната помощ с кораби на ВМФ и самолети на ВВС на Америка е опит за спиране на войната.

Засега земята продължава да се върти, засега не се наложи да се използва ядрен потенциал. Джон Маккейн пише статии, като че ли е руски дисидент. Президентите на Полша, Украйна, Естония, Литва и премиерът на Латвия излизат на митинг в Тбилиси, хванати за ръка като на Майдана в Киев.

Нас никой не ни подкрепя, никой освен Куба и патентованият тиранин Лукашенко. Изхвърлиха ни от Г-8, цивилизования свят ни набутва в ямата на прокажените. Ако наистина ставаше дума само за отделянето на Южна Осетия и Абхазия, никой нямаше да се вдигне да защитава Саакашвили. Правото на народа стои по-високо от правото на държавата. Но там е работата, че нито Южна Осетия, нито Абхазия търсят свобода. Те просто търсят изгодно робство. Не отпечатват собствени паспорти, а си вземат руски. Това са най-обикновени колаборационисти, а не борци за свобода.

Единствено Америка може да спаси грузинския народ и руските наборници от взаимно изтребление. Боя се, че самата Русия вече никой не може да спаси. Ние ще бъдем прокълнати и отблъснати от човечеството.

Превод от руски: Милен Радев

Споделяне

Още от

Какво очаквате да свърши служебното правителство?