Ходът със Стоянов беше единственият сигурен за царя

Депутатите от НДСВ и коалиционните и полукоалиционните им партньори трябва по - внимателно да четат и слушат какво говори техният лидер Симеон Втори. Той непрекъснато предупреждава, че не хвърля думите си на вятъра. Вярно е и това, че поради липсата на нормална комуникация на лидера с депутатите, медиите и обществеността и поради спецификата на неговото говорене и поведение, от няколко месеца сме свидетели на пълно отсъствие на политическа предсказуемост, за сметка на засилващите се тенденции към тълкувания, гадаене и откровено поръчкови медийни спекулации.

Но така или иначе, решението на Симеон Втори да подкрепи Петър Стоянов за втори мандат беше дадено на 1 юли т.г. в интервю за испанския вестник "Ел Мундо". На въпрос мисли ли за президентския пост, Симеон Втори отговоря: "...ние си имаме президент, когото народът цени, президент, на когото предстои втори мандат".

Дали още тогава царят е имал някакъв стратегически план, само той си знае. По-важното е, че остава верен на разбирането си да бъде равноотдалечен и равноприближен към всички политически сили и всички обществени прослойки. Голямата заблуда на Георги Първанов беше, че ще успее да внуши на царя да посочи национална, общоприемлива и обединителна фигура за поста държавен глава. Голямата грешка на Първанов беше да разтръби широко, че кандидатът на царя ще е кандидат на БСП. Което се разчете в публичното пространство като послание, че царят ще играе по свирката на БСП и ДПС, които имат да разчистват сметки със СДС.

Най-стабилният аргумент на Симеон да не издига кандидат президент е вероятността той да загуби изборите. НДСВ имаше само една безспорно печеливша кандидатура - тази на Симеон Втори. Социологическите прогнози, че анонимен кандидат на царя печели срещу Стоянов означават само това, че в представите на избирателите анонимният кандидат на НДСВ е самият Симеон Втори. Всяка друга хипотеза за кандидат-президент щеше да е унизителна за царя и вероятно губеща като резултат.

Какво би се случило с управляващата коалиция, ако тя загуби президентските избори пет месеца след триумфа на парламентарните? В прав текст го каза Ахмед Доган, само че по повод подкрепата на царя за Петър Стоянов - началото на края за управлението на НДСВ и ДПС в гарнитура с БСП.

Няма съмнение, че в момента големите губещи от избора на царя са Ахмед Доган и Георги Първанов. Въпреки всички жестове, които Петър Стоянов направи към ДПС, особено в периода преди парламентарните избори, Доган отказа подкрепа на президента и заяви категорично, че ДПС ще играе против Стоянов. Докато въртеше совалки между "Дондуков" 1 и "Позитано"20 , Доган изпусна шанса да има свой човек на "Дондуков"2. Вратата за номиниране на кандидат за вицепрезидент на Стоянов от ДПС дълго стоеше отворена и Доган трябва да се сърди на себе си, че пропусна да се възползва.

В момента Доган е в незавидна ситуация, защото няма верен ход. Ако играе твърдо и оттегли хората си от правителството, няма как да обясни на електората си, че дълго чаканото присъствие на ДПС в управлението се прекратява заради това, че водачът на ДПС не е преценил правилно ситуацията. Доган вече не е балансьор, от него не зависи съдбата на правителството /НДСВ винаги може да си набави един глас в парламента за запазване на мнозинство, в т.ч. от СДС/ , Доган вече не е човекът, който показва знаци и раздава депесарски шутове.

Георги Първанов още отсега може да подаде оставката си като шеф на БСП. Той се опита да се направи на голям играч и да спечели колкото може повече от царското раздаване. Сега равносметката за БСП е отчайваща: очертава се програмирана загуба на президентските избори; загуба на местна власт- несъмнено ще има предсрочни избори в Русе и Благоевград за местата на настоящите кметове и министри Димитър Калчев и Костадин Паскалев. Постепенно лъсна грижливо прикриваният факт, че БСП никога не е губила толкава, колкото при Първанов.

Освен всичко друго, в кризисната ситуация около кандидат-президентската номинация лидерът на социалистите разбра, че не може да разчита безрезервно на Доган. В четвъртък вечерта лидерите на БСП и ДПС обявиха официално, че ще издигнат общ кандидат срещу Стоянов е се разбраха номинацията да е ясна в неделя. Доган обаче се ослуша и изостави Първанов в очакване на знак от царя. Общата рекапитулация за БСП е повече от ясна - тя е партия, от която нищо не зависи и всички изтъркани призиви за общонационални каузи и фигури звучат фалшиво, когато биват изричани от БСП.

Решението на царя се оказа голямо изпитание за собствената му парламентарна група. Всъщност може би едва сега депутатите на Негово величество проумяха каква роля им е отредена в голямата политика и какво означава да си член на организация, в която няма и не може да има процедура на вземане на решения. Може би оттук нататък е редно да се постави и някакъв естествен мораториум върху изявите на Емил Кошлуков. Поради единственото съображение, че много бърка желаното с действителното и всяка негова изява може да бъде тълкувана като знак какво не мисли царя.

Големият печеливш от царския покер е Петър Стоянов. Макар че у публиката да остана съмнението за някаква задкулисна договореност, както и за това кога е била постигната. Причината за подобни съмнения е оправдана: трудно може да се отрече подчертано услужливото поведение на държавния глава към новото правителство и желанието да бъде преизбран на всяка цена. Въпреки всички тези съмнения, Петър Стоянов без съмнение е гарант за продължение на външнополитическия курс на държавата.

По парадоксален начин, губещ от цялото разиграване вероятно ще се окаже Иван Костов. СДС търси своето лице и своя естествен лидер. След оставката на Костов, при липсата на категорично силна фигура, която да е в състояние да предложи някаква реална перспектива на партията, съвсем нормално е СДС да гравитира около Петър Стоянов.

Освен президента, Стефан Софиянски е другият печеливш от ситуацията. Той се опита да наложи личната кауза за сътрудничество с царя като политическа кауза на СДС. Това изглежда и най-лесната стъпка за СДС, която незабавно ще го избави от сложните въпроси каква е автентичната му политическа физиономия, може ли СДС да бъде управленска алтернатива, какъв обществен интерес защитава и с кои хора го прави.

Няма съмнение, че царският ход с Петър Стоянов е анонс към СДС за участие в управлението. То едва ли ще се състои веднага, но царят знае, че един ден ще дойде времето за промени в кабинета и този ден вероятно ще е към пролетта на следващата година.

Фактът, че царят изрично спомена желанието на НДСВ да стане член на Европейската народна партия, е особено важен сигнал за посоката, в която той си представя развитието на НДСВ. Или конвергенция между СДС и НДСВ, или двете партии се побратимяват и си партнират в управлението и всичко се развива като последна серия на латиноамерикански сериал, когато героинята и героя разбират, че не са брат и сестра и могат да се оженят, а публиката просълзена съпреживява щастливата развръзка.

© Copyright Mediapool