Ходовете на Путин не оставят голям избор на опозицията

Руският президент Владимир Путин този път разигра нещата по друг начин.

Вместо да обяви открито намерението си да удължи управлението си, както направи през 2011 г., той предложи конституционни поправки, за да изглежда, че дава повече власт на парламента на Русия.

Вместо да обяви това като свършен факт, заяви, че народът трябва да се произнесе чрез гласуване.

И после извърши светкавични и неочаквани промени в управлението на Русия, поставяйки начело на правителството не много известен чиновник без политически амбиции.

Путин обяви промени, в което мнозина видяха стратегия за оставането му на власт и след края на мандата му през 2024 г. И предложените конституционни реформи, които може да му позволят да остане на власт като министър-председател или ръководител на Държавния съвет, не предизвикаха кой знае какво обществено възмущение.

Нито оставката на Дмитрий Медведев, руския премиер, когото Путин бързо смени с малко известния шеф на данъчната служба Михаил Мишустин.

Беше много по-различно от случилото се през 2011-2012 г., когато усилията да се подготви връщането на Путин като президент попариха надеждите на руснаците за либерализация и предизвикаха масови протести в Москва.

Новият министър-председател Мишустин бе представен и похвален от правителствени представители и коментатори като "ефективен мениджър" с достатъчен опит в областта на финансите, който ще може да извади стагниращата руска икономика от тресавището.

Много от руснаците може да видят в това положителна промяна, а не сложна политическа комбинация. Според проучване от петък на руския държавен институт за проучване на общественото мнение ВЦИОМ 45 процента от запитаните смятат, че тези промени са отражение на искреното желание на Путин да промени съществуващата властова структура.

Но опозиционни лидери като Алексей Навални заявиха, че промените не са това, което хората очакват. Путин се стреми "да остане пожизнен едноличен лидер" и да управлява Русия като своя "собственост", поделена между него и поддръжниците му, написа в Туитър Навални.

Обявените промени по никакъв начин не взимат предвид истинските очаквания на руснаците, каза съратничката на Навални Любов Собол.

"Хората искат да се сложи край на корупцията, хората искат подобряване на жизнения си стандарт. Искат реформа на здравната система, безпокоят се от пенсионната реформа. Нищо няма да се направи по нито едно от тези искания", каза Собол пред Асошиейтед прес.

Сходно звучи и изказването на Владимир Милов, опозиционен политик. Руснаците са склонни да преглътнат временно влошаване на условията на живот, ако виждат потенциал за бъдещ растеж, но обръщението на Путин показва, че той не се интересува от това, заяви Милов.

"Сега това е основният конфликт между Путин и обществото", каза той. "Обществото не може да чака нов икономически растеж, а Путин не го е грижа, той е зает с други неща. Но в един момент това ще се върне като бумеранг", добави Милов.

Въпреки всичко малко вероятно е обявените конституционни реформи да предизвикат нова вълна от протести.

"В последно време всички протести ставаха след изблик на дълго трупано негодувание, който е предизвикан от нещо. Промяната на конституцията е малко вероятно да бъде такъв катализатор", каза Милов.

Денис Волков, социолог от независимия социологически център "Левада", заяви, че промените в сферата на управлението са толкова неясни, че е малко вероятно да предизвикат обществен гняв.

"Не е ясно какво става. За президентско управление ли става дума? За някакъв друг управленски орган ли? Не е ясно от какво точно трябва да изразят недоволство хората", каза той. "Трудно е да се протестира срещу нещо, което е неясно", добави Волков.

Социологът отбеляза, че през 2011-2012 г. рейтингът на Путин е бил доста по-нисък - повече от половината от хората се искали той да си тръгне. "Точно сега няма порив за смяна на лидера на страната", каза Волков.

Остава и въпросът дали опозицията ще бъде в състояние да мобилизира хората за протест. Миналата година Кремъл увеличи натиска върху активисти и политици, затрупвайки ги със солени глоби и изтощавайки ги с арести и процеси.

Срещу Собол и други съратници на Навални са образувани няколко наказателни дела. Собол каза, че дължи на държавата над 400 000 долара глоби и очаква да бъдат наложени нови глоби на дейци на опозицията. "Има голяма вероятност тази година политическият натиск върху нас да продължи", заяви тя.

Въпреки всичко Собол се зарече опозицията да продължи борбата, като протестира, оспорва действията на правителството в съда и изобличава корумпирани чиновници.

В четвъртък Навални заяви в публикация в интернет, че съпругата на Мишустин е спечелила около 12 милиона долара през последните девет години според данъчните ѝ декларации, макар че никога не е притежавала или управлявала бизнес. Той поиска отговори от Мишустин и твърди, че става дума за корупция.

Дмитрий Гудков, бивш депутат, а сега опозиционен политик, смята, че е много вероятно да има предсрочни парламентарни избори, тъй като по думите му Кремъл ще иска те да са тази, а не следващата година.

"Те бързат и искат (да прокарат предложените конституционни поправки) при сегашния парламент, който напълно контролират", каза той. "Ясно е, че това променя стратегията ни", заяви Гудков.

По БТА