Холандия иска монитрониг и над Хърватия след влизането й в ЕС

На започващата в четвъртък среща в Брюксел европейските лидери трябва да се споразумеят за приключване на преговорите за присъединяване на Хърватия преди края на този месец. Холандия обаче оказва натиск Хърватия да бъде подложена на мониторингов механизъм след влизането си в ЕС, докато не се присъедини и към Шенгенската зона, съобщава сайтът Euractiv.

Мониторинговият механизъм за пръв бе въведен спрямо България и Румъния след присъединяването им към ЕС през януари 2007 г.

Приключването на преговорите със Загреб е една от най-консенсусните теми на срещата, тъй като страната е относително по-развита в сравнение с някои от сегашните страни членки от последното присъединяване, но изостана в интеграцията си към ЕС заради войната в бивша Югославия.

Обрат в позицията: Борисов: Инфраструктурата на Хърватия е със светлинни години преди България Два месеца след като Бойко Борисов обяви, че България е много по-напред от Хърватия, в четвъртък премиерът констатира, че инфраструктурата на Хърватия е със светлинни години преди България и Румъния. Преди началото на заседанието на лидерите на ЕС в Брюксел Борисов коментира, че Хърватия спокойно може да бъде приета в ЕС без доклад за оценка от Европейската комисия, тъй като се справя много добре с всички предприсъединителни фондове. Oще

Хърватия има да затваря четири глави, като най-сложни са преговорите ѝ по глава "Правосъдие и основни права". Важна част от нея е сътрудничеството на страната с Международния наказателен съд за бивша Югославия.

Идеята на Холандия и Франция за налагане на монитронигов механизъм за Хърватия среща съпротива от страна на Европейската комисия и повечето страни членки на ЕС. Провежданият вече пета година сходен мониторинг върху България и Румъния е дал малко резултати, посочват дипломати, които смятат, че "мекият натиск" от страна на ЕС работи по-добре в предприсъединителния период.

За Загреб би бил приемлив "допълнителен механизъм" за мониторинг в периода между края на преговорите и присъединяването към ЕС.

Хърватският външен министър Гордан Яндрокович заяви, че страната му не се притеснява от евентуален мониторинг. "Ние смятаме, че наблюдението може да ни мотивира допълнително. Най-важното е, че мониторингът ще е под нивото на наблюдение, наложено на някои страни членки. Това е доказателство колко ни вярва ЕС", заяви той на 20 юни в Люксембург.

Източници от ЕК обаче са заявили пред Eurаctiv, че Холандия настоява мониторинговият механизъм над Хърватия в областта на правосъдието и вътрешния ред да продължи до приемането на страната в Шенгенската зона.

Обикновено на новите страни членки на ЕС са им нужни няколко години, за да се присъединят и към Шенген, но България и Румъния, които влязоха в ЕС в през 2007 г., все още не могат да влязат в зоната свободна от граничен контрол. София и Букурещ твърдят, че са изпълнили всички технически критерии, но Париж и Берлин настояват, че двете страни първо трябва да излязат от мониторинговия механизъм на ЕК, преди да получат членство в Шенгенския клуб.

Поне официално, засега ЕК не е формулирал такова условия към България и Румъния, макар че шест държави членки на ЕС настояват София и Букурещ да останат извън Шенген, докато не покажат необратим напредък в борбата с престъпността и корупцията.

Сега топката е в полето на Загреб, който има една седмица до края на месеца, за да реши приема ли мониторнига, ако не успее да разубеди Холандия.