Холандия първа регламентира избора между живота и смъртта

На 26 февруари 1993 г. в Световния търговски център в Ню Йорк избухва бомба, която убива шестима и ранява повече от хиляда. Оказва се, че част от доказателствата и уликите за предстоящата трагедия са били под носа на властите. ФБР е успяло да попадне на видеокасети, справочници и записки с подробни описания за изработването на бомба от палестинец, който излежавал присъда за фалшификация на паспорти. Направени са и записи на негови телефонни разговори от затвора, в които давал подробни инструкции на свой колега /терорист/ как да направи бомба. Но имало един проблем - всичко това било на арабски - и до деня на експлозията никой, който разбира тази език, не ги е чул. Така една от заплахите за националната сигурност на САЩ се оказва недостигът на специалисти с чужди езици в секретните служби. Така световната хегемония на английския изиграва лоша шега на самите англоговорещи.

Според последни данни английският е майчиният език на 380 милиона души в света. Ако прибавим тези, за които той е втори език в страни като Индия и Сингапур, ЮАР, Карибите, Нигерия, и ползващите го в страни като Китай, Япония и Русия, за които английският е като официалния костюм и лаптопа, излиза, че това е езикът на повече от една трета от световното население. На него ще ви разбере не само английската кралица, но и Далай Лама, президентът на САЩ, учени от Русия, африкански мореплаватели или парагвайски пилоти. Когато папата е на посещение в Близкия изток например, той се обръща към християните по тези земи не на иврит, арабски или латински, а на английски. Английският е работният език и на азиатската група АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия). Това е официалният език на Европейската централна банка, независимо от това, че тя се намира във Франкфурт и нито Англия, нито някоя англоговореща държава са членове на европейския валутен монетарен съюз. В крайна сметка, той е и удобен политически компромис, особено при по-деликатни ситуации, в които не може да се реши на кой език да се говори. Можем да си спомним, че непосредствено след създаването на държавата Македония, едно от първите предложения беше езикът на македонски-българските официални срещи да бъде английски.

Никой не може да отрече, дори французите, прословути с борбата си срещу чужди езикови инвазии, че английският спечели статус на глобален език. Американските поп и рекламни икони, облечени в английски думи се оказаха най-печелившата комбинация. Те обикалят планетата и създават много проблеми на страните, които не ги смятат за нещо повече от чиста проба културен империализъм. През 1993 г. френският министър на културата заяви, че франкофонията може и трябва да се превърне в алтернатива на културната и езикова унификация, която заплашва света. Но езикът не може да се контролира нито от правителства, нито от лингвистите. Това е все едно да се опиташ да накараш хората да говорят според всички правила на граматиката.

Някои виждат английския като средство за сплотяване на Европа, други - като заплаха за сигурността на националните езици. 70 % от хората в ЕС смятат, че английски трябва да се говори от всички. Но в същото време почти всички в проучването смятат, че националните езици трябва да бъдат защитени. Едното не изключва другото. Както при всеки дебат, и тук става дума за намирането на баланс.

Ако трябва да се напише история за триумфа на англо-американската езикова хегемония, най-обемистата глава вероятно ще бъде тази за американската културна доминация. Тук трябва да се разкаже за холивудските филми и по-късно появилите си сериали. Известен е един случай от 1983 г., когато едно племе в Сахара забавило ежегодната си миграция с десет дни, за да не изпусне последния епизод от "Далас". Следват Мак Доналдс, Рамбо, Си Ен Ен, Кока Кола.

Вярно е, че ако днес английският е водещият език, причините не са само езикови. Но обяснението не е и само в тях. Един от аргументите е главозамайващото развитие на технологиите през 20 век, за чиято родина се смята Америка. Но всъщност всепризнатият лидер в областта на комуникациите и електронните технологии са скандинавските страни, и въпреки това шведски и финландски се говори само в Швеция и Финландия. Затова не бива да се пренебрегват и езиковите предимства. Английският е много либерален език - почти всяко съществително без проблем се превръща и в глагол. В него няма склонения и падежи, няма труднопроизносими звуци, да не говорим, че интернационалният английски е с изключително улеснена граматика. С две думи, това е език, който дори и да се научи зле и неправилно, пак ще ви разбират.

Най-ценното качество на английския е неговата толерантност към чуждите езици - свободно и с охота той асимилира всякакви чуждици. Затова английският е мултикултурен език. Това започва още от 11 век, след нашествието на норманите. Най-грубо казано, тогава англичаните са били управлявани от французи. Езикът издава много неща - норманите са смятали местните и езика им за много по-ниска класа. Названията на домашните животни и до ден днешен са на тогавашния англо-саксонски /крава, прасе, овца - cow, pig, sheep/, докато съответните думи за храна, или част от изисканата кухня - телешко, свинско, овче, са на това, което тогава е бил нормански език - beef, pork, mutton. Има и друг феномен - всички заемки от чужди езици в английския звучат като английски. Думи, които си мислим, че са английски, или поне с американски произход, са всъщност с чужд произход. Кетчуп, например, е китайска дума, барбекю идва от Карибите, а хамбургер е с немски произход.

Империята на англичаните включвала Северна Америка, Индия, Австралия, югоизточна Азия, Африка, Карибите. И британските поданици, които през 1900 били повече от една четвърт от световното население, нямали друг избор, освен да учат чуждия език. След Втората Световна Война империята се разпада наистина, но тогава на сцената се появява Америка, която със своя нечуван просперитет се налага като глобална сила. Но нейният език е отново английският. Така поп културата превръща този процес в закон и Америка слага удивителната на тази дълга история.

Семето е посято отдавна. И дали чрез образование и култура, насилие, империализъм или прагматичност, то процъфтя. През септември 1977 г. совалката на НАСА Вояджър се отправи към Юпитер. На борда ѝ е оставен диск със записани поздравления от планетата Земя. Преди поздравленията на 55 езика е пролиферичното послание на тогавашния генерален секретар на ООН Курт Валдхайм, който говори от името на 147-те страни членки на английски език. Ако преди 25 години изборът на езика е бил спорен и оспорван, днес той би бил просто очевиден.

Думите обличат идеите. Езикът осигурява разбирането между хората и задава идентичност. В един свят, обединен както никога до сега, с общи надежди и страхове, английският се превърна в общо средство за връзка.
Едно е сигурно - за в бъдеще все повече ще се налага необходимостта да се разбираме един друг. И това със сигурност няма да бъде на шведски.