Холандският доклад доказа как е свален малайзийският самолет

Реакцията на Запада принуди Путин да се откаже от открито пълномащабно военно нахлуване в Украйна, казва военният историк Марк Солонин

Марк Солонин

Марк Солонин е руски авиационен инженер-конструктор и историк на Втората световна война, автор на множество публикации и книги по темата. На български език е преведена книгата му "22 юни 1941 година. Анатомия на катастрофата", изд. Прозорец, 2013 г.

Какви изводи за причината за гибелта на Боинг777 на полет МН17 могат да се направят след публикуването на предварителния доклад на холандските експерти?

На 20 юли, три дни след трагедията (и седем седмици преди публикуването на посочения от вас доклад) написах статия, която започваше така: “Политическите решения ще бъдат вземани на базата на тази информация, която е вече известна към настоящия момент. Нищо принципно ново, качествено променящо картината на събитията няма да бъде открито. Не се страхувайте и не се надявайте. Изследването на “черните кутии” нищо принципно ново няма да прибави: самолетът си е летял, всичко е било наред, а в следващия момент вече го е нямало.”

За съжаление, почти във всичко се оказах прав. Уговорката "почти" е заради това, че представеният от Холандия доклад на международната (подчертавам дебело тази дума) група експерти съдържа най-малко три нови факта.

Първо, екипажът на боинга е загинал мигновено, без да успее нещо да каже, да извика или поне да натисне бутона на аварийната сигнализация; последното радиосъобщение от екипажа, получено само 4 секунди преди катастрофата, е банално спокойно.

Второ, установено е точното време на гибелта на самолета (13:20:03 по Гринуич, т.е. 17:20:03 московско време).  

Трето, окончателно е установено, че ударът на “многочислените обекти, притежаващи висока енергия” е попаднал в предната част на фюзелажа на самолета. Ударът е бил толкова мощен, че самолетът се е разпаднал във въздуха ("this damage resulted in a loss of structural integrity of the aircraft, leading to an in-flight break up"), но това стана ясно още в първите часове след катастрофата, когато обломките бяха намерени на земята, разпръснати на 5-10 км, при това частите от носовата част са паднали по-рано, отколкото тези от централната и опашната част на фюзелажа.

Какво техническо устройство би могло да стане източник на мощен поток “обекти, притежаващи висока енергия”, които са разрушили огромния 300-тонен самолет?

Ще напомня, че боингът е летял от запад на изток, в посока руско-украинската граница, до която са му оставали около 50 км. В носовата част на самолета би могла да е попаднала зенитна ракета със среден обсег (например от комплекса “Бук”), изстреляна от територия, контролирана от сепаратистите; зенитна ракета с голям обсег, изстреляна от територията на Русия; тежка ракета “въздух-въздух” с голям обсег, изстреляна от руски изтребител-прехващач (например МиГ-31). От всички налични косвени доказателства, които имаме (многобройни снимки и свидетелства на очевидци, потвърждаващи придвижването на пускова установка на зенитен комплекс “Бук” в района на трагедията), можем да приемем за най-вероятна първата от посочените версии.

Окончателен отговор може да даде намирането на готовите поразяващи елементи (ГПЕ) на бойната част на ракетата. Те не могат да изчезнат безследно. Фюзелажът на пътническия самолет не е празна дуралуминиева тръба, там има какво ли не: кресла, елементи на системата за отопление и вентилация на салона, ръчния багаж на пътниците и дори телата на триста пътници.

Бойната част (БЧ) на един от типовете ракети, които комплексът “Бук” използва, има 7800 готови поразяващи елементи (ГПЕ); взривяването на бойната част на ракетата става на разстояние около 15 м от целта, голяма част от шрапнелите отлитат в празното пространство, много от тези, които улучват самолета, преминават през него, но стотици засядат в самолета.

Вече се появиха съобщения в медиите, че експертите, които изследват останките на загиналите, са намерили в тях няколко десетки “чужди тела”. Тук е важно да отбележим, че ГПЕ на ракетите на комплекса “Бук” имат много характерна форма (представете си малка релса с дължина 1,5 см, нарязана напречно на тънки „филийки“) и трудно могат да бъдат сбъркани с други.

А не би ли могло източник на “обектите, притежаващи висока енергия”, да бъде украински щурмовик Су-25 или метеорит, който се е взривил в атмосферата?

По принцип “метеоритната версия” има право на съществуване. В края на краищата възможно е всичко, което не нарушава законите на запазване на материята и енергията. Ако говорим сериозно, вероятността за такова събитие, при това станало точно над зоната на бойните действия, е нищожно малка. Метеоритите влитат в атмосферата на Земята с огромни космически скорости и изгарят (взривяват се, изпаряват се) на височини, много по-големи от 10 км. Освен това нажежената до хиляди градуси топка плазма щеше да бъде фиксирана от системите както на наземното, така и на спътниковото разузнаване, но никой не е забелязвал такъв метеорит.

Що се отнася до прословутия “украински щурмовик”, този вариант е невъзможен даже теоретично. Окончателно го зачеркна информацията за точното време на гибелта на самолета. Полетът на боинга прекъсва в 17:20:03 московско време, а някакъв летящ обект, уж фиксиран от руските локатори в района на катастрофата, се е появил в 17:21:35, т.е. след 92 секунди, при това 5 км по-ниско от височината на гибелта на боинга (прочетете стенограмата от печално известната пресконференция на руския Генерален щаб).

По-нататък. С какво щурмовикът Су-25 може да свали 300-тонния боинг? Су-25 може да носи две ракети “въздух-въздух” Р-60 с глава с топлинно насочване. Тази ракета е от особено малък клас, с бойна част с тегло само 3.5 кг (за сравнение, при ракетите на комплекса “Бук” тя е 70 кг).

При изстрелване на Р-60 по боинга в най-лошия случай ракетата с топлинно насочване ще попадне в огромния (записан в книгата на рекордите Гинес като най-големия и мощен в света) двигател с последващото му изваждане от строя; при това самолетът ще продължи полета си с един двигател и ще извърши повече или по-малко успешно принудително приземяване. Това е всичко. Освен това характерът на пораженията от централната бойна част на ракетата Р-60 няма нищо общо с “решето” от попаденията на стотици (или дори хиляди) шрапнели, което се вижда на всички достъпни снимки на обломките на боинга.

Вторият вариант – оръдие. Да се стреля с оръдие по самолета в насрещен курс, т.е. "челно", е самоубийствен цирков трик: при реалните скорости на сближаване на боинга и Су-25 летецът ще има за стрелба по-малко от секунда (!), това е проста аритметика, която може да провери дори ученик.

Освен това екипажът на боинга би видял приближаващия се самолет и на речевия запис в “черната кутия” би останала някаква дума, възклицание, ругатня… Стрелба при пресичащ курс (т.е. отстрани) с отчитане скоростта на полета на боинга (260 м/сек) и скорострелността на оръдието (40-50 изстрела в секунда) ще даде 5-6 м разстояние между отделните пробойни – но на снимките на обломките от самолета се виждат пробойни с разстояние от десетина сантиметра между тях.

Накрая, взривът на 30-мм снаряд във фюзелажа би предизвикал напълно различни по характер поражения – големи входни отверстия и откъснати от взрива парчета от обшивката. Това е напълно различна картина на разрушенията на самолета.

Имал ли е възможност бойният екипаж на “Бука” да разбере, че сваля пътнически самолет?

Това е сложен въпрос. Той вече многократно беше обсъждан от специалистите. Окончателният извод може да се формулира така: “Ако много са искали, да”.

Къде е проблемът? Комплексът “Бук”, както и всяка друга зенитно-ракетна система със среден и голям обсег използва за целите на откриването радиолокатор. На разстояние 20-30 км радиолокаторът “вижда” самолета, дори най-големия като точка, която няма размери и форма. Но има множество косвени признаци, които в дадената ситуация е трябвало (можело) да накарат да се замислят тези, които са натискали бутона “Пуск”.

а) Скорост на целта - 920 км/ч., височина на полета - 10 км, самолетът лети точно по права линия, без да изменя нито скоростта, нито височината, нито посоката на полета. Какво е това? Бойните самолети над вражеска територия не летят така. ТОВА не би могло да е украински военно-транспортен самолет Ан-26 (неговата максимална скорост е 540 км/ч., таванът – 7.5 км височина). ТОВА не би могло да е украински щурмовик Су-25 (таван 7 км височина).

б) Бойният разчет на “Бука” след преминаването на радиолокатора в режим на автосъпровождане на целта би могъл търпеливо да проследи реакцията на целта. Всеки боен самолет е снабден със система за оповестяване на летеца за облъчването му от локаторите на противника, при това подобна система задължително фиксира факта на преминаването на локатора от режим на обзор към режим на автосъпровождане (тези режими винаги се различават).

Получавайки такова предупреждение, летецът трябва нещо да направи: да включи (или да проконтролира автоматичното включване) на системата за заглушаване, да започне резки маневри. Всичко това така или иначе ще се отрази на екрана на локатора в кабината на “Бука”. Но целта (самолетът) е продължавала спокойния си праволинеен полет.

в) Бойният екипаж на “Бука” е можел да използва ТОВ (телевизионно-оптически визьор). Това е електронно-оптическа система, която позволява денем при отсъствието на плътна облачност да се види това, по което се стреля. Хора, които са работили с ТОВ, са ми казвали, че в хубаво време визьорът позволява на разстояние 15-20 км да се разпознае типът самолет-изтребител – и значи още по-добре е можело да се видят очертанията на гигантския пътнически самолет с два двигателя с диаметър 3,4 м всеки.

Към казаното трябва да се добави, че в комплекса “Бук” се използва полуактивна радиолокационна система за насочване; това означава, че за попадение на ракетата в целта е необходимо непрекъснато (или импулсно-периодично) облъчване (“подсветка”) на целта от наземния радиолокатор чак до момента на срещата на ракетата със самолета. Така бойният разчет е имал възможността да предотврати попадението на ракетата в пътническия боинг даже след изстрелването (на практика те са разполагали с 20-25 секунди).

Тогава какво се е случило?

Нямам отговор на този въпрос. Всичко, което мога, е да прибавя още един, според мен, много важен въпрос: “А защо в зоната на бойните действия са докарали руски “Бук”?”

Не мислете, че знаете отговора, и че той е много прост: за осигуряване на противовъздушната отбрана на сепаратистите. Нищо подобно.

Решението на задачата за отбраната започва с определянето на характера на заплахата. Украинската войска използва и може да използва и занапред бойни хеликоптери, щурмови Су-25, военно-транспортни Ан-26. Всички те летят на височина не повече от 3-5-7 км. В Русия за унищожаване на такива цели има поне 4 типа самоходни зенитно-ракетни комплекси с малък обсег ("Оса", Тор", "Тунгуска", "Панцир"). Те са по-леки и по-евтини от “Бук”, по-лесно е да бъдат транспортирани и маскирани. На въоръжение в руските войски има стотици такива комплекси.

А зенитно-ракетният комплекс "Бук" е система от съвършено друг клас. И неслучайно само огневата (пусковата) установка тежи 35 тона и на големи разстояния трябва да се превозва на специално ремарке. Даже “старият” комплекс 9К37М1 е в състояние да прихваща цели, летящи със скорост 800 м/сек. (2.5 пъти скоростта на звука) на разстояние 35 км и височина до 22 км. Нима такава система е била нужна за борба с хеликоптерите и нисковисочинните дозвукови щурмови Су-25?

При това - което е важно да се отбележи – решението за предоставянето на такава сложна и опасна бойна техника (с нея може да свалиш не само пътнически, но и президентски самолет, и яхта за разходки с VIP-пътници, а може да стреляш и по химически завод) се е взимало във високите московски кабинети не за една минута и не за един час. Имало е време спокойно да се обмисли, над главите им не са падали бомби и снаряди…

Как оценявате като цяло реакцията на Запада на войната, която Русия подпали в Украйна?

Най-кратко казано: “Може да бъде и по-зле”. Ако говорим малко по-подробно, ще се наложи да си припомним, че всичко в света е относително – в зависимост с какво се сравнява. През 1938 г. в Мюнхен двете водещи държави на западния свят, Великобритания и Франция, застанаха на практика на страната на агресора и принудиха Чехословакия да предаде на Хитлер спорните територии. Сега нищо подобно не се случва. Западът от първите дни на конфликта заяви (и много, много пъти го повтори), че осъжда агресията на Русия и е готов да принуди Кремъл да “заплати” за толкова грубото погазване на международното право. И аз предполагам, че именно реакцията на Запада принуди Путин да се откаже от открито, пълномащабно военно нахлуване в Украйна.

От друга страна, огромните възможности (политически, икономически, военни) на западния свят се използват в най-малка степен. И тук въобще не става дума за такива ужаси като ракетни удари по Москва. Няма нужда нищо да се бомбардира – за Русия последствията от пълно търговско ембарго ще бъдат катастрофални. Страната отдавна се превърна в “бензиноколонка”, в рентиер, живеещ от доходите от разпродажбата на природните ресурси.

В много от критически важните позиции (медикаменти, медицинско оборудване, компютърна техника, комуникационна техника, софтуер) зависимостта на Русия от вноса е абсолютна. Дори хранителни продукти в тази огромна плодородна страна се внасят в огромни количества. Западът само трябва да затвори за половин година “газовия кран” и в Русия ще се случи икономически колапс.

Но правителствата на държавите в Западна Европа (това се отнася в по-малка степен за САЩ) са готови да отстояват международното право, справедливост и мир – но само в такава степен, при която избирателят няма да изпита и най-малко неудобство. Уви, такова нещо няма – безплатни подаръци носи само Дядо Мраз, и то само на добрите деца.

Но най-верният критерий за оценка за мен е сравнението на усилията на Запада с усилията, които полага самата Украйна. И от тази гледна точка ние виждаме нещо интересно. Украйна не обяви състояние на война, не скъса дипломатически отношения с Кремъл, не отзова посланика си, даже не затвори границата (пътническите влакове между Москва и Киев продължават да пътуват по разписание). Украйна продължава да плаща газа, получен от Русия, и да доставя в Русия продукцията на своите машиностроителни заводи; на територията на Русия (главно в Москва и Подмосковието) продължават да работят 2-3 милиона гастарбайтери.

Нима Западът е длъжен да се тревожи за суверенитета и териториалната цялост на Украйна повече, отколкото самото украинско правителство? Помага се на този, който си помага сам…

Още по темата
Още от Интервюта