Хонконг и Китай: една страна, две култури

Хонконг и Китай: една страна, две култури

Напреженията между Хонконг и останалата част на Китай не са само политически, след като нарастващото взаимодействие и културни различия през последните години предизвикват все повече търкания между местните жители и хората от континенталната част на страната.

Когато Ечо Ванюй Ли се върнала от обучение в чужбина, тя установила, че дискриминацията в Хонконг, на прага на родния ѝ континентален Китай, е по-лоша, отколкото на другия край на света в САЩ.

"Ако отидеш да пазаруваш, понякога, когато не си местен или говориш мандарински китайски, можеш да видиш неприязънта по техните лица", каза 25-годишната Ли, която прекарала година в Корнелския университет в щата Ню Йорк.

Тя учи кантонски - местния език, но все още се чувства по-удобно в Ню Йорк, отколкото в Хонконг.

Територията тази седмица е обхваната от протести срещу контрола на Пекин върху изборните ѝ процедури. Но напреженията на по-лично, културно ниво се увеличават след края на британското колониално управление през 1997 г.

Китайците от континенталната част често са посрещани с негодувание в града, където ги възприемат като "скакалци", плъзнали върху него заради ресурсите и развлеченията му. Местни жители се оплакват от някои черти в тяхното поведение като плюене, предреждане или оставяне на децата да уринират на обществени места - неща, които не биха предизвикали възмущение в селските райони на Китай.

Хората от континенталната част казват, че това са изолирани провинения на неколцина невъзпитани нарушители и че враждебната реакция към тях като цяло е несправедлива.

25-годишната Рафаела Юлин Фан, която се преместила от континентална провинция преди шест години, каза, че в един магазин я изгонили и крещели обиди по нея, след като тя пипнала изложените дрехи.

Част от възмущението се дължи на големия брой новопристигащи. През 2013 г. са дошли 40 милиона туристи от Китай - почти шест пъти повече от броя на местните жители, показват данни на хонконгската служба за преброяване на населението и статистика.

Здравните служби бяха подложени на натиск, след като очакващи раждане майки се струпаха на границата заради по-добре оборудваните родилни отделения и правата, които получават децата, родени в Хонконг. Сега правилата се променят, за да се попречи на жени от континента да раждат в болниците на територията, освен ако нямат местен съпруг.

Има и обществено недоволство от масовото купуване на лекарства или бебешко мляко от посетители от континента.

Мнозина също така идват, за да останат. През първите шест месеца на 2014 г. са се преместили 113 китайци от континента средно на ден в Хонконг съгласно неговия план за допускане на еднопосочни пътувания.

Туристите може да се сблъскват с неприязън, но техните пари са добре дошли. През 2013 г. приходите от туризма са достигнали 343 милиарда хонконгски долара (44,25 милиарда американски долара), показват данни на хонконгската комисия по туризма. Но дори работещите в сферата на туризма започват да се оплакват. Спасители организираха протест това лято срещу прекаленото струпване на китайски посетители на обществените плажове и басейни.

Група жители протестира в известния търговски квартал Цим Ша Цуй през февруари, като каза на "скакалците" да си вървят у дома, а властите заклеймиха демонстрацията като "варварска".

Напливът на туристи "предизвиква недоволство сред хонконгците, защото те откриват, че не могат да получат от мястото, където живеят, това, от което се нуждаят, и това променя облика на мястото, където живеят", каза местната активистка Кати Ло.

В търговски квартали като Мон Кок, Цим Ша Цуй и Козуей Бей местните магазини и други обекти са измествани от луксозни магазини, чиято цел е да привличат китайци от континента, заяви тя.

"Хонконг не е много голямо място. Ние вече нямаме много обществени обекти, например нашите игрища за баскетбол или бадминтон са доста препълнени с туристи", каза Ло. "Затова хората започват да си мислят: "Добре, платих данъците, а защо тези обществени услуги са някак отмъквани или експлоатирани". Мисля, че това е уместен въпрос", заяви тя.

Властите, изглежда, са еднакво загрижени както за враждебната реакция, така и за наплива. Комисията за равни възможности провежда този месец консултация, като пита обществеността дали да бъде разширен обхватът на антидискриминационното законодателство, за да се обяви за незаконна дискриминацията по произход. Това би позволило на китайците от континента да търсят правно обезщетение, ако могат да докажат, че са били подложени на дискриминация от местни жители на Хонконг, въпреки че те до голяма степен имат общ етнически произход.

Тази промяна би привела Хонконг в съответствие с други правосъдни системи, при които "различната етническа принадлежност на лицето, което извършва дискриминацията, не е предпоставка" за определяне на поведението като незаконно, каза Пуджа Капай, директор на Центъра за сравнително и публично право в Хонконгския университет.

----------------------

Студентите в Хонконг смятат, че бъдещето им е застрашено. Туитър поколението е разтревожено от растящата разлика между бедни и богати и иска истинска демокрация.

Протестиращите студенти смятат, че хонконгското правителство не им обръща внимание , но също така усещат, че могат да променят бъдещето на територията, ако останат единни.

През последните седмици студентите се променят, като изоставят обичайната си заетост с чуждестранни университетски обмени и партита и се захващат с политически активизъм. Мнозина признават, че по-рано политиката не се е радвала на особен интерес. Сега те са се заели сериозно с нея, като обсъждат новините и провеждат кризисни срещи всяка нощ по време на уличните демонстрации.

Те са разгневени поради сблъсъците с полицията, която използва сълзотворен газ, и са възмутени от невежеството – както смятат те - на правителството.

"Да спрем ли? - Не!", крещят те. Често се чува думата Тянанмън, макар че те са били доста малки или още неродени, когато беше потъпкано движението за демокрация в Китай през 1989 г.

Въпреки това масовото избиване, както се твърди, на студенти на пекинския площад Тянанмън ги вълнува. Мнозина се страхуват, че мирните протести в Хонконг може да свършат по подобен начин.

"Положението става доста сериозно", казва Цъ Чин Чоу. Демокрация, свобода, право на глас за всички - това са нещата, от които се нуждае Хонконг, смята тя. Младата студентка изтъкна социалните проблеми и увеличаващата се разлика между богати и бедни. Тя смята, че има опасност за нейното бъдеще, перспективите ѝ за работа и в крайна сметка живота на децата ѝ.

"Най-големият проблем е правителството и неговата лоша политика", казва Чоу, която е облечена в черно като всички останали и носи само една жълта лентичка. Когато мисли за непосредствено предстоящото бъдеще, Чоу знае, че първата ѝ работа след университета няма да ѝ позволява да излиза от къщи. Наемите в Хонконг са високи, а създаването на семейство е трудно. Тя се тревожи дали ще може да осъществи мечтата си да има собствен дом.

Студентите отдават голямо значение на образованието. "Ние учим в университета, за да използваме знанията си за благото на обществото, но без демокрация и свобода знанията са безполезни", казва Фун Сай Кит, чийто очи са зачервени от сълзотворния газ.

По време на срещата студентите непрекъснато изпращат съобщения по своите смартфони и таблети, като превеждат на английски и испански това, което се казва. "Разпространете вестта по целия свят", призовават студентски водачи своите другари.

За студентите всяко съобщение, изразяващо подкрепа, е важно. На свой ред те постоянно разпространяват новини за протеста.

Те се разграничават от Китай - комунистическото отечество и господстващ съсед. Израснали са при различни условия и искат да останат различни.

Жителите на Хонконг често се отнасят с презрение към китайците от континента - новобогаташите и туристите, които прииждат през границата. Тяхната съпротива се подсилва от репресивната според тях политическа система на Китай.

"Ние просто не искаме да бъдем още един Китай", казва Чоу.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?