Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Хората и думите, без които донорството е невъзможно

0 коментара
Хората и думите, без които донорството е невъзможно

Даването на съгласие от близките на човек в мозъчна смърт да стане донор на органи е процес, който изисква време, внимание и трудни разговори, за което лекарите трябва да бъдат подкрепени. Държавите с успешно развито донорство отдавна разчитат на екипи от медици, психолози, социални работници и специалисти по биоетика, които подпомагат този процес. Освен това в обществото трябва да се говори повече по темата за мозъчната смърт, която за много хора не е истинска смърт и последният момент, когато е засегнат техен близък, не е най-удачният за просветителска дейност. Това коментира пред Mediapool Ася Паскалева, директор на Българския център по биоетика, който е провел първото у нас представително проучване за професионалните нужди на координаторите по донорство в страната.

В момента болниците със статут на донорски бази са 33 и в тях работят координатори по донорство, но едва 4-5 от тях подават реално донори.

Проучването покзава, че координаторите по донорство и техните умения и подготовка са едни от най-важните фактори, отговорни за нивото на донорството. Професията обаче е изправена пред сериозен проблем, тъй като голяма част от координаторите са в предпенсионна възраст и освен това са претоварени. Тези специалисти изпитват остра нужда от професионално обучение, особено в немедицински области, които обаче са ключови за тяхната работа: умения за комуникация с пациенти и техните семейства относно донорство, знания и умения за обсъждане на проблеми, свързани с печал, загуба и смърт, етични знания и умения и добро познаване на закона.

В отговор на тези нужди Българският център по биоетика е подготвил обучителна програма по тези теми, която цели да подпомогне координаторите в процеса на комуникация с близките, извън чисто медицинския аспект на донорството.

Базирана в няколко модула, програмата изследва различни аспекти: комуникацията с близките, отношението на различните религии към донорството, правната рамка, както и етичните предизвикателства, свързани с това, че се дава шанс за живот, докато друг си отива. Проучването и програмата за обучение на координатори по донорство е разработена от мултидисциплинарен екип на Българския център по биоетика и включва хора с профил приложна философия с опит в областта на медицинската биоетика, доктор по медицина и др.

Изследователите откриват, че нито една от религиозните общности у нас няма противоречия и предразсъдъци по отношение на донорството. Правната рамка също не е съществен проблем за лекарите. Това, което истински притеснява координаторите по донорство са именно разговорите с близките, подборът на правилния момент и думи в съчетание с липсата на време и подкрепа от психолози.

Убеждаването на близките е процес, а не еднократен разговор

“Програмата включва не просто теория на комуникацията, а много конкретно как се водят разговори за края на живота по най-тежките теми. Използвахме една методология на психиатъра Елизабет Кюблер-Рос за фазите, през които се минава психологически при такива тежки ситуации и какви комуникационни умения и стратегии във всяка от тях биха били най-удачни“, обясни Паскалева.

В проведените от изследователите интервюта и анкети основното изразено притеснение е кога медиците да попитат близките на пациента в мозъчна смърт дали са съгласни да бъде донор. Паскалева обясни, че притеснението кога да бъде повдигнат въпросът, така че да не е твърде рано или прекалено късно, е тема и на международни изследвания, които показват, че моментът, в който се подхожда към семейството е особено важен.

По думите на Паскалева сред лекарите няма толкова притеснения, че ще срещнат отказ от близките.

“По-скоро стои чисто прагматичният проблем, че те нямат достатъчно време да седнат и разговарят с хората. От еднократно запитване не се получава нито удовлетворителен, нито автентичен отговор. По-скоро трябва да се проведе разговор и до стигането на решението протича цял процес – да се повдигне веднъж въпросът пред близките, да се каже: “Помислете как се чувствате“. След това да се върне някой към тях, да ги попита: “Дали помислихте, как виждате нещата?“. Ако хората все още се колебаят да се даде още малко време и пак да се върнат“, обясни тя.

Изследването показва, че често българските координатори по донорство са изключително натоварени и нямат физическата възможност понякога да извървят тези стъпки. Голяма част от тях са анестезиолози в болниците където работят и едновременно отговарят за живота на още десетки пациенти дневно. “Понеже координаторите са много претоварени, те показаха, че биха били благодарни да има психолог или социален работник на място в болницата, за да може някой друг да ги подкрепи в комуникацията“, обяснява Паскалева.

Мястото на психолози, социални работници и биоетици в донорството

Болниците в голямата си част обаче не разполагат с психолог и социален работник. “По принцип нашите болници едва сега започнаха да разкриват места за психолози. Не е още докрай осъзната тази необходимост. В повечето страни, защото ние сме били част от международни екипи в няколко предишни изследвания за това как да се насърчава донорството, колеги от Холандия, Белгия, Испания споделят, че при тях психологът и социалният работник са установени фигури, част от екипа“, коментира Паскалева. Чужди болници разполагат дори със специалисти по биоетика, които могат да дадат по-неутрално становище по даден казус без да заемат страна на болницата или на нуждаещите се.

“Трябва да се разчупи рамката, трябва да стане целият процес много по-интердисциплинарен. Трябва да се направи така, че хората, занимаващи се с биоетика да отидат в болниците, а болниците да са готови да приемат тези немедицински експерти като психолози, етици, соицалин работници, за да може да се получи нещо, което е от полза за всички. Донорството е толкова сложен процес, че не е само медицински въпрос, той е въпрос на ценности, на вярвания, на толкова много други фактори, че трябва да се работи като интердисциплинарен екип. И това е, което правят успешните страни“, посочи Паскалева.

Хората трябва да знаят какво е мозъчна смърт преди да сполети близък

Другата трудност, която проучването констатира е, че в обществото няма разбиране какво е мозъчна смърт. В медицината има много ясни критерии какво е мозъчна смърт, но по тази тема трябва да се говори, за да бъдат повече хора наясно, смята Паскалева.

“В обществото да се говори по тази тема, защото не за всички хора мозъчната смърт е истинска смърт. А координаторите не винаги имат времето и силата да просвещават на място. Това вече е малко късен момент накрая да се просвещава, когато близкият е в мозъчна смърт, много са деликатни нещата“, посочи тя.

Немедицинските проблеми които остават на заден план

Изготвената от Българския център по биоетика програма за обучение на координаторите по донорство обаче става жертва на разместванията в ръководството на бившата Изпълнителна агенция по трансплантациите (ИАТ) и последващото и вливане в новата мегаагенция “Медицински надзор“. Програмата е предадена на ИАТ, проведени са и пилотни обучения на координатори, но цялостната ѝ реализация не е започнала, защото се чака решение на Медицинския надзор. Сега от БЦБ са решени отново да потърсят контакт с новата агенция, за да може програмата да се реализира.

“Предишните обучения, които са преминавали координаторите по донорство са били изключително фокусирани върху медицинските аспекти на донорството – какви са критериите за мозъчна смърт, какви са показателите, какви са наредбите, които трябва да се следват, когато трябва да се идентифицира един потенциален донор, колко бързо да се премине към експлантация на органа, с кой да се контактува. Това са отчасти организационни и в основата си чисто медицински проблеми. И всъщност немедицинските проблеми винаги остават на заден план като нещо по-малко важно, за което нямаме време, нямаме капацитет кой да го направи“, обяснява Паскалева какви са достойнствата на разработената обучителна програма.

По думите ѝ констатациите в проучването относно застаряването на професията също изискват мерки: “Какви са мерките, които се взимат, така че след 5-6 години ние да не сме в срив и да има компетентни хора, които да поемат тази функция. Защото координаторът по донорство е експертиза, която се изгражда през годините. Това не е просто професия“.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.