Сигурни в избора

Хората на ГЕРБ за следващия ВСС игнорираха гражданските изслушвания

Кандидати за членове на ВСС, от ляво на дясно - Калин Калпакчиев (съдия), Любка Илиева (съдия), Милчо Генджов (прокурор), сн. БГНЕС

Едва двама кандидати на БСП за членове на новия Висш съдебен съвет (ВСС) и един на Синята коалиция уважиха дискусията за проблемите на управленския орган, организирана от Съюза на съдиите в България в понеделник. Общо 15 кандидати намериха време да се появят на дебата. Седем от тях ще се явят и на изслушванията, организирани от неправителствената организация Български институт за правни инициативи (БИПИ), които започнаха веднага след края на дискусията на съдийския съюз.

Сред свободно дебатиращите не се появи нито един от шестимата кандидати на ГЕРБ, които единствени могат да се считат за почти сигурни нови попълнения на ВСС. 17-те юристи, издигнати от политическите партии, напълно игнорираха подробните изслушвания под егидата на БИПИ.

Идеята на неправителствената организация е да се даде един час на всеки кандидат за ВСС да развие своята концепция, както и да отговори на всички въпроси от магистратската общност и гражданите. Това очевидно не се е харесало на голяма част от кандидатите за членове на ВСС, защото едва 11 от всички 51 кандидати са заявили участие в тези изслушвания. Те ще се проведат в продължение на три дни – понеделник, сряда и четвъртък.

Във вторник ще се проведат и изслушванията на 17-те кандидати от парламентарната квота. Те ще се явят пред правната комисия, където номинираните ще могат да се ползват с подкрепата на депутатите, които са ги издигнали. Както се разбра, управляващите възнамеряват да игнорират почти всички въпроси, постъпили от независими неправителствени организации, което рискува да потопи изслушванията в общи приказки и да я превърне в познатата говорилня.

Участието в дискусията на Съюза на съдиите в България също не предизвика голям интерес сред бъдещите членове на т.нар. съдебно правителство. Идеята на ССБ допълваше изслушванията от БИПИ - всеки един от кандидатите получи право да развие тезите си в условията на свободна дискусия по проблемите на магистратската общност, а след бе предвидено време за отговори на журналистически въпроси.

Едва седем кандидати за бъдещия ВСС не са отказали покана за участие в изслушване или дебат. Това са Калин Калпакчиев (съдийска), Владимир Вълков (съдийска квота), Юлия Ковачева (съдийска квота), Ерик Василев (съдийска квота), Емилия Нашева (съдийска квота), Георги Асенов (прокурорска квота) и Милчо Генжов (прокурорска квота).

Очаквано, по време на първия дебат между кандидатите за членове на ВСС, организиран от съдийския съюз, основна тема бе отстояването на независимостта на магистратите. Калин Калпакчиев (съдия в Софийския апелативен съд) заяви, че следващият ВСС трябва да защитава всеки магистрат, подложен на недопустим външен натиск. Подобна теза защити Емилия Нашева (Апелативен съд-Бургас), която заяви, че магистратите се чувстват застрашени основно, когато се говори по конкретни дела и конкретни съдии.

Това е честа практика на вътрешния министър Цветан Цветанов, а неговото поведение бе директно или индиректно споменато в концепциите на почти всички кандидати за членове на ВСС с изключение на номинираните от ГЕРБ.

"Основният проблем е, че ВСС е все повече само кадрови орган на съдебната власт, а трябва да поеме функцията на защитник на съдебната власт", заяви от своя страна Любка Илиева (съдия във Върховния касационен съд).

От темата за независимостта магистратите плавно преминаха към въпроса за кадровата практика на съдебния съвет.

Галина Карагьозова (съдия във Върховния административен съд), която бе един от тримата кандидати на парламента, престрашили се да се появят на свободна дискусия, заяви, че ВСС трябва да направи много, за да получи доверието на обществото. Издигнатата от БСП кандидатка заяви, че изборите на шефовете в съдебната система трябва да са прозрачни, а не просто публични. По думите ѝ обществото всеки път трябва да получава обективна информация знае защо се избира един, а не друг човек.

Надя Пеловска (председател на Районен съд – Враца), която също е издигната от БСП, от своя страна гарантира, че ако стане член на ВСС, ще направи всичко, за да станат публични заседанията на помощните комисиите на съвета. По време на тях се решават повечето от съществените въпроси на съдебната власт, които често се утвърждават единствено с гласуване и без дебат по време на заседанията на ВСС в целия му състав.

Величка Цанова (съдия в Софийския градски съд) поиска отпадане на фокусираното наблюдение на ВСС върху т.нар. обществено значими дела. Тя разви тезата от своята концепция, че за гражданите няма по-малко или по-значими дела. В тази си идея тя бе подкрепена от Савка Стоянова (съдия ВКС, съдебна квота).

Единствената нова идея, която не присъства в концепциите на кандидатите, бе споделена от Любка Илиева. Докато всички изказали се по темата за дисциплинарната практика на отиващия се ВСС го заклеймяваха, тя предложи новият съдебен съвет да назначава своеобразен адвокат на застрашените от наказание магистрати. Тази роля трябва да се играе от член на ВСС. Илиева бе подкрепена от Владимир Вълков.

Единственият кандидат за член на ВСС, който бе поставен в ситуация да отговаря на неудобен въпрос, бе Владислав Славов (конституционен съдия, издигнат от Синята коалиция). Славов е първият председател на Върховния административен съд и бе попитан какво мисли за управлението на Георги Колев, сегашен шеф на ВАС. Кандидатът за член на ВСС заяви уклончиво, че би желал да коментира в конкретика, но одобри намерението на Колев да развие информационната система на институцията. Според него Константин Пенчев (в момента омбудсман на републиката, преди председател на ВАС) е докарал система до затлачване, въпреки че точно Пенчев създаде тази система.

Славов се изказа одобрително и за практиката във ВАС за случаен избор единствено на съдиите-докладчици по делата, а останалите четирима да бъдат назначавани от шефа на съда.  Тази система на работа е силно критикува от неправителствените организации, защото поражда основателни съмнения за заобикаляне на задължителния случаен принцип на избор на съдии по делата.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?