Хората очакват спешни промени в здравеопазването и правосъдието

Над 40% от българите смятат, че досегашното правителството не е постигнало напредък в реформирането на нито една сфера от обществено-политическия живот и приблизително толкова хора са на мнение, че промените трябва да продължат във всички сфери. Това сочи проучване на институт "Отворено общество".

Хората са единодушни, че секторът, който се нуждае от незабавни реформи, е здравеопазването, а веднага след него се нареждат икономиката, правосъдието и вътрешния ред.

В същото време парадоксално едва около 10% заявяват, че приоритетно реформите трябва да продължат при усвояването на структурните фондове на ЕС. Тази област е класирана и на четвърто място като успех на тройната коалиция, въпреки докладите на ЕК с унищожителни критики към България в това отношение.

Светла Аврамова от "Отворено общество" коментира пред Mediapool, че поставянето на по-заден план на европейските средства както като неуспех на сегашното правителство, така и като приоритет на бъдещото, се дължи на това, че евросредствата не са от първостепенна важност за голяма част от населението. "Хората често си казват, че не са видели и един лев от прословутите еврофондове и в тази връзка е обяснимо приоритетни за тях да са сфери като здравеопазване, икономика и вътрешен ред".

Симпатизантите на БСП и ДПС виждат успехи в реформите, десните – никакви

От анкетираните 23 процента не могат да преценят в кои области правителството е постигнало успехи в реформите, 3.1% виждат напредък във всички сфери, а 32.7 са посочили до три сфери. Аврамова обясни, че сред симпатизантите на БСП и ДПС най-много хора са посочили конкретни сфери, в които кабинетът е провел успешни реформи.

55% от левите привърженици са назовали конкретни области, докато сред симпатизантите на Синята коалиция е най-голям делът на посочилите, че правителството не е постигнало успех в нито една сфера. Подкрепящите "Атака" също са давали негативни отговори за напредъка в реформите.

"Хората, които не могат да преценят, са предимно нискообразованите, тези с ниски доходи и безработни. 40% от електората на ДПС е дал именно такъв отговор", каза Аврамова.

"Като цяло най-силно е недоволството сред хората на средна възраст със средни доходи. Те по-често избират пълното отрицание", допълни още Аврамова.

Анкетираните смятат, че в образованието е постигнат най-голям успех в реформите – около 11%. След това се нареждат социалната политика и регионалното развитие – 10% и 8%. Около 7% смятат, че е постигнат напредък при усвояването на еврофондовете. Само 4% смятат, че в областта правосъдие и вътрешни работи са реализирани някакви реформи.

Приоритетни за хората са здравеопазването и правосъдието

38.6% от анкетираните смятат, че новото правителство трябва да продължи реформите във всички сектори и едва 1.5% са на мнение, че нито една сфера не се нуждае от реформи. Близо 50% пък са посочили конкретни сфери, които приоритетно се нуждаят от реформи и най-голям дял са привърженици на ГЕРБ.

Здравеопазването е сферата, в която, според анкетираните, е най-наложително да продължат реформите – 27 на сто.

"Това е обяснимо, тъй като всеки е засегнат лично, има някакъв опит с проблемите в този сектор. Освен това сме свидетели на постоянни кампании за набиране на средства за лечение. Недоволни от системата са и работещите в нея", коментира Аврамова.

Икономическите реформи се считат за неотложни от малко над 20 на сто от запитаните. Около 18% смятат, че в правосъдието и вътрешните работи трябва да започнат незабавни промени. Усвояването на структурните фондове е едва на седмо място.

Аврамова обясни, че привържениците на всички политически партии извеждат като приоритет №1 здравеопазването с изключение на симпатизантите на Синята коалиция, за които водещо е правосъдието и вътрешния ред. 30% от десните привърженици са за спешни промени в областта на правосъдието и вътрешната сигурност.

"Интересно е, че с нарастването на доходите преобладава мнението, че именно правосъдието е сферата, която се нуждае от неотложни реформи. От 8% при най-бедните се стига до 27% при хората с високи доходи", коментира Аврамова.

"Във всички групи здравеопазването, икономиката и сигурността са водещи приоритети. Младите извеждат след това образованието, докато възрастните – социалната политика и земеделието", посочи още Аврамова.

Единомислие за образованието при ГЕРБ и сините, но не и за науката

Симпатизантите на ГЕРБ и Синята коалиция са на едно и също мнение по отношение на образователните реформи. По 19% от двете групи смятат, че промените в сектора трябва да продължат.

Всеки десети от привържениците на "Атака" се е обявил за приоритетно продължаването на реформите в тази сфера.

Разлика обаче се получава по отношение на науката и иновациите. Докато за 8% от поддръжниците на Синята коалиция е важно да има реформи в тази сфера, то това е приоритет едва за 3% от симпатизиращите на ГЕРБ.

Като цяло 15% от анкетираните заявяват, че реформите в образованието трябва да продължат.