Християните честват паметта на Св. Св. Константин и Елена

Православните християни честват на 21 май паметта на Св. Св. Константин и Елена. В началото на 4 век император Константин въвежда християнството като официална религия във Византия. Легендата говори, че майка му Елена е открила кръста, на който е бил разпнат Христос. Във фолклорния календар празникът се свързва с омилостивяване на градушката и затова не се работи.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и до сега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Св. Св. Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стигне, останалата жарава, живите още въглени се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.

Имен ден днес празнуват Константин, Елена, Елица, Еленко, Коста, Илона, Елин, Динко, Койчо и т.н.

Денят на светите равноапостоли Константин и Елена е празник на възрожденския град Елена. След празничната литургия в църквата "Успение на пресвета Богородица" в музейния комплекс "Даскалоливницата" ще бъдат обявени новите почетни граждани на Елена. Ще бъде открита и паметна плоча на еленчанина генерал Пенчо Златев, който е бил министър-председател през 1935 година.