Християнството в българския политически разговор

Тревогите пред модерния човек и християнин, както и трудно различимите изкушения пред духовници и политици, корените на християнската идея в българската политическа история, както разликата между либерално и консервативно, дясно и ляво. Предизвикателствата с днешна дата пред политическото и пред нравственото в света - това са част от дискутираните въпроси по време на конференцията "Християнство и демокрация". Организатори на този първи по рода си форум за страната ни са фондация "Българска наука и култура" и фондация "Отворено общество".

На конференцията в хотел "Хилтън" присъстваха политици, хора от академичните среди, журналисти, социолози, граждани направиха първите крачки в модерния български дебат за християнските ценности, като разгърнаха и за първи път страниците на новото списание "Християнство и култура".

Конференцията откри лидерът на СДС Екатерина Михайлова, която каза , че когато се говори за християндемокрация, това понятие се поставя на чисто политическа основа.

"Вярно, че христояндемокрацията е една от основните съвременни политически идеологии. Но вярно е също така, че думата християнство няма чисто декоративна функция. Защото целият съвременен европейски цивилизационен модел е продукт на двухилядолетната християнска традиция на континента. Защото Европа означава свободно движение на хора, идеи, капитали. Европа означава демокрация и право. Но преди всичко това, Европа означава християнски ценности. Съвсем не е случайно, че именно началото на идеята за обединена Европа се ражда в средите на християндемократите. Първите християнски партии в Европа възникват през 19 век в католическия свят и се съпротивляват на излизането на църквата от обществения живот. Макар и по различни причини, по същото време в България също се наблюдава своеобразен синтез на християнство и демокрация. В резултат на борбата за църковна самостоятелност, се сформират първите национални институции на политическо представителство на българите - църковно народните събори. Дебатите в тези неофициални парламенти стават матрицата на българския политически модел за десетилетия напред. Големите политически водачи от това време принадлежат на православното духовенство - Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Екзарх Антим."

Екатерина Михайлова напомни за смелия акт на Българската православна църква по време на Втората световна война, с който хиляди евреи с българско гражданство бяха спасени. Лидерът на СДС подчерта, че несправедливо се омаловажава съпротивата на Българската православна църква срещу комунистическия режим, когато български духовници са били физически и морално унищожавани заради вярата си.

Екатерина Михайлова призна, че СДС разпознало християндемократическата идеология като своя донякъде и по конюнктурни съображения, но че в основата си, в ядрото си много членове на СДС вярваха и вярват в ценностите на християндемокрацията.

"И докато в началото ние говорихме за това прекалено абстрактно, то днес струва ми се имаме силата да преведем на езика на обикновения човек както нашата прословута харта, така и останалите си документи", каза лидерката на СДС.

Михайлова не приема обвинението, че СДС принесло християндемокрацията на българска почва от чужбина, от католицизма или от протестантството. Защото наченки на християндемокрация в България е имало във времето до Втората световна война. Според лидерката на СДС, ако България имаше друга историческа съдба, то и у нас християндемокрацията е щяла да се появи след края на Втората световна война, както това е станало в Европа.

"Развитието на християнизацията на политиката при нас е спряло не за това, защото е нещо чуждо, а просто защото в България не е имало демокрация", каза Михайлова.

"Политиката е нещо много важно, но важността идва от това дали може да развие и съхрани духовността, вярата в идеалите. Не може да произведе надежда и перспектива онази политика, която почива на лъжа. Или ако това се случи, то много бързо се вижда и много бързо се дискредитира. И аз си мисля, че ние в момента сме свидетели именно на това, че когато една политика се заражда с лъжа тя много бързо се проваля."

Веселин Методиев посочи, че първият модерен политически документ е История славянобългарска на монаха Паисий, който задал с години напред Възрожденския национален проект на България. Методиев дословно прочете пред залата третата, непозната част от Паисиевата история, в която ясно се казва, че само Бог разполага с историята, с превратностите в нея, със смисъла ѝ. Веселин Методиев изказа негодувание от факта, че Васил Левски продължава да се представя като образ в обществото ни преди всичко като Джингиби, революционера, бореца, а на заден план остава Дякона. Само християнската дълбочина на неговата философия може да обясни думите му, че времето е в нас и ние сме в него, че то нас обръща и ние обръщаме него, каза Методиев. Историкът напомни факта, че първият български министър -председател Тодор Бурмов далновидно е направил политически избор, когато възложил на Министерството на външните работи да отговаря и за вероизповеданията. Така националният проект за обединение на българите бил свързан с потенциала на християнските ценности в дипломацията. Подобен важен избор България направила, когато задължила с Конституцията си царя, както по-късно и престолонаследника, да бъдат с православно вероизповедание. Цялото българско Възраждане е пълно с примери как църквата работи в услуга на националното обединение. Българските деца обаче и днес продължават да учат по учебници и програми, които ги лишават от знанието за много подобни събития. И българските историографи имат своя дълг да попълнят картината на изминалия от страната ни път, който не веднъж е бил начертаван от водачи, вдъхновени от християнската вяра, бяха едни от посланията на Методиев към присъстващите.

Светослав Божилов изказа тезата, че България не може да има нищо общо с Европа без християндемократическа партия в дясното политическо пространство. Той смята, че християндемократическите идеи и ценности не са намерили достатъчно място в дясното пространство. Божилов заяви, че никакви икономически и политически стъпки няма да доведат България до Европа без политическа структура с ясна християндемократическа насоченост.

Андрей Бунджулов смята, че в страната тепърва ще възникват дясното и лявото. Той посъветва политиците от СДС да не монополизират темата за християнството, защото тя може да има различни прочити.

Калин Янакиев, Красен Станчев, Чавдар Кюранов и Левон Хампарцумян влязоха в дебат по темата за християнската етика и духа на капиталистическото стопанство. Калин Янакиев припомни притчата за талантите - как хората могат и трябва да умножат раздадените дарове от Бога. Доц. Янакиев каза, че християнинът приема живота като дар, който трябва да се чества, празнува, удвоява, а не закопава.

Чавдар Кюранов изказа друго виждане - за глада като смисъл на свободния труд и за разпределението на богатството между хората като несправедливо. Той призна, че еднакво уважава както ценностите на комунизма, така и ценностите на християнството. Кюранов цитира Макс Вебер за екплоатацията на работниците от капиталистите и Христос за думите му, че по- скоро корабни въжета ще минат през иглени уши, отколкото богатият да влезе в царството небесно.

Хампарцумян репликира, че работещият човек, освен всичко, е щастлив с ползата, която носи за себе си, семейството и обществото. Той вметна, че неговото семейство например, на два пъти е губило цялата си собственост, като единия път е било национализирано от комунистите.

Марин Георгиев защити идеята си, че в българската литература са малцина писателите и поетите, от чиито произведения струи християнският мироглед. Само Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев пишат различно от останалите, които предпочитат или да възпеят богохулството или да издигнат в положителен герой Андрешко.

Калин Янакиев предложи на вниманието на конференцията виждането си, че пред Българската православна църква има няколко изкушения. Едното е в нейната позлата и празничност, която може да се изроди в декоративност, другото е се крие в аскетиката, която може да се превърне в отказ от свидетелстване или в сиромахомилство. Янакиев е благодарен на църквата, че успяла да запази каноните си през времето на разкола, но в тази борба тя забравила за другата си мисия да свидетелства т.е. тя е изсушила духа си. И друга опасност сега се проявила - противопоставянето на източната менталност на западната Подобно противопоставяне води до православие, което поставя "анти" пред католицизма, протестанството, западната демокрация, цивилизацията.

Стефан Попов обърна внимание на феномена твърд електорат у нас, който като балон се спукал 1997. "Непрозрачна, пясъчна маса", "секта" нарече той твърдия електорат. Нетрайни са партийните субекти, градени на основата на подобен феномен, смята Попов.

Евгений Дайнов изказа притеснението, че полисът или градът като политическа тъкан е разкъсана в момента в България. Той смята, че не "народ" е точното определение на състоянието на обществените връзки у нас, а "племе". Има опити за пораждане на форма на фашизъм в България и дали и този път ще се разминем с тази опасност, още е рано да се каже, смята Дайнов.

Светослав Малинов фокусира изказването си върху липсата на език, който да обговори политически хоризонти, различни от постмарксисткото мислене. Лявото говорене разделя хората и не води до солидарност между членовете на обществото.

Д-р Николай Михайлов ( психиатър и преподавател по психология) каза, че християните са малцинство в този свят. Те са под културна и психологическа преса, те са "гузна съвет", че принадлежат на този хедонистичен свят. Според Михайлов, човек не може да бъде религиозно неутрален в секуларния свят. Обикновено човек изживява по негативен начин религиозните си чувства, когато не носи в сърцето си вярата, защото чувствата не изчезват. Д-р Михайлов каза, че християнската тема е мъчна, невъзможна за модерния човек, за българина. Той вижда християнската традиция на разговор в България като плитка. Християнството е друга култура, "неприсъща", тя е жанр на "плач със сухи очи", тя е състояние на човек с разкъсано сърце. Изнасянето на християнската тема в политическа проекция, в политическия дебат не може да стане без религиозността. Михайлов призна, че една от идеите на тази конференция е да уплътни словото на християнската съпротива. Да се даде отпор на безотговорното говорене, на комичните опити да се надене християнската форма и така да се постигне реидеологизиране на партии. Пътят според Михайлов е друг - на дълбокия анализ на динамиката на християнската идея и на ежедневния дълбок и естествен нравствен живот. Това е валидно за всяко общество, защото трябва да има респект към тишината, а не към публичните изяви. Християнството в днешния секуларен свят, каза Михайлов, прилича на Бог без гняв, на Христос без кръст. Човешкото суперего се е защитило отвсякъде. Драматичен път има да върви християнина в днешната ситуация, заключи доктор Михайлов.