Движениe "Да, България" допуска различни варианти за коалиране, но не коалиция на всяка цена, заяви председателят на новоучредената партия Христо Иванов.
"Всяка партия, дала заявка да се бори срещу корупцията, е вариант за "Да, България". Всеки, който има лице да застане зад тази кауза е в нашите сметки, но те не се за предизборна коалиция на всяка цена, за да влезем в парламента", каза Иванов пред Дарик радио.
Той съобщи, че в момента се водят само частни разговори с различни формации, но все още няма преговори за коалиране.
Според него изборите трябва да бъдат максимално скоро.
"Голямата ни цел не е правителство, а да принудим другите политически сили да спрат да плащат цената за корупцията, тя трябва да спре. Тогава ще сме си свършили работата”, каза още Иванов.
Той посочи още, че приемането на антикорупционния закон е необходима стъпка, но не е достатъчен.
”Нас ни интересува сумарния антикорупционен ефект. Важното е с кой какво можем да свършим, а не просто коалиция на всяка цена", каза той.
"Системните партии, както ги нарече г-н Цветанов - БСП, ДПС и ГЕРБ се въртят в управлението от десетилетия. В техните програми темата за корупцията седи периодично, от време на време някое от техните лица флиртува с нея, но те доказаха, че нямат абсолютно никакво желание да се захванат с този проблем. Без неговото решение не можем да говорим за ускоряване на икономическия ръст на страната, за ускорено производство на благосъстояние и за решаването на социални проблеми", посочи Христо Иванов.
Той коментира още, че избирателната система сама по себе си не може да реши проблемите на страната.
”Всяка една избирателна система има позитиви и негативи. Не трябва да се придава такова значение на избирателната система. Въпросът не е просто в системата, но трябва да има честна политическа работа. Чак тогава ще има реална промяна. Ние сме готови да се явим на избори и при двете системи", посочи той.
Христо Иванов се обяви против задължителното гласуване. По думите му демокрация не се постига с принуждаване.
Да България.
Сега бившият министър на правосъдието Христо Иванов прави движение „Да България”, и иска да влезе с него в парламента.
Той казва, че това движение не е нито дясно, нито ляво, нито център, а ще се бори против корупцията, против мафията и връзките на парламентаристите с тях.
Това разбрах за целите на това движение, което не е партия.
Но целта на това движение трябва да е друга.
То трябва да се бори за Велико народно събрание. Великото народно събрание трябва да конституира Четвърта контролна …
гражданска власт, която да е под ръководството на президента, да има горна камара в българския парламент и да няма институция Велико народно събрание, а нещата за промяна в Конституцията трябва да се приемат с квалифицирано мнозинство, или 2/3 мнозинство.
Като Четвъртата контролна гражданска власт да може да отзовава министри, депутати и съдии от трите власти, и общински съветници от общините, които са корумпирани, или във връзка с мафията, или се обогатяват незаконно, или са политически номади и т.н..
А правото на вето за законите, приети от парламента, трябва да се дава на представителите на църквата, под ръководството на президента.
А царят да може да разговаря със всеки министър председател и министрите, депутатите, и съдиите, но да няма публични изяви.
Това са долу горе най важните неща, които трябва да се приемат от Велико народно събрание и то да се саморазпусне.
Движението Да България не трябва да е нито дясно, нито център, нито ляво, защото то не е партия, а движение на гражданите. Но това движение трябва да влезе в парламента на всяка цена и да има мнозинство, за да може гражданите да променят Конституцията.
А суверен в обществото са именно гражданите, а не партиите или политическата класа, която се предлага от партиите, и се избира от гражданите.
Движението "Да България" е движение на гражданите и гражданите предлагани за депутати, трябва да се предлагат от гражданите и да се избират от гражданите.
Това движение трябва да е с повече хоризонтални структури и една две вертикални структури.
Гражданите са всички 100% от хората и дори хората от правителството, държавата, църквата, икономическото общество, и бита и семейството, както и от сферите на образование, здравеопазване, социални грижи, спорт, култура, наука, право, етика, естетика, и т.н.
Затова десните партии не трябва да се дърпат от гражданите от движение "Да България", а да ги приемат като съмишленици, защото само десните искат промени, а левите искат социализъм, което е общество само на работниците, които са 30 - 40 % от обществото и това не е демократично.
Защото докато преди 30 години работниците са били 60% от обществото, сега те са 30 = 40% от обществото и те не са мнозинството от гражданите. А сега гражданите са 100% от обществото и това е демократично.
Ляво дясно в политиката.
Искам да напиша едно ново виждане за дясното и лявото, което се налага в политическия живот на света.
В обществото има четири основни елемента: държава, църква, икономическо общество, и бит и семейство. Има и по второстепенни елементи като спорт, наука, изкуство, право, етика, естетика, образование, здравеопазване, социални програми и т.н.
Но най важните и основни елементи на обществото са държавата и икономическото общество. Аз обаче говоря за общности от хора, които вършат …
съответна дейност, а не за материални неща, като стоки, услуги, блага, оръжия, сгради и т.н.. Затова искам да напиша дефинициите за държава и икономическо общество, за да се знае за какво иде реч.
Държавата е въоръжена организация (общност) от хора, която създава законите, правилата, прилага ги и осъжда и наказва тези, които не ги изпълняват.
Икономическото общество е общност от хора, които създават стоките, услугите, благата. То е с частна собственост, две класи, производство и пазар, работа и плащане, монопол и конкуренция, търсене и предлагане, кейнсианска и монетарна политика, както и при монопол има средство за обръщение.
И държавата, и икономическото общество са пирамиди, но решенията в държавата, вървят от върха към основата, докато в икономическото общество, решенията вървят от основата към върха, или към няколко върха, и тази пирамида се върти по спирала, ако искаме по добре да обясним, какво е икономическото общество.
Доскоро политиците, политолозите, и всякакви учени говореха, че ляво - дясно, е разделението на икономическото общество на класи. Лявото беше тогава, когато се защитаваше бедната класа, а дясното беше тогава, когато се защитаваше богатата класа.
Сега има ново виждане. Разглежда се обществото, като цяло и неговите елементи. И лявото и дясното идват тогава, когато се разглежда отношението на елементите на обществото: ДЪРЖАВА - ИКОНОМИЧЕСКО ОБЩЕСТВО.
Когато имаме повече държава и съответно, по малко икономическо общество - имаме ляво.
Когато имаме повече икономическо общество, и по малко държава - имаме дясно.
А центъра е по средата между ляво и дясно.
Например политиката на десните е да се взема, примерно за България, 30 - 35% от БВПродукт за издръжка на държавата, за образование и здравеопазване, и социални програми, както и за спорт, култура, наука, право, изкуство и т.н. Идеята е повече пари да отиват в ръцете на богатите, които с тези пари ще открият повече работни места. А това е по малко държава, която държава обаче трябва да е силна и стегната и да създава ред, закони, справедливост и т.н.
Лявото е повече държава и по малко икономическо общество, като се вземат повече пари от БВП, примерно 40 - 45% от брутния вътрешен продукт, за същите цели. В една Франция например вземат 70% данъци от БВП, в Швеция 60% от БВП. Това е политиката на социалната държава или политика на социал демокрацията.
А центъра е по средата, като се взема 35 - 40% от БВП за същите нужди.
Аз например предпочитам да имам работа, да създам нещо и да взема повече пари, отколкото ще ми дадат левите, като социални помощи, които даже няма да искат да работя, и няма да ми разрешат да работя.
Идеологията на леви, център, десни е една и съща, защото всички нормални партии признават капитализма, но имат разлика в процентите пари, които се вземат от БВП на икономическото общество, както примерно го записвам тук. А крайно левите радикали - от примерно БКП или БСП - се водят от идеите на марксизма ленинизма и класовата борба.
Затова например в една България, центъра е ГЕРБ, ляво, което е социал демокрацията - нямаме, и донякъде дясно е ДСБ . А партии, като социалистически, комунистически, фашистки, ислямистки, леви, и националистически, шовинистки, националистически, нацистки, всички които искат, повече или всичко държава, са крайно леви радикални партии.
Според мен погрешно нацистките и националистическите партии, ги наричат крайно десни, но те всъщност са крайно леви, понеже искат повече или всичко държава, което е признак за ляво.
Крайно десни партии, според мен са неолибералите, които искат да няма държава, и всичко, или повече - да е икономическо общество. Може би крайно десни са и анархистите, които искат да няма държава, но не знам с подробности, каква им е идеологията. Но по признака, да няма държава, според мен са крайно десни.
За мен десни партии, са партиите, които искат повече икономическо общество и по малка, но силна и стегната държава, която иска, и създава ред, правила, и закони, и създава всичко това. Такива партии в ЕС са консерваторите, християн демократичните партии и ЕНП в Европа. Център са либерали, които работят по признака за център, който признак е по средата между ляво и дясно, или 35 - 40% от БВП, да се взема, като данъци. А нормално лява партия са социалдемократите.
Но в България няма социал демократи, които са европейска партия на социалната държава, както в Швеция, скандинавските държави, като цяло, или в Германия. А БСП водеше доскоро политика на социал демокрацията, но сега зави рязко наляво и се превръща в радикална лява партия на всичко държава, каквото беше социализма, който рухна.
А например, дясна политика в общините е: да се създава бизнес в селата в малките градчета, или поминък за хората, докато ляво е да се правят чешмички, градинки, спортни съоръжения, които няма кой да ползва. А центъра в общините, в селата е: и двете неща да се създават.
Всяка нормална европейска партия трябва да балансира между интересите на труда и капитала, а не да взема страната на труда, или на капитала.
Но искам да пиша тези неща, защото хората не могат да се ориентират, какво е дясно и какво ляво, и пишат различни неща.
Хората се движат по координатната система на марксизма ленинизма, където се гледа икономическото общество и лявото е в интерес на работническата класа а дясното е в интерес на капитала.
А например лозунга за свобода, братство, и равенство, се тълкува по два начина. За десните свобода е право на свободна инициатива, както и право на свободен избор, но на базата на християнска ценностна система, както и други свободи, като свобода на словото и т.н . Равенството е равенство пред законите и да има върховенство на закона. А братството е в църквата.
Докато свобода за левите е, да могат свободно да се борят за власт, на принципа: аз съм майстор и велик, а другия е никой, или некадърник. Равенството пък е равенство в бедността, както беше през социализма, а братството не знам как го разбират, може би, като се наричат другари.
Току що направи партийка и то още неузаконена и почна да говори за коалицийки, ама те коалите са вече на привършване, остана лошият мат,рял макар че вече половината е из Европата и Чикато където гласува мажоритарно за Радев.Корупцията за Б-я е важен фактор за растежа на богатството на един народ, така са почнали и в ЮеСеЙ и тук-таме, само не в Китай и Япония. ХрИванов малко клони към социалистите утописти макар че времето им мина отдавна, а и корените му са соц-ком.
Защо ли не се сещам за партия с която биха могли да се коалират? Заявки за борба с корупцията дават всички, както и всички са съгласни с твърдението, че "купуването и продаването на гласове е престъпление" и за това "пазаруват" като за последно. Може би единствено с "ПреЗерватив България" в която Бареков си е сам учредител, председател и член.