Христо Иванов: Главният прокурор може да обърне НС и желанието му да стане закон

В България главният прокурор може да обърне нагласите в Народното събрание (НС) и желанието му да се превърне в закон. Това коментира правосъдният министър в оставка Христо Иванов в четвъртък пред Нова телевизия, добавяйки, че "не задавам въпроси, задавам отговори".

Преди ден той напусна правителството, след като депутатите се съобразиха изцяло с интереса на главния прокурор при разпределението на квотите в бъдешите две професионални колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС).

"През цялото време с г-н Борисов имахме изключително коректни отношения. Той винаги е бил достатъчно ясен с мен, че ще се случат само неща, съгласувани с г-н Цацаров. Това беше видимо през цялото време. Ние се опитвахме по всякакъв начин да лавираме около него и най-накрая се получи това, което той поиска. Вижте, ние имахме "иторически компромис" – 180 депутати се подписаха под това предложение. След това се получи това, което иска главният прокурор", допълни Иванов.

Приетите с голямо мнозинство конституционни промени в сряда ясно демонстрираха, че ГЕРБ и ДПС са изоставили договореното с "историческия компромис" в края на лятото, когато с подписите на 184 депутати бе внесен законопроекта за поправка на основния закон. Той предвиждаше паритет между представителите на прокуратурата и тези на парламента в прокурорско-следователска колегия на ВСС, както и лек превес на членовете от съдийската квота спрямо тези от парламента в съдийската колегия.

Тези съотношения, подкрепени на първото четене от ГЕРБ, РБ, ПФ, ДПС и един депутат от АБВ, целяха да гарантират, че ключовите решения в съдилищата ще се взимат при достатъчна гаранция за независимостта на съда от влияние от другите две власти, като същевременно въведат минимална отчетност върху дейността на безконтролния главен прокурор.

С мотива, че така се отнема независимостта на прокуратурата, ДПС заяви още през септември, че ще иска промяна в съотношенията, която впоследствие бе предложена от АБВ и приета от конституционната комисия. Поправката "АБВ" обърна логиката на законопроекта, премахвайки една от бройките в парламентарната квота в прокурорско-следователската колегия и прехвърляйки я към съдийската колегия. Тя бе приета с гласовете на ГЕРБ, ДПС, АБВ, ПФ, Българския демократичен център (БДЦ) и дори на БСП, чийто депутати предварително декларираха, че ще гласуват "против" всички предложения за конституционни промени.

Именно резултатът от това гласуване провокира оставката на правосъдния министър Христо Иванов, който обяви от трибуната, че "стана важна, голяма и символична стъпка към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор".

"Вчера 200 депутата гласуваха за предложение на една малка партия, отмятайки се 4 партии от подписите си и от онова, наречено исторически компромис", коментира по този повод в четвъртък Христо Иванов.

"И това как се балансира в тази паяжина, ако искате, между различните играчи, се нарича в България политика. То е властова игра, но не е политика, защото там въпросът за бъдещето на държавата и за интересите на обществото много малко присъства. Въпросът беше имаме ли ние воля за разплитането на този възел. Моят отговор вчера беше, че воля в момента за разплитането на този възел няма", добави министърът в оставка.

По отношение на аферата "Яневагейт", която дълго време бе неглижирана от главния прокурор Сотир Цацаров, правосъдният министър в оставка припомни, че той бе обект на сериозни атаки заради призивите му държавното обвинение да разследва по същество съдържанието на разговорите между бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова.

"Когато поисках изтеклите записи със съдии да бъдат проверени, срещу мен започна силна пропаганда война, а не получих подкрепа. Това е най-сериозният скандал с корупционни твърдения от старта на кабинета. Това беше тест за това дали имаме антикорупционна воля", обобщи ситуацията Христо Иванов, заключвайки, че "ние и като държава изобщо нямаме последователна антикорупционна полититка по високите етажи на властта и това е централната тема на съдебната реформа".

Междувременно председателят на комисията за конституционни промени Димитър Лазаров (ГЕРБ) разви тезата, подхваната още преди ден от представителите на мнозинството, че макар с отстъпление от "историческия компромис", основните неща от законопроекта са били приети.

Като пример той посочи разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска, отпадането на задължителното тайно гласуване в съвета, както и избора на съдебни кадровици от парламентарната квота с мнозинство от 2/3 от депутатите.

"Не мисля, че е подменена съдебната реформа. Когато приехме съдебната стратегия, и то пак с над 180 гласа, и тогава беше казано, че промяната на конституцията е само едната част от съдебната реформа", лаконичен беше Лазаров, добавяйки, че е останал изненадан от оставката на Христо Иванов.

По думите на депутата "съдебната реформа продължава, тя не е спирала – най-важното е след третото гласуване в спешен порядък да изменим Закона за съдебната власт, за да може да се прилага промяната в конституцията".

Помолен да коментира думите на Иванов, че след вчерашното гласуване още повече се засилват съмненията за "върховенство на главния прокурор", Лазаров заяви, че не би казал, че усеща боязън сред колегите му да се говори за реформа на прокуратурата. Като аргумент посочи факта, че депутатите приеха парламентът да може да изслушва доклади от главния прокурор по обществено-значими теми, извън годишните отчети, които той представя в парламента.

Лазаров обаче изобщо не коментира обстоятелството, че тази идея бе приета в силно орязан вариант, в който бе записано, че главният прокурор може сам да инициира подобно изслушване, но депутатите не могат да "изискват" такова, каквото всъщност бе първоначалното предложение на Реформаторския блок.