Христо Иванов: Не е с ракети и танкове, достатъчен е гастрол на имперския балет

Снимка: БГНЕС

Ами наистина не е "с ракети и танкове". При нас и десант на зелени човечета не е нужен, стига и гастрол на имперския балет, който дори няма да сваля пачките и цвичките. Ракетите и танковете са за места, където хората имат държава и се отбраняват. Където териториите са под контрола на криминализирани тайфи, става с дребни суми, които накрая населението само си плаща, при това с лихвите, както личи от това арбитражно решение. Това написа в профила си във Фейсбук бившият правосъден министър Христо Иванов по повод решението на международния арбитраж да осъди НЕК за поръчано, но неплатено оборудване на руската компания "Атомстройекспорт" за спрения проект АЕЦ "Белене". За да илюстрира ситуацията, Христо Иванов се позовава на казаното от премиера Бойко Борисов, че е убеден, че Русия няма намерение да напада България с ракети и танкове и че е твърдо против черноморски флот срещу евентуална руска агресия в региона.

Ето как продължава коментарът:

Схемата е обидно проста. Бомбастични супер проекти, ("Плановете на Остап бяха големи: заприщване на реката Нил...") с неясна икономическа логика, нулева прозрачност и висока корупционна добавена стойност. Всичко това се маскира с напоителни "гео-политически" лаф-моабети, цитати от Лихачов и Ванга. Независимо дали проектът се реализира или спихва (а най често ту спихва, ту се възражда) - корупционните бонуси не се губят, не се губи и пропагандното обработване на "масите".

Накрая, сметката тихомълком се прехвърля на населението (Но балонът беше огромен и много червен, а гърнето беше пълно с първокласен мед, драги Йори). Впрочем - самият процес на плащане на тая сметка ще бъде превърнат в нов рог на корупционното изобилие, ще почнат сега едни бартери, едни тристранни схеми, едни консултантствания, едни вояжи в Иран и незнам кой-си-стан, едни славянски братства и единства, напоителни представяния на книги, планове за нови мощности край аязмото в Плиска, една размяна на плакети между главните прокурори на Белорусия и Болгария, съвместни мерки за борба с международния троризъм (която борба вече успешно замества асамблея "Знаме на мира") и прочее културна дипломация...

Та, да си преговорим вечно ненаучения урок. Изчистването на държавата от корупция, култивирането на политическа класа и бюрократична върхушка, които носят отговорност пред националния интерес и в рамките на демократичен политически процес, а не едни пред други в рамките на общата омерта и зад гърба на поредната еднолично овластена корпулентна фигура, изграждането на силни институции - всичко това е въпрос на национална сигурност. Първостепенен и много по-спешен от покупката на поредните военни железа, за които нямаме бензин. И все повече въпрос на колективна сигурност.

Крайно време е "нашите партньори", които ентусиазирано се снимат, потупват по рамото, и размахват знаменца от някое бутафорно желязо с всеки, който отвори вратата в София и срещу дребни услуги се правят на неразбрали, да почнат да осъзнават това.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари