Христо Иванов призова за "най-висок" политически ангажимент за съдебната реформа

Съдебната реформа няма как да се случи, без да се поеме ясен ангажимент на най-високо политическо ниво, каза в понеделник правосъдният министър Христо Иванов пред БНР. Той описа два сценария пред България след положителната позиция на Венецианската комисия за конституционните промени.

Първият е България да се възползва от силната подкрепа на комисията и очакванията за реформа в българското общество. Това означава до края на годината Народното събрание да е дало ход на "сериозните промени", каза Иванов. Другата възможност е "да затънем в поредните търговийки и да направим промени около минимума или дори под него", коментира министърът.

Преди десет дни Венецианската комисия не само одобри конституционните промени в съдебната власт, но препоръча България да направи още по-радикална реформа. Международният експертен орган обяви, че властта на прокуратурата в страната е твърде голяма и призова правителството да има роля в избора на главен прокурор и шефовете в държавното обвинение.

Христо Иванов коментира, че в парламента вече са внесени предложения за промяна в конституцията, които дават възможност да се отговори на заявките на Венецианската комисия. Реформаторският блок предложи да се създаде парламентарна процедура за отстраняване на главния прокурор, а Инициатива "Правосъдие за всеки" предложи независима прокуратура по румънски модел. Идеите на гражданската организация бяха внесени от реформаторите.

"Ако политическите сили в парламента подходят с необходимата доза отговорност, те биха могли да сглобят от тези предложения реалния, сериозния отговор на проблеми, които стоят пред България от много време", каза Иванов. Той определи ситуацията като кръстопът.

"Този сигнал (от политиците) се очаква от всеки български гражданин, очаква се и от Брюксел и той в огромна степен ще предопредели тона на доклада на ЕК, който очакваме пред януари", каза министърът.

На въпрос възможно ли е позициите на Венецианската комисия да поставят Сотир Цацаров в опозиция на реформата, министърът отговори, че тук става въпрос за отговорността, която ще покажат политическите сили и основните играчи в съдебната система.

"Сега е моментът да се види дали ще се прави една дългосрочна крачка напред или ще надделеят някакви конюнктурни моменти. Не бива да се забравя, че от тези конституционни промени, в който и вариант да бъдат направени, няма да последват никакви драматични непосредствени размествания по върховете на властта. За да настъпи техният ефект в цялост, те трябва да бъдат последвани от изменения в Закона за съдебната власт, а нормалната смяна на органите на управление ще стане с изтичането на съответните мандати. Това е нормалната конституционна логика", каза Христо Иванов.

По въпроса за рекордния бюджет на съдебната власт министърът каза, че това е "победа за всички и най-вече за обществото".

"Запазихме онези елементи на бюджета, които наистина са гаранция за независимостта на съдебната власт – заплащането на българския магистрат ще бъде формирано по един предсказуем начин, който зависи от обективни критерии. От друга страна, стъпвайки на досегашните усилия на този състав на ВСС, ние правим една крачка допълнително и има всички шансове 2016 г. да се превърне в годината на ключовите пробиви в реформата на бюджета, реформата на начина, по който се управляват човешкият и финансовият ресурс на съдебната власт и съдебната карта", каза министърът.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.