Христос е първият комунист - каква дълбока истина и мъдрост има в тези думи

/Татяна Дончева не присъства на молебена за Светите братя Кирил и Методий, който отслужи патриарх Максим от 9.00 часа на 24 май, но наблюдава посещението на папата в катедралата, където му целуна ръка./

Вие защо целунахте ръката на папата?

Аз съм виждала този папа за първи път преди 20 години, когато като един от оркестрантите на филхармония "Пионер" участвах в световен фестивал в Рим под егидата на папата, английската кралица и кмета на Рим. И първата благословия от папата получих тогава. Една малка част от хората знаят, че аз съм адвокат на Светия синод от времето на тежкия разкол. По принцип избягвам присъствие на официални тържествени моменти, защото не може да обясняваш на всеки кога, от къде, и защо имаш работа с църквата.

Според Вас, какво предизвикателство за православието е идването на папата у нас?

Смятам, че идването на папата има изключително човешко и политическо значение и малко по-малко религиозно. Значи говоря за общото усещане, а не за това православната и католическата църква какъв смисъл влагат в това. Човешки петното върху България трябваше по някакъв начин да бъде изтрито и да се покаже добра воля както от страна на българската общественост, така и от страна на Ватикана. Мисля, че това предначертание е изпълнено в много голяма степен. Що се отнася до другите аспекти на това посещение - в човешки план, Йоан Павел ІІ със самото си присъствие на Светия престол, има принос за признаването на славянската общност. Това е първият папа, който не е италианец. Независимо от мотивите, поради които той е станал папа, това е едно голямо признание за славянски свят и за неговата роля и значение в световен мащаб. Папата има много големи стъпки за поддържане на мира в света. Може би малко хора знаят, че по време на Косовската криза папата изрази пред Съвета на Европа и пред НАТО своето несъгласие с войната. В определени възлови за човечеството моменти, този папа, Йоан Павел ІІ, се намесва със свои позиции, което има много голямо значение. Неговите енциклики са също с много голям принос за утвърждаване на определени ценности, които той счита, че са позабравени от човечеството. И мисля, че Йоан Павел ІІ ще остане като един папа с много значителен принос, не само защото е дълго време на това място. В религиозен план, посещението на папата и отношенията с Българската православна църква имат важно значение не толкова за признаване на Светия синод и Българският патриарх Максим, но и за утвърждаване на това признание. Малцина знаят, че никога папската институция не е приемала в състава за българската делегация за 24 май представител на разколниците. Дори когато беше направен опит за това през 1997 година мисля, Ватикана недвусмислено заяви, че тя не би желала в състава на българската делегация да приема общение с такъв духовник и всъщност представителят на разколниците присъстваше като цивилно лице. Що се отнася до отношението на българската общественост - вие виждате, че поне в София няма луд интерес от посещението, има обичаен интерес, добронамереност, но не нещо прекалено. Смятам, че някъде дълбоко в българите заговори тази православна идентичност. Ние я показваме от време на време, когато считаме, че тя трябва да бъде демонстрирана. Иначе, смятам, че Пловдив, който е център на католическата общност, беше по-масово посрещнат. За католиците посещението на папата не е атракция, то е нещо, което засяга сърцето им.

Вие сте депутат от левицата и на фона на визитата на папата, мислите ли че вече успяха да се покаят хората, които през последните 50 години направиха толкова много за атеизма и за страданията на църквата?

Искам да обърна въпроса Ви. Вярно е, че 50-те години комунистически период проповядваше атеизъм. Но в самата комунистическа идеология има много вяра. Припомням си като дете, познавах един възрастен човек, комунист от 20-и някоя си година, бил емигрант в Аржентина, после се върнал, та той ми каза преди много години, когато съм била на 10 години, че Христос е първият комунист. И аз се изсмях. Трябваше да минат много години, за да разбера каква дълбока истина и каква дълбока мъдрост има в тези думи. Трябва също така да се знае, че през комунистическия период е вдигната схизмата от Българската църква. Тя не е вдигната, за да бъде утвърдена Българската православна църква като стълб на националната идентичност, тя е вдигната по други причини - като начин да се пробият стените към другия свят. Искам да ви припомня, че Тодор Живков е първият комунистически ръководител, който се е срещал с папата още 70-те години, когато това не е било съвсем общоприето. Да, Българската православна църква не е борец срещу комунизма. Може би заради нашите национални особености. Ние и като нация сме такива. Затваряме се в черупката си, правим си някаква броня, за да не ни пробият. Не сме активниq когато искаме да утвърдим някаква позиция. Но аз мисля, че Българската православна църква е и защитавана в периметъра, който ѝ е бил определен. В крайна сметка, всеки народ трябва да приеме съдбата си. Да се бори за нейната промяна, но да приеме миналото си таковаq каквото е. Без да се осъжда и самобичува извън това да направи някакви собствени изводи и да се научи на една човешка толерантност.

Не разбрах, има ли покаяние или не?

Мисля, че нашето отношение към църквата е много променено и това стана от само себе си, без да е нужен показен акт. Просто смятам, че трябва да спрем с тези ритуални, показни покаяние, които се правят пред очите на хората. Покаянието е нещо, което човек или чувства дълбоко в себе сиq или не чувства. Мисля, че левицата, социалистите, техните симпатизанти, дори ония, които сега са на прекалено много години и са пряко свързани с негативното отношение към Българската православна църква - с това да се ограничават хората да ходят на църква на Великден и други подобни действия, дълбоко в себе си чувстват, че това е институцияq която е част от българския дух. Институция, която е имала своята роля и значение, има и ще има в бъдеще, ако искаме да запазим страната, народа, бита, културата, традициите и българския дух.

Още от България