Христов за ядреното вето: Няма да разрушим индустрията си, за да направим драскотина на Русия

"Ако ние трябва да си разрушим индустрията и енергетиката, за да направим драскотина на руската икономика, естествено че няма как да го допуснем" - така министърът на енергетиката Росен Христов коментира пред БНТ думите на президента Румен Радев.

Държавният глава обяви, че България ще наложи ядрено вето, ако такива санкции бъдат въведени срещу Русия преди срещата на върха в Брюксел.

Атомната централа в Козлодуй произвежда една трета от електричеството в България и е с най-ниска себестойност. Тоест, застрашаването на този обект ще има мащабни вреди и върху цялата икономика и българските граждани, мотивира се Христов.

Той се надява, че няма да се стигне до такива санкции, които биха нанесли такъв ущърб на европейска държава.

"Логиката на санкциите е, че трябва да наказват този, за когото са предназначени", каза енергийният министър.

"България не може да приеме европейски санкции срещу Русия в областта на ядрената енергетика, защото това ще повлияе пряко на нашата енергетика. Затова, ако се стигне дотам, страната ни ще наложи вето", заяви президентът Румен Радев преди извънредното заседание на Европейския съвет в четвъртък.

Министърът на енергетиката каза, че в момента България няма проблем с отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" и в близките 50 години има къде да го складираме.

Той съобщи, че "Газпром" е предявила иск към "Булгаргаз".

"Предявени са претенции за нещо, което те смятат, че им дължим. Всички стъпки, които в момента се предприемат, е да се защитят българските интереси, всичко се прави с консултация с компетентни юристи и нещата с този договор са под контрол", увери енергийният министър, оставяйки впечатлението, че искът е заради невзетите от българския доставчик количество по договора и задействането на клаузата "вземай или плащай". Тази вероятност бе коментирана още през лятото и мнението на служебнот оправителство бе, че "Газпром" ще осъди "Булгаргаз", независимо че руското дружество спря доставките в края на април 2022 г. Причината бе в отказа да се окрие рублова сметка, авансовото плащане бе извършено в долари и върнато от руснаците.

От Министерството на енергетиката обаче уточниха пред Mediapool, че не става въпрос за претенции зараде невзети количества, а заради разминавания в авансовите плащания, правени от "Булгаргаз" през първото тримесечие на 2022 г., когато търговските отношения между двете компании бяха напълно нормални. Ставало въпрос за няколко милиона, като българската страна е предявила своите данни и се търси решение на спора. Случаят все още не влязъл в съдебна фаза.

Росен Христов допусна, че е възможно да има още повдигнати обвинения заради ощетяването на "Булгаргаз" с 88 милиона лева. Преди дни прокуратурата повдигна обвинения на бившия енергиен министър Александър Николов, заместника му Данаил Николов и бившия шеф на "Булгаргаз" Людмил Йоцов.

"Съдебната система трябва да си свърши работата. Дал съм показания, цялата поискана информация от министерството и "Булгаргаз" е предоставена. Вярвам, че е обработена и обвиненията са повдигнати на база факти", каза Росен Христов.

Тезата, че обвиненията са повдигнати, защото е спрян договорът с "Газпром", са абсолютно необосновани, тъй като решението да спрем да плащаме според изискванията е изцяло на бившето правителство, заяви енергийният министър.

Той допълни, че европейски държави все още продължават да плащат по същата схема без никакъв ущърб на санкциите. "И Гърция, и Унгария, Германия. Много държави продължават да купуват руски газ с намаляващи темпове", каза Христов.

Той отбеляза, че по време на правителството на Кирил Петков, "Булгаргаз" е купувал синьо гориво без сертификат за произход от посредници на по-високи цени. В момента всяко количество газ се купува чрез тръжни процедури и изискване за сертификат за произход, каза Росен Христов.

Самият той обаче преди време призна, че въпросният сертификат за произход е просто декларация от доставчика и няма как да бъде проверено дали в крайна сметка у нас не влиза руски газ при смесване на различните количества в Гърция. При преноса не може да се различи произходът на суровината, коментира министърът преди около два месеца.

"Логиката е да не отиват средства в Русия и когато ние плащаме за неруски газ, тези средства отиват в други производителите и не финансираме войната. Не е важно дали руски газ после не идва до нас, а да не плащаме на руснаците за войната", обясни сега отново той ситуацията със сертификатите за произход.

"За 2023 доставките са осигурени - всички количества на една конкурентна цена. В близките дни обявяваме дългосрочни търгове за доставка на втечнен газ, вече има гарантирани слотове", посочи той.