Хронология на Женския пазар

Края на XIX в. - Множество улични открити пазари са пръснати из целия център на тогавашния малък град София. Женският пазар е един от най-големите и най-посещавани.

1911 г. - Модернизацията и новият план на София налагат премахване на всички улични открити пазара в центъра на града и събирането им на мястото на днешния Женски пазар. По това време тяхна алтернатива стават и Централните хали.

1960-те – 1989 г. - Женският пазар (тогава пазар "Георги Кирков") е алтернатива на държавната система за разпространение на храни по времето на комунистическа България. Кооперативи от околностите на София се организират и продават продукцията си. Това е една от формите на частна търговска инициатива въпреки държавната политика.

1990-те - Пазарът се разраства, появяват се евтини източни продукти, фалшиви маркови дрехи, но и традиционните храни, грънци, железарии, битови стоки и услуги. Пазарът се запазва ролята си на място за икономическа еманципация, където почти всеки може да започне търговия и да се опита да излезе от бедността и безработицата в началото на Прехода.

След отварянето на границите, кварталът около пазара се населва и с мигранти от Близкия изток (Сирия, Ливан, Палестина), които отварят малки магазинчета със стоки от арабския свят, месарници, ресторанти.

2000-2004 г. - Пазарът в частта си между бул. "Сливница" и ул. "Кирил и Методий" е реконструирана по проект на арх. Росица Никофорова. Създадени са навес, нови сергии и сграда за управата на пазара.

2006 г. - Инициативен комитет от живеещи около пазара се организират и искат от общината премахването на част от сергиите по тротоарите (500 от общо 800 сергии), които пречат на достъпа до сградите по бул. "Стефан Стамболов". Желанието им е изпълнено. През 2006 г. има и архитектурен конкурс за цялостна реконструкция на пазара, спечелен от автора на предишната реновация арх. Росица Никофорова.

2008 г. - Инициативният комитет от граждани-собственици и живеещи на пазара подкрепят проекта на арх. Никофорова и искат от общината пазарът да бъде цялостно реконструиран и превърнат в модерна пешеходна зона с кафенета и ресторанти, които да привличат туристи. Общински съветници от ДСБ се заемат с по-бързото прокарване на проекта през общинската администрация. Започва и медийна кампания срещу състоянието на пазара, като пазарът е описван като "селяния", "цигания", "рекет", "хаос", "язва в центъра на София" и все по-често се чува граждани да говорят за премахване на пазара, какъвто го познаваме.

2010 г. - След като проектът за реконструкция става все по-публичен, той намира и своите опоненти сред гражданите на София. Проектът е критикуван и от част от архитектурната колегия, че е прекалено модернистичен и че премахва един от най-автентичните социални процеси в София.

2011 г. - Следва втори архитектурен конкурс, обжалван дълго време и спечелен от консорциума А.Д.А. и арх. Никифорова.

2012 г. - Излиза един от най-задълбочените текстове, описващ казуса на пазара на антрополога Никола Венков "За гражданското общество и Женския пазар".

2013 г. - Архитектурните активисти от група "Град" организират дебат на проекта на самия пазар, но представители на общината и проектантите не се появяват. Пазарът е напълно разрушен в частта си между ул. "Кирил и Методий" и ул. "Екзарх Йосиф". Подменена е настилката, построени са нови затворени павилиони, сградите в средата на булеварда в някои части са вече двуетажни. Очаква се новите търговци-наематели да са различни от хората, продавали досега на пазара.