Хуманитарните науки ще се окажат препъни камък за реформата в БАН

Хуманитарните науки ще се окажат препъни камък за реформата в БАН
Дългоочакваната реформа в БАН най-после стартира и Общото събрание на БАН вече гласува част от структурните промени в академията. След окончателното им приемане пък предстои избор на нови ръководства на централното управление и на всички нови звена, включително и на тези, които ще запазят своето име и структура. Преструктурирането на хуманитарните звена обаче може да се окаже препъни камъкът за отпушването на промяната, защото хуманитарните звена нямат единодушно предложение за бъдещата си визия.

Антоанета Христова от Института по психология в БАН коментира пред Mediapool, че много малко институти ще запазят името и структурата си, а всички институти имат промяна в мисията и приоритетите. “Вече ще се прави не толкова наука за науката, а наука за обществото“, заяви Христова. Тя съобщи, че в хода на окончателното гласуване на структурните промени от Общото събрание се правят и компромиси.

Така например е бил решен спорният въпрос с Института по социология на БАН. Първоначалното предложение беше институтът да се разформирова и екипът му да се пръсне в икономическия институт, в института по философия и в института по психология. Причината беше, че тези три института се занимават с проблемите, които са предмет на проучванията.

От Института по социология обаче бяха против да ги разделят. В крайна сметка Институтът по философия е обявил, че приема този по социология с пълния обхват на дейността му, е било решено двете звена да се слеят. Все още обаче не е измислено новото име, което ще ги обедини.

“Хуманитарните науки обаче не са готови с общи предложения, които да минат през общото събрание“, каза Христова. Сред проблемните казуси в тези науки бяха сливането на Института за литература с Института по изкуствознание и с Центъра по архитектурознание, както и сливането на Центъра по тракология с Института по история и с Центъра по балканистика.

Според Христова липсата на готовност за промяна в хуманитарните звена ще забави цялостната реформа. Тя обаче не коментира възможно ли е при прекалено проточване на преструктурирането да се стигне до силовото налагане отгоре на определени мерки.

След като бъдат одобрени всички структурни промени ще се премине към избора на нови директори. Все още обаче не е ясно дали това ще стане по сегашната или по нова процедура, която би залегнала в евентуални промени в устава на академията. Сега изборът става с решение на общото събрание на отделни институт, становище от експертна комисия и след санкцията на управителния съвет на БАН.

Христова обаче съобщи, че Общото събрание е приело занапред кандидатите за ръководни постове да попълват декларации сътрудничили ли са на бившите комунистически служби. “След решението на Комисията по досиетата има хора сред обявените, които си подадоха оставките и такива, които не го направиха, и това е един морален казус, който според нас трябва да се реши законово“, каза Христова.

Още по темата
Още от България

Какви ще са последствията от скандала около къщите за гости?