И АЕЖ призова за оттегляне на промените в медийния закон

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) призовава Министерството на културата да изтегли проекта за промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и да внесе варианта, одобрен от работната група.

По-рано тази седмица генералният директор на БНР Андон Балтаков подаде оставка и поиска СЕМ да прекрати договора му от 1 ноември. Причината е именно в промените в ЗРТ. Шефът на националното радио обяви, че публикуваният за обсъждане проект не е този, около който се е обединила работната група, създадена за написването му.

Освен това Балтаков обвини министъра на културата Боил Банов и екипа му, че са представили манипулативно позицията на БНР. "Те са взели параграфи от моята мотивация за подкрепата на друг законопроект, но са ги сложили все едно подкрепям този", каза в сряда той и призова Банов да си подаде оставката.  

Преди ден служители на БНР защитиха шефа си и поискаха представените от културното министерство поправки да бъдат оттеглени.  

Сега АЕЖ обяви, че изход от създалата се ситуация маже да е внасянето на законопроекта, одобрен от работната група.

"Както стана ясно от изявлението на генералния директор на Българското национално радио Андон Балтаков, проектът, който Министерството на културата е предложило за обществено обсъждане, се различава от този, одобрен от нарочно създадената работна група с широко професионално участие. Въпреки че е представен като проект, изработен от тази група, от предложението са отпаднали важни разпоредби, свързани с мандатите на генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия", посочват от асоциацията.

Оттам добавят, че не е редно при липса на прозрачност да се допуска подмяна на толкова съществен и толкова чувствителен законопроект, какъвто е този за радиото и телевизията.

Според АЕЖ законопроектът, предложен от работната група, решава важни въпроси, които ще позволят на двете обществени медии да функционират в условия на по-добра предвидимост.

Поправките на работната група предвиждат мандатите на генералните директори да се увеличат от 3 на 5 години, както и да се даде възможност да не работят със заварени от предишни членове на управителни съвети.

Бившият председател на СЕМ Георги Лозанов пък подчерта, че структурата на управление на обществените медии е от социализма. "Действително е абсолютно нелепо хора, които са свързани с предишния генерален директор на БНР, да продължават да стоят на управленски позиции", каза той пред БНР. 

Според него това е "катастрофална ситуация". По думите му обаче това, че настоящия УС на БНР трябва да си отиде, не значи, че трябва да въвеждаме принцип генералният директор да укрепва напълно персоналната си власт в радиото. "Казусът трябваше да бъде изчистен много отдавна като конкретен случай, но нямаше воля въобще да се реши случаят със спирането на БНР (заради който бе отстранен Светослав Костов, но не и настоящият Управителен съвет на медията – бел. ред. ) и кой носи отговорност", добави той.

"Генералният директор трябва да отстъпи правомощия и власт в неговите ръце, да даде много по-голяма самостоятелност на отделните програми. Генералният директор е в крайна сметка административен началник, който не би трябвало да стои в такава ключова позиция, наследена от социализма – тази пирамидална структура на обществените медии повтаря времето на БНР и БНТ от 30-40 години назад", смята Георги Лозанов.

Необходими са задълбочени експертни обсъждания и постигане на консенсус по медийния законопроект, за да бъдат медиите политически независими, заяви още бившият председател на СЕМ.  

"В момента той (Управителният съвет - бел. ред.) е нещо абсолютно безсмислено, една трансмисия на самия генерален директор и това много укрепва едноличната власт на генералния директор, което според мен подлежи на реформа. Това трябва да се промени в медията, ако ще се променя моделът на управление", каза Лозанов.

Според него структурата на управлението в момента дава възможност на генералния директор да бъде едноличен господар на медията. 'Не подкрепям генералните директори сами да предлагат управителните съвети, защото част от функциите на управителния съвет е и да бъде надзорен орган по отношение на управлението на генералния директор", посочи Лозанов.