И антимафиотите с право да внедряват агенти в частни фирми

И Националната служба за борба с организираната престъпност /НСБОП/, освен Национална служба "Сигурност" /НСС/, вече ще има правото да вкарва агенти под прикритие в държавната администрация и в търговските дружества - както държавни, така и частни. Условието е агентурата да е във връзка със служебните задължения на НСС и НСБОП и да има доказана оперативна необходимост от внедряването на агенти. Това решиха днес депутатите, при окончателното гласуване на промените в Закона за МВР.

Досега това можеше да прави само НСС. Според чл.50, ал.1, т.1 от закона, контраразузнаването има право да получава съдействие, да организира прикриването на своите служители и тяхната дейност в държавните организации и държавни и частни юридически лица. С промените това право получават и антимафиотите.

Начинът, по който ще се осъществява дейността на агентите под прикритие, ще се определи от наредба на Министерски съвет. Първоначалното предложение на кабинета бе това да става с наредба на вътрешния министър, но депутатите решиха да възложат отговорността на правителството.

В срок до 6 месеца полицейските органи трябва да регистрират всеки, срещу който е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, гласува още парламентът. За да бъде извършена тази регистрация, полицията ще може да взима и образци за ДНК-профила на заподозрените.

Данните от полицейската регистрация ще се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност.

Редът за извършване на полицейската регистрация ще се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Пред депутатите председателят на парламентарната вътрешна комисия Владимир Дончев заяви, че за първи път чрез закон се регламентира полицейската регистрация и се приемат защитни норми срещу злоупотребата с нея.

Депутатите намалиха от 20 на 10 дни допълнителния платен годишен отпуск за прослужени години на служителите на МВР.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?