И апелативният съд отхвърли иска срещу сем. Таушанови за незаконни доходи

Софийският апелативен съд (САС) потвърди отхвърлянето на прокурорския иск срещу бившия шеф на ГУ "Пътища" Костадин Таушанов и съпругата му. Доходите на семействотж бяха проверявани заради сметка от 21 британски лири в Бърклиз банк.

Състав на на Гражданската колегия на САС е оставил в сила решението на Софийския градски съд, с което се отхвърля иска, предявен от Софийска градска прокуратура срещу Костадин Таушанов и Юлия Таушанова. Според съда искът на прокуратурата за незаконни доходи е недоказан.

В мотивите си съдът посочва, че от декларация по чл. 40б от Закона за собствеността на гражданите, подписана от сем. Таушанови е видно, че те са декларирали притежаваното от тях имущество - недвижими имоти, движими вещи, влогове, както и източниците за издръжка на семейството, сред които са доходи от трудови възнаграждения и наеми. В исковата молба на прокуратурата обаче не са били приложени попълнените от съпрузите приложения за произхода на средствата им, а също и на получените в заем 21 000 британски лири.

Тези приложения са били представени още в първото заседание по делото от сем. Таушанови. Било е посочено, че Костадин Таушанов е работил в периода 1980-1983г .в Либия и оттам има трансферната сума в долари. Юлия Таушанова пък била получила от свой братовчед в САЩ 2100 щ.д. през 1986 г., а също през 1989 е получила дарение от баща си-14 800 щ.д. и през 1992г. дарение от майка си - 4 650 щ.д. Представен е бил и договор за заем, сключен на 09.10.1998 г.в Лондон между Антъни Бикнел - съдружник в AMECS Europ и синът в семейството - Александър Таушанов, по силата на която му се предоставя заем от 21 000 лири стерлинги за извършване на посочени в договора изследвания.

Представени са били и писмени доказателства за получените от съпрузите трудови възнаграждения, възнаграждения по граждански договори, командировъчни и др. в целия период на трудовата им дейност.

Съдът е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е направила изчисления веднъж за периода от 1.01.1995-1.07.2000 г. и втори път- поискан от ответната страна, с начална дата 08.08.1970 г., когато започва трудовата дейност на Таушанови.

Експертизата установява, че стойността в първият вариант възлиза на 158 665 лв., а разходите за домакинство са 9 344 лв. Във втория вариант експертизата установява, че размерът на получените доходи за периода 08.08.1970- 01.07.2000 г.е 310 734,57 лв., а разходите на домакинството са 59 790 лв.

Съдът посочва, че основният спорен въпрос между страните е за периода на придобиване на имуществото на ответниците.

В бланковата декларация, която регламентира кое имущество се декларира, няма ограничение по период на придобиване, а създава задължение за гражданина да декларира цялото притежавано имущество. Установява се, че в случая ответниците са декларирали цялото имущество без оглед на датата на придобиването. И това е несъмнено по отношение на недвижимите имоти, които са придобити през 1990, 1991, 1992 г. Същото се отнася за по-голямата част от влоговете, които са придобити в по-ранен период от време.

Ако прокуратурата е искала действителното съпоставяне на имущество и доходи само за визирания период от пет години, то е следвало да ангажира доказателства какви са били влоговете към началото на периода и как са нараснали в края му, посочва съдът. Тъй като установяване размера на имуществото и на доходите са обстоятелства в тежест на доказване на ищеца, то така разгледан иска само за петгодишен период, е недоказан.

Съдът е счел, че искът следва да бъде разгледан в съответствие с текста на закона - без ограничение в периода на придобиване на имуществото. А след като то не се разграничава според периода на придобиване, то съответно и периода на натрупване на доходите не следва да бъде ограничаван. В противен случай величините, които се съпоставят няма да съответстват на получения резулт и действителното имуществено състояние на сем. Таушанови.

Съдът не е възприел довода, че трябва да бъде изключена от доходите сумата от 21 000 британски лири. На първо място извън предмета на обсъждане по делото е въпроса дали тази сума, сама по себе си представлява незаконен доход, тъй като тя е наличен влог на Таушанов. Съставът на съда счита, че е извън предмета на производство да се произнесе по валидността и действителността на договор, сключен от лица, които не са страни по делото и основан на правилата на чуждо законодателство.

Независимо от това, дори и да приеме, че сумата 65 624 лв / 21 000 бр. лири/ не представлява законен доход и тя бъде приспадната от размера на доходите, то отново не се установява превишение на имуществото на ответниците над доходите им, твърди съдът.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Касационен съд в 30-дневен срок от съобщението до страните.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: