И Банк Аустрия стана пишман от Първанов

Бизнесът на политиците е да бъдат известни и харесвани, защото един ден идват избори и хората гласуват.
Бизнесът на банкерите е да не говорят, защото видът и количеството финикийски знаци сами по себе си казват всичко. Шефовете на банки държат на добрия имидж на своите институции, затова никога не се бъркат явно в политиката.

Какво постигна лидерът на БСП, когато реши да употреби Банк Аустрия в предизборната борба с изявлението си, че банката е готова да поеме управлението на външния дълг на България при евентуална смяна на политическото управление у нас?

Първо, постави банката в абсурдната ситуация да опровергава нещо, което никоя сериозна кредитна институция не би казала.

Второ, даде карт бланш на противоположната политическа сила да трупа дивиденти и чрез финансовия си министър седмици преди изборите още веднъж да напомни, че в последните 4 години България няма проблем с управлението на дълга, че котировките на Брейди облигациите са постоянно високи, което показва доверието на инвеститорите, че страната ни може спокойно да обслужва задълженията си. И отново да напомни за мораториума по външния дълг при първото социалистическо правителство на Луканов.

Едва ли и самият председател на БСП може да обясни, защо реши да говори за управлението на външния дълг на страната.

Първанов сигурно не знае, а и не е негова работа, бидейки историк, а не икономист, да знае, че решенията, засягащи външния дълг, се вземат от съвета по валутна политика. В този съвет, освен представители на правителството, има и представители на БНБ, както и финансови експерти. Ако съветът реши да проведе финансова операция с Брейди книжата, за това се наема чуждестранна банка с опит на дълговите пазари, която изпълнява взетото решение срещу заплащане.

И досега българското правителство е получавало многократно предложения за обратно изкупуване и замяна на част от дълга.
Най-вероятно на срещата с Банк Аустрия Първанов просто е бил информиран, че банката е активна на дълговите пазари и при желание би консултирала следващото правителство. Естествено, срещу съответното възнаграждение. А и австрийските банкери са наясно, че не са единствените експерти в този бранш, затова едва ли биха се обвързали само с една политическа сила.

Просто Георги Първанов обърка финансовата с предизборната стъпка.
Лидерът на БСП щеше да постъпи много мъдро, ако беше ограничил изказването си до темата за политическата подкрепа, която е получил от австрийските социалисти. А темата за финансите беше оставил, например, на съпартиеца си икономист Атанас Папаризов.

Все пак идват избори, а хората обикновено харесват политици, които говорят за това, от което разбират.