И банките виждат сигнали за "нагряване" на икономиката

Тезата, че българската икономика върви към прегряване, става все по-популярна сред финансовия елит у нас. След като финансовият министър Владислав Горанов обяви официално през септември в парламента, че икономиката върви към прегряване, в сряда стана ясно, че подобен извод се споделя и от банкерите.

"От състоянието на пазара на труда се вижда нагряването на икономиката. Подобряването на заетостта веднага води до увеличаване на средната работна заплата", заяви председателят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов.

Той представи статистически данни, според които в годините малко преди световната финансова криза безработицата е на минимално равнище – 5.6%, докато средната заплата достига ръст от рекордните 26.5%. В годините на кризата тенденцията се обръща, като безработицата се покачва до пик от 13%, а ръстът на заплатите се свива. От към 2016 г. обаче картината отново се преобръща, като ръстът на средната заплата започва да изпреварва равнището на безработица, което по последни данни падна до 6.1%. В същото време на годишна база средната заплата нараства с 10.2%.

Според Андронов тенденцията за ръст на възнагражденията е частично положителна, доколкото подпомага догонването на доходите, но не е устойчива в дългосрочен план, ако не е подкрепена от подобен ръст на производителността на труда.

Анализът на АББ сочи, че именно развитието на икономиката е най-силният фактор, който влияе върху кредитирането, а не толкова лихвите. Въпреки че от началото на годината за пръв път от дълъг период от време има сигурни сигнали за съживяване на кредитирането, то не може да се сравни с годините преди финансовата криза въпреки двойно по-високите лихви по заемите тогава. При средни лихви на жилищните кредити над 8% през 2007 г. ръстът на ипотечното кредитиране тогава достига нива от порядъка на над 70%, докато днес при наполовина по-ниски лихви – средно 4.2% към края на септември 2017 г., ръстът на ипотечното кредитиране е 5.8%, сочат данните.

Общият кредит за неправителствения сектор бележи ръст от 3.6% към 30 септември 2017 г. и ще продължи да се ускорява през следващите две години. БНБ прогнозира ръстове от 4% и 5.5% съответно за 2018 г. и 2019 г. Специално заемите за домакинствата ще нараснат с 3.4% догодина и 5.1% през 2019 г., твърди централната банка.

Лихвите по кредитите продължават да падат и към третото тримесечие на 2017 г., става ясно още от анализа на АББ. Те достигат нива от 4.2% средно по ипотечните заеми в левове, 9.2% по потребителските кредити в левове и 3.9% - по левовите кредити за фирмите.

Лихвите по депозитите обаче вече са на дъното – средно 0.2%-0.3%, и няма накъде да падат повече, сочи още анализът на банките.

Асоциацията смята, че в еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) може да поддържа ниски лихви до 2018 – 2019 г., докато в САЩ и Великобритания основните лихви вече вървят нагоре. Това означава, че и у нас до 1-2 години се очаква да започне процес на покачване на лихвените проценти както по заемите, така и по влоговете. По някои от договорите увеличението ще е до голяма степен автоматично, защото новите кредити след 2014 г. са свързани с международни междубанкови индекси като ЮРИБОР и ЛИБОР, които директно ще покачат цената им.