И без да е разрешила, здравната каса ще плаща лечението на българи в чужбина

Здравната каса ще трябва да плаща лечението на всеки българин, който се е лекувал в чужбина, тъй като у нас не е могъл да получи своевременно същото лечение. Това постанови Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Решението на съда е по казуса на Георги Елчинов от Благоевград, който от три години води съдебни битки с НЗОК да му възстанови 25 000 евро, които той е дал за очна операция в Германия.

След като му е открито раково заболяване у нас, лекарите му казват, че дясното му око трябва да бъде извадено. Елчинов обаче разбира, че в Германия се предлага лечение и окото му може да бъде спасено. По закон той може да замине на лечение в чужбина и то да му бъде покрито от НЗОК, ако предварително получи разрешение. Елчинов обаче не дочаква разрешението и отива в Берлин, тъй като операцията не търпи отлагане. Поради това касата отказва да му възстанови парите.

Пациентът завежда дело срещу касата и го печели на първа инстанция в Софийския административен съд. НЗОК обаче обжалва и Върховният административен съд (ВАС) връща делото за ново разглеждане. Тогава административният съд в София прави запитване по казуса до съда в Люксембург.

Според решението на европейския съд молбата за резрешение за лечение в чужбина не може да се отхвърли, “когато в държавата членка по местопребиваване не може своевременно да бъде получено идентично на предвиденото лечение или лечение с еднаква ефикасност“.

Според съда не е правилно човек да бъде лишен от правото да му се покрие лечението, когато условията за покриване на тези разходи са налице, само защото не е могъл да изчака позволението.

“Правната уредба на държавите членки не може да изключва при всички положения покриването на разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка без предварително разрешение“, се казва в становището.

Решението на съда в Люксембург ще важи занапред за всички подобни казуси като за всеки отделен случай ще се преценяват обстоятелствата.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?