И без приватизацията, болничната реформа не се харесва на Тристранката

Синдикатите искат едногодишен мораториум за разкриване на лечебни заведения

Тристранният съвет продължава да не харесва болничната реформа, сн. БГНЕС

Социалните партньори не подкрепят промените в Закона за лечебните заведения дори след декларираното намерение на здравния министър Петър Москов да изтегли частта за приватизацията на държавните болници. Това обяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в петък, на което бяха разгледани предложенията за реформа в болниците.

Тя предвижда сливане на лечебни заведения, както и въвеждане на задължителна здравна карта, която да определи нуждата от такива по места и занапред НЗОК да не финансира всички болници, а само необходимите.

Мерките, които получиха все пак одобрението на социалните партньори, са създаването на национална здравна карта и задължителната акредитация на болниците.

Законопроектът беше приет от кабинета преди месец и влезе в парламента, без да бъде гледан от Тристранния съвет.

Калфин заяви, че социалните партньори имат много забележки и се надява депутатите между първо и второ четене да отчетат позициите им.

Той призова Министерството на здравеопазване подобни законопроекти първо да минават през Тристранния съвет и тогава да влизат в парламента, което е в интерес на обществеността.

Обидени от отношението на Москов бяха и синдикатите, които коментираха, че здравният министър "прекалява с отношението си към Тристранния съвет".

Както и при представянето на предишния ключов здравен закон в съвета, и в петък Москов не отиде да запознае социалните партньори лично с промените, а това направи заместникът му Ваньо Шарков.

"Не е най-важно да демонстрираш колко си неотстъпчив и твърд, а по-скоро колко добре се вслушваш във всички предложения, за да избереш най-доброто", коментира председателят на здравния синдикат към КНСБ Иван Кокалов.

От КНСБ настояха за налагане на едногодишен мораториум за откриване на нови болници след влизането в сила на Закона за лечебните заведения, докато заработи националната здравна карта, която се въвежда с него.

"Предлагаме това, тъй като не смятаме, че до края на годината нещо ще се случи и ще започне да действа тази национална карта, която ние приветстваме. За нея с години се говори - като механизъм за определяне броя легла, начина, по който се финансират необходимите кадри. Но това няма да се случи до края на годината. И точно заради факта, че касата формира дефицити от това постоянно бълване на нови лечебни заведения и дейности, без да се отчита необходимостта, нека се въведе едногодишен мораториум върху даването на такива разрешения, докато влезе здравната карта в сила. След това нещата ще се канализират", коментира Кокалов.

Работодателите също имаха забележки към закона, сред които, че се премахва изискването за специалност "здравен мениджмънт" за директорите на болници. Григор Димитров от БСК коментира, че болниците не бива да работят за печалби и заради въпросните печалби се били направили големи вериги от лечебни заведения. "За нас е недопустимо организации, които работят с публичен ресурс, т.е. с нашите здравни вноски в случая, да формират печалба. Те трябва да работят на принципа „но профит”. Т.е. всичко онова, което се дава от здравни вноски, да бъде използвано за лечението на осигурените лица”, заяви той.Работодателите разкритикуваха и липсата на изискване един лекар да може да работи само в една болница, финансирана с обществени пари.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?