И бивши шефове на Агенция "Митници" се обявиха срещу местенето

Протестите и съпротивата срещу намерението за преместването на Централното управление на Агенция "Митници" от София в Русе продължават да се засилват. След като повече от 300 служители в управлението проведоха протестен марш под прозорците на Министерството на финансите в понеделник и се приготвиха да направят същото и във вторник, бивши директори на агенцията разпространиха позиция, с която критикуват намерението на министър Симеон Дянков да прави реформа в централната администрация чрез разпръскването ѝ в различни градове в страната. Самият сегашен директор на ведомството ген. Ваньо Танов също изрази на няколко пъти резервите си към иницативата на прекия си началник министър Дянков.

Същевременно и от Българската стопанска камара (БСК) определиха намерението за местене не само на митническото ръководство, но и на други централни структури като анахронизъм.

"Централното ръководство на митниците вече повече от 130 години е със седалище в столицата на страната – София, а регионалните структури – митниците, се разполагат в ключови и стратегически от гледна точка на митническата дейност градове", посочват в позицията си шестима бивши директори на митниците - Асен Асенов, Пламен Минев, Александър Раков, Ангел Дончев, Георги Григоров и Ангел Първулов.

"С дългогодишния опит, който имаме в митническата администрация, категорично заставаме зад позицията, че реализирането на идеята за извеждането на Централното митническо управление на Агенция „Митници” извън столицата на страната ще доведе до непоправим срив при функционирането на тази администрация, а това от своя страна може да породи негативни последици за държавата като цяло", се казва в позицията.

"Съгласно Закона за администрацията, Централното митническо управление на Агенция "Митници” е централна администрация на изпълнителната власт, чиято дейност е пряко свързана не само с дейността на останалите централни администрации (Министерски съвет, министерства, държавни агенции, изпълнителни агенции, специализирани служби и т.н.), но и с дейността на Народното събрание, Главната прокуратура, Националната следствена служба и др. – всички ситуирани в столицата", продължава писмото на бившите директори.

"Ежедневно на представители на Централното митническо управление чрез участията им в множество междуведомствени съвети, комисии и работни групи се налага пряко да комуникират и оперативно да взаимодействат с представители на другите централни институции. След извеждането му от столицата, Централното митническо управление на практика няма да може да осъществява тези функции, които произтичат от прилагането на редица нормативни актове", аргументират позицията си против местенето някогашните висши митничари.

По-нататък те изброяват какви още затруднения ще има при евентуално преместване на митническото управление.

"Ще бъде блокирана и комуникацията с бизнеса, чиито представителни организации също се намират в София. Такива са например БТПП, БСК, АЕБТРИ, Българският съюз за митническо и външнотърговско обслужване, Българската петролна и газова асоциация и редица други браншови организации”, се казва още в позицията на бившите директори.

И от Българската стопанска камара (БСК) разпространиха позиция, в която се казва, че организацията не намира за целесъобразно решението за преместване на административни структури от София към други градове в страната. .

"Считаме, че в ерата на комуникациите и цифровизацията физическият контакт с държавните чиновници е анахронизъм, а това прави аргумента за географска близост на администрацията с бизнеса и гражданите несъстоятелен. Още повече контактите на бизнеса с централната администрация практически не трябва да съществуват. Централните ведомства трябва да формират политики, а не да лицензират, да контролират, да обявяват и управляват обществени поръчки, да предлагат услуги и да събират такси за това", пише в позицията на БСК.

"Още по-несъстоятелен е аргументът, че чрез преместването на административни структури ще се решат проблемите на заетостта в някои региони на страната. Не администрацията, а бизнесът създават работни места, а за целта е нужна стабилна бизнес среда, част от която е ефективното административно обслужване", продължава стопанската камара, която е член на тристранния съвет .

"За нас е необяснимо защо няколко поредни правителства, вкл. настоящото не ускориха изграждането на електронно правителство; не пристъпиха към оптимизиране на административния апарат; не инвестираха достатъчно в човешкия ресурс, зает в администрацията, вкл. за повишаване на дигиталните, комуникационните, езиковите и др. компетенции", смятат експертите на БСК.

Според тях "подобни действия, особено в период на криза, са контрапродуктивни и носят изключителни финансови, организационни и социални рискове, които трябва да бъдат отчетени като косвени разходи и да се калкулират към общата финансова тежест на преместването", завършва становището.

От БСК настояват да се ускори изграждането на електронно правителство; да се пристъпи към реална административна реформа, не в географски, а в практически смисъл, на база електронизация на услугите; институциите да формират политики и да не се намесват в оперативната дейност.