И България ратифицира Бургас-Александруполис

И България ратифицира Бургас-Александруполис

След като гръцкият парламент и руската Дума ратифицираха проекта за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, в сряда това направи и българското Народно събрание. Депутатите одобриха окончателно със 109 гласа "за", 19 "против" и трима въздържали се споразумението между Русия, България и Гърция  за сътрудничество в строителството и експлоатацията на съоръжението, по което ще се транспортира руски нефт от Новоросийск през българското пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.

Документът бе приет след остри възражения от страна на опозицията, която преди десетина дни се възползва от отсъствието на депутати от мнозинството и успя да отложи ратификацията.

Междувременно руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко обяви, че в края на май ще се състои събрание на Международната проектна компания (МПК) за юридическото ѝ оформяне.

От пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) уточниха пред Mediapool, че е решено такава среща да има в първата половина на юни в Москва, като най-вероятно тя ще се състои между 7 и 10 юни. Това няма да е учредително събрание, а по-скоро среща между компаниите участнички в проекта за консолидиране на мнението им за юридическата форма и необходимия капитал за създаването на МПК, както и мястото за регистрацията на дружеството, която трябва да се направи в страна от Европейския съюз.

Разговорите ще продължат 5-6 месеца, допълниха от МРРБ. Това означава, че поне половин година няма да има регистрирана компания, която да стартира реализацията на строежа. Бъдещата МПК трябва да изготви парцеларни планове, съответните геодезически изследвания и да се разработи оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Тя трябва да реши и схемите за финансиране на частния проект.

Мажоритарният дял от 51% в МКП, която ще е собственик на петролопровода, се държи от трите държавни руски компании “Роснефт”, “Транснефт” и “Газпромнефт”. България и Гърция си поделят по 24.5%, като гръцкият дял е собственост на държавната “Хеленик петролиум” и смесеното предприятие “Прометеус”, в което влизат “Газпром” и “Копелузос груп”.

Българския дял си поделят двете държавни фирми “Булгаргаз” и “Техноекспортстрой”, но тяхното участие подлежи на продажба с одобрението на останалите акционери, както предвижда и междуправителственото споразумение. Реален интерес досега е проявен само от страна на Казахстан, но експерти от бранша подозират, че обявеното намерение е под натиска на руския президент Владимир Путин.

Министърът на енергетиката и минералните ресурси на Казахстан Бактикожа Измухамбетов заяви в средата на май, че Русия им е предложила участие в проекта, но страната смята да обвърже евентуалното си включване с разширяването на петролопровода Каспийски тръбопроводен консорциум (КТК), създаден през 1992 г. за транспортиране на казахски и руски петрол до Новоросийск.

С участието на Казахстан в проекта, руснаците се опитват да си осигурят между 15 и 17 млн. тона нефт за Бургас-Александруполис, което представлява половината от капацитета на тръбата, твърдят запознати. Според тях това е достатъчно, за да се обезпечат кредитите за строежа на съоръжението и те да бъдат върнати за 7-10 години.

Обвързването на казахското участие с бъдещето на КТК обаче прави несигурни евентуалните доставки за запълването наполовина на Бургас-Александруполис.

Паралелна интрига се заформя и с обявеното преди седмица от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов намерение за обявяване на приватизацията на “Техноекспортстрой”.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?