И частни музеи ще могат да оценяват частни колекции

И частните музеи да могат да правят идентификация на културни ценности на частни колекционери. В момента това могат да правят държавните и регионалните музеи, а за археологически ценности - нумизматичните дружества и търговците, които ги продават. Целта на идентификацията е да покаже дали дадена вещ е културна ценност и да се определи каква е категорията ѝ.

Предложението за разширяване на кръга от хора и институции се прави с промени в Закона за културното наследство, внесени от депутати от всички парламентарни групи.

Според новия текст идентификацията на културните ценности от частни колекции ще се прави от "държавен, частен или общински музей", от регистрираните търговци на антики, или от регистрираните нумизматични дружества. Към момента регистрираните частни музеи в България са четири, според данните на сайта на Министерство на културата.. Единият е Нумизматичният музей в Русе. Другите два са на софийската фондация "Арете-Фол" и на чирпанското сдружение "Гема 11". Може би най-известният за широката публика е Музей "Васил Божков" към фондация "Тракия".

Бизнесменът Васил Божков е и сред най-големите колекционери на антики в страната. Експонати от неговата колекция се показват периодично в държавните музеи. Последната изложба с ценности от колекцията му беше открита в Националната художествена галерия. Контролирано от Божков дружество купи преди време сградата на Телефонната палата в София, за да я превърне в частен музей.

Според промените в закона, внесени от депутатите, частните музеи ще могат да идентифицират и експонати от вече декларирани частни колекции. Това ще стане възможно, ако се приеме текстът, според който собствениците на вещи, за които вече е поискана оценка от музей по сега действащия ред, могат да прехвърлят процедурата в друга институция, например частна.

Даването на тази възможност се обяснява с бавния процес по идентификация на експонатите от частните колекции. Вносителите цитират данни на Министерството на културата от преди около две години, в които се казва, че към април 2010 г. за регистрация са подадени 107 частни колекции, а към края на 2016 г. "с окончателен акт са регистрирани едва 17". Така собствениците на останалите около 90 частни колекции не са можели да се разпореждат със собствеността си.

Измененията предвиждат още да отпадне изискването да се отказва издаване на сертификат за културни ценности, за които "има данни да се предположи, че са незаконно придобити". Според вносителите на законопроекта незаконното придобиване се третира и наказва от други закони, а сега действаща формулировка "борави с предположения".

В законопроекта се предлага още да се уреди износът на археологически предмети, монети и произведения на изобразителното изкуство, които произхождат от друга държава и са внесени у нас с документ за произхода и за способа на придобиването им. Според вносителите в момента в закона износът на този вид ценности не е уреден, тъй като се позволява само експортът на идентифицирани предмети. Тези, които произхождат от друга държава, обаче не се идентифицират в България и по реда на сега действащия закон.