И данъчните закони на Асен Василев забуксуваха във "вечерта на знаците"

Заплетената политическа ситуация заради активното търгуване на политически решения покрай казуса "Лукойл", което тече между ГЕРБ/ДПС и "ПП-ДБ", блокира данъчните закони и косвено – приемането на бюджета за догодина.

След като ПП-ДБ отхвърлиха исканото от ГЕРБ и ДПС скоростно отпадане на дерогацията на "Лукойл", а партиите на Борисов и Пеевски не участваха във вота на недоверие, което пък доведе до отлагане на финалното гласуване, бюджетната комисия отхвърли на първо четене в четвъртък вечерта данъчните закони, написани от Асен Василев. Това се случи часове, след като Пеевски заяви, че "това е вечерта на знаците".

Сигнал за промяната на настроенията в комисията се оказа неочакваната категоричност, с която депутатът от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев се обяви за връщане на ставката за ресторантьорския бранш на 20% от 1 януари 2024 г. Преди няколко седмици, след остра реакция на Борисов и Пеевски, Асен Василев склони да запази намалената ставка, при условие че браншът се съгласи на мерки за изсветляване. Сега обаче съпартийците на Василев отново се върнаха на твърдата позиция за 20% ставка.

Пакетът данъчни закони съдържа десетки ключови предложения в най-различни посоки – от вдигане на данък печалба за едрия бизнес до облагането на гъбарите и събирачите на трюфели.

Огромната част от дебата в залата се фокусира върху промените в закона за ДДС. Шефката на дирекция "Данъчна политика" Людмила Петкова обясни, че Министерството на финансите е против продължаването на намалените на 9% ставки на данъка за ресторантьорите, фитнесите и туроператорските услуги. По думите ѝ само от намаления ДДС на заведенията бюджетът губи 309 млн. лв. годишно. Петкова обяви отново всички мерки, които част от ресторантьорския бранш е предложил за изсветляване на сектора – плащане на заплатите само по банков път, задължително монтиране на ПОС терминали, вдигане на минималните осигурителни прагове, ползване само на лицензиран от НАП софтуер, възможност за неплащане на сметката при неиздаване на касов бон (което да важи и за останалите търговци) и др.

Идеята на Асен Василев да се въведе бонус от 10% за всеки гражданин или организация, която подаде данни на НАП за вероятна данъчна измама на стойност над 100 000 лв., породи противоречиви реакции. Според експерти по антикорупция мярката функционира успешно в държави като САЩ например, защото създава финансов стимул за авторите на сигнали да поемат огромните лични рискове при подобно уведомяване на властите. В България миналата година НАП е получила 5000 сигнала от граждани за данъчни нарушения на обща стойност 700 000 лв., отчете Людмила Петкова. Проблемът е, че сумата ще се плаща на сигнализиращия само при условие че данъчните постъпления от злоупотребата бъдат ефективно събрани, което е сериозно ограничително условие за получаване на бонуса.

Тежък спор между счетоводители, бизнес и МФ предизвика и увеличаването на данък печалба за мултинационалните компании до 15% ефективна ставка. Людмила Петкова каза, че за България мярката се отнася до 595 компании, от които 309 с компания майка в ЕС, 5 – в България и 280 – извън ЕС. Само 5 държави в ЕС са отложили прилагането на евродирективата, като три от тях имат значително по-високо облагане на едрия бизнес в сравнение с българското, обясни още Петкова.

Вдигането на прага за регистрация по ДДС от 100 000 на 166 000 лв., което ще донесе солидна загуба за бюджета, може да се случи най-рано от есента на 2024 г., защото са необходими около 9 месеца, за да може България да получи дерогация от ЕС, разясни още Петкова.

И работодателските организации, и профсъюзите се обявиха срещу идеята НАП да получи допълнителни правомощия да определя част от гражданските договори като трудови с цел плащане на осигуровки върху тях. МФ обаче иска да гарантира, че чрез граждански договори не се избягва плащане на осигурителни вноски. Мярката за деклариране на командировъчните също е проблемна, обясниха счетоводители.

Много от депутатите не са склонни да подкрепят и механизма за повишаване на данъчните оценки от общините на всеки две години, който може да доведе до повишаване на данък сгради и такса смет.

Въпреки че бюджетната комисия отхвърли законопроектите още на първо четене, те предстои да бъдат внесени за разглеждане в пленарна зала. Ако бъдат отхвърлени и там, кабинетът ще трябва да ги внесе в Народното събрание отново, което значително ще забави бюджетната процедура.