И ДАНС работи с манталитета на ДС

Г-н Екимджиев, коя от двете основни тези ви изглежда по-валидна – че скандалът в ДАНС избухна заради хаоса в работата на агенцията, или че агенцията пречи на някого и затова е атакувана?

Мен лично като правозащитник и юрист не ме вълнува точно какво се е случило в ДАНС. Свикнали сме с водевилните нехигиенични скандали в МВР, а така за всеки мислещ човек бе ясно, че със същите стари муцуни, хора с ченгесарски манталитет на служители от ДС тази служба скоро няма да проработи по европейски. С тези “кадри” ДАНС просто няма как да използва своя ресурс и власт, за да работи в интерес на обществото, държавата и да защитава правата на гражданите. Ще работи, както и досега са работили тези служби – конспиративно, без прозрачност и в интерес преди всичко на частни интереси, за уреждане на вътрешнопартийни сметки, за събиране на информация, с която да бъдат изнудвани хора от опозицията, бизнесмени и медии, за да бъдат контролирани неудобните хора, като тази информация излиза в подходящия момент и се стоварва върху тях като компромат.

За пореден път скандал със СРС-та показа системен дефект в работата на нашите служби - липсата на какъвто и да е граждански контрол и прозрачност за какво се харчат нашите пари. Оказа се, че огромни средства отиват за подслушване, вместо това да става чрез агентурен апарат и други способи за събиране на информация. Веднага се отива към "най-тежката артилерия" от гледна точка на правозащитните стандарти, защото всяко едно подслушване потенциално засяга неограничен брой хора.

Проблемът е структурен, той е свързан с липсата на контрол и с манталитета в службите, който поне засега изглежда неизкореним и вероятно ще бъде променен едва с идването на нови хора, възпитани по европейски образец, които нямат този нагон за злоупотреба с власт и мачкане на правата ни.

Случващото се пряко бе свързано и със спирането на сайта "Опасните", както и с разработки на журналисти. Може ли работата на един сайт да представлява опасност за държавата и да ангажира такъв ресурс на службите?

Категорично не. Този подход на ДАНС е порочен. Вместо да търсят кой е къртицата в самата служба, те започват да следят журналисти, за да търсят източника на информацията. Това е обезпокоително, защото посяга на свободата на словото и правото на информация. Има признаци за реставрация на нещо сходно с бившата ДС.

В началото на тази година възможностите за контрол над гражданите бяха увеличени с Наредба 40, която позволи на МВР пряко да следи Интернет-комуникацията. Сега се оказа, че ДАНС събира разпечатки от телефони без предварително разрешение на съда. Така се проследяват телефонни разговори между депутати, журналисти, пресаташето на самата служба. Налице е тенденция за поголовен контрол на контактите на хора, които в най-голяма степен олицетворяват гражданско общество – медиите и народните представители, които под една или друга форма изразяват опозиционни мнения в рамките на своите партии, част от тройната коалиция. Неслучайно Минчо Спасов и Татяна Дончева лъснаха на първо място като обекти на контрол от страна на новосформираната служба, която уж би трябвало да е модерна, да работи за националната сигурност и правосъдието.

Най-скандалното е, ако част от тези записи наистина са правени по искане на частно лице, което се жалвало в ДАНС за клевета. Така огромен държавен ресурс, покрит с наши средства, се насочва за разкриване на това кой е източник на клеветата. По закон това става в наказателно дело от частен характер, при което оклеветеният сам събира нужните му доказателства.

В последния скандал и в ДАНС се появиха сериозни индикации за слугинаж по отношение на определени лица, които биха могли отново да се окажат спонсори на политически кампании... Прояви се същият манталитет за избирателното прилагане на закона - щом е наш човек и е приятел на нашата партия или на президента, ще впрегнем ресурса, плащан от гражданите, ще нарушим куп конституционни разпоредби, за да подслушваме журналисти, само и само да разберем кой е източникът на клеветата.

Ако е вярно, че сайтът "Опасните" е публикувал класифицирана информация, там излязоха скандални факти за връзки на висши държавници и представители на ДАНС с организираната престъпност. Не е ли редно да се разследва именно това?

Фрапиращ е различният подход на властите към понятието "класифицирана информация". Всички знаем как преди няколко месеца Румен Петков осветли в публичното пространство агент от ДАНС - Алексей Петров, което е висша форма на класифицирана информация. Последици обаче - някакво разследване, някакво обвинение, въпреки поредните обещания на главния прокурор – няма.

Виждате как от една страна държавата съвсем произволно борави със СРС-та, навлизайки и контролирайки личния ни живот. От друга страна, когато стане дума за информация, която самата държава пази, тя става пределно ревнива. Става ясно, че нашите тайни не бива да са тайни за държавата и винаги могат да ни слушат, следят и снимат, но техните тайни трябва да останат абсолютно неприкосновени, даже когато представляват очевиден обществен интерес. Емблематични в тази насока са отказите на институциите да предоставят на медиите като обществена информация договора с Газпром”, договора за магистрала „Тракия”, въпреки че те засягат и удрят по джоба всеки от нас.

Към момента и главният прокурор, и премиерът казват, че имат доверие на председателя на ДАНС и агенцията трябва да извърши своя проверка по скандалните разкрития. Прокуратурата сега не възнамерява да се сезира. Естествено е в подобна ситуация всяка институция, допуснала нарушения или злоупотреби, да се стреми да ги потули при една вътрешна проверка. В такива случай защитени ли са интересите на държавата и на обществото?

И на мен г-н Сертов ми е симпатичен в неговата безпомощност. Премиерът и главният прокурор също са ми симпатични, защото техните образи добиват все повече трагически хамлетовски измерения, пак свързани с безпомощност и несигурност. Въпреки това, изказването за доверието звучи махленски. То не подхожда на представители на официални институции. Доверието е междуличностно отношение. Когато става дума за една демократична държава, която се ръководи чрез институциите, призвани да се контролират една друга, тук няма място за лично доверие. Хората институции са длъжни да извършат проверка, колкото и да вярват на Сертов в личен план.

Това твърдение "Аз вярвам на еди кого си" е израз на едно патриархално отношение към държавата. Това е архаичен модел, който много ни пречи, защото и държавата ни се изгражда на кланов принцип, характерен за примитивните общества и мафиотските структури с техните неформални йерархии, авторитети и взаимоотношения. Работата на официалните държавни институции е да се ограничават и контролират взаимно в името на закона и в защита на правата ни.

Как влияе на публичната среда активизирането на спецслужбите по отношение на медиите и преките контракти, осъществявани от председателя на ДАНС с медийни шефове?

От една страна е хубав знак, че г-н Сертов се срещна с водещи журналисти и издатели. От друга страна, буквално часове по-късно излезе прессъобщение с тон и лексика от времето на Студената война, в което се обяснява, че, да, правата ни се защитават, но в името на националната сигурност хората ще бъдат следени. Човек трудно се ориентира при толкова противоречиви сигнали. Явно и в ДАНС са объркани и там тече борба между различни формални и неформални лобита, но всичко, което се случва - побоят над Огнян Стефанов, размаханият пръст на ДАНС, на премиера и прокуратурата, смекчените изказвания на Минчо Спасов, който като че ли единствен вървеше заедно с Татяна Дончева срещу тези злоупотреби, действат стагниращо на свободата на словото и медиите, които са морален и ценностен фундамент на демократичното общество и правовата държава.

Към момента ДАНС не може да защити тезата си, че разработката на медии е стартирана заради изтичане на класифицирана информация. От публикуван протокол на разговор между депутати и висши представители на ДАНС стана известно, че всъщност е изтекла "вътрешна информация от кухнята". Тя може ли да се счита за класифицирана?

Принципът в старите демокрации е, че когато една информация е с определена обществена значимост, както сега има интерес какво наистина налага вдигането на цените на газа и защо още нямаме магистрала "Тракия", тогава независимо какъв гриф има тази информация, ако обществото има интерес, то има право да знае. По логиката на властите за търговската и междуведомствената тайна информацията за природните бедствия и авариите също трябва да получи гриф „секретно”.

Когато от дадена информация зависят животът и жизненият стандарт на хората, тя не може да остане класифицирана и недостъпна, дори когато буквата на закона я определя като такава.

При едно дело винаги съдията би трябвало да преценява не само буквата на закона, но и обществения интерес, който трябва да бъде защитен.

Как ви прозвуча оправданието на служителите в ДАНС за липса на мотивировка за какво се използват телефонните разпечатки? Според тях да се пише мотивация на проследяванията, е загуба на време.

Това е точно този рефлекс от миналото, който тези "дългоушковци" демонстрират безотказно. Те не смятат, че дължат отчет за кого събират данни, какво правят срещу тях, къде ги търгуват. Разбира се, че трябва да има обосновка и ако това не служи за разкриване на престъпление и за защита на националните интереси, каквото и да представлява това в техните представи, те трябва да понесат отговорност, включително и наказателна.

Тук пак правя паралел с озъбената реакция на прокуратурата срещу румънския журналист Джордже Бухнич, който засне рушветчийски практики в България, и срещу журналистите от ВВС, които “искаха” да купят олимпийските игри от Иван Славков. Тогава незабавно срещу журналистите бяха образувани наказателни дела. Няма обаче обвинени и наказани служители на МВР и ДАНС за доказана злоупотреба със СРС.

Когато става дума за отговорност, аз мисля, че всички журналисти и депутати, чиито телефони се оказаха в разпечатките, имат всички законови основания да съдят ДАНС по Закона за отговорността на държавата вътре в България и пред Европейския съд по правата на човека за нарушеното им право за неприкосновенност на кореспонденцията.

Защо, според вас, властите продължават да не се съобразяват с решението на Европейския съд, който ясно заяви, че в България може да се следят телефони безконтролно, нарушават се човешки права и има предпоставки за злоупотреби с получените данни?

Формалният отговор е, че решението на съда влиза в сила на 30 октомври т.г.. Същинският отговор е, че така им е по-лесно и по-удобно. Въпреки че вчера прочетох изявление на министъра на правосъдието, че новият закон ще бъде съобразен с препоръките, които дадох в становището на Асоциацията за европейска интеграция и човешки права по различните законопроекти. Като че ли има някаква светлинка в тунела.

Предлага се създаване на агенция, която да контролира подслушването. Мислите ли, че трима експерти, посочени от премиера и одобрени от парламента, могат да се справят с проблемите?

Този вариант изглежда по-добре, отколкото идеята начело на тази агенция да стои министърът на правосъдието, който оглавява един силно политизиран орган, част е от изпълнителната власт и не може да бъде независим. Критиката в решението на Европейския съд бе, че изпълнителната власт в лицето на вътрешния министър има значителен контрол над тези средства, така че дали ще бъде един или друг министър, няма значение.

Въпросът е сложен, защото от една страна вие имате основание да се съмнявате, че трима души чисто физически ще могат да осъществяват такъв огромен контрол. От друга страна, безусловно не е уместно много хора да се занимават с тази информация, която е много чувствителна. Трябва да бъде намерен оптимален баланс между ефективност и минимизиране на опасността от изтичане на такава информация.

Според мен, по-важно е какви професионалисти ще бъдат тези хора и доколко ще са мотивирани да работят както трябва. Те биха могли да работят с технически екип, който да няма достъп до СРС-тата, но да им помага логистично. Давам си сметка колко е трудно да се направи оптимален баланс. Вероятно е по-добре да се тръгне с 3-ма души, за да се минимизира рискът от изтичане на информация, а ако се окаже, че с този брой Комисията е неефективна, да се направи законодателна промяна.