И едноличните търговци няма да даряват на партии

Парламентарните дебати по промените на Закона за политическите партии, който е приоритетен за управляващите особено заради критиките на Брюксел и който те искат да бъде факт до Нова година, се оказаха "дебати на малките партии", тъй като именно те бяха най-активни на заседанието в четвъртък.

По време на 6-часовите разисквания бяха направени само няколко съществени предложение и то от представители на БСП - да се забрани финансирането на партии и от еднолични търговци, а не само от юридически лица, както и таванът за дарения от страна на физически лица да е 5000 лева, а не както и записано в проекта 10 000 лв.

Мая Манолова (БСП) предложи да се забрани не само на фирми, но и на еднолични търговци да спонсорират партии. Повод за това бе друго предложение - на Петя Гегова (БНД), която настояваше да се забрани даването на пари от организатори на хазартни игри, които може да са еднолични търговци. По думите на Манолова остава възможността отделните търговци да могат да дават пари, но и не като такива, а само като физически лица.

Любев Дилов-син ("Напред") от своя страна поиска да бъде разписано, че юридически лица и търговци няма да дават не само пари, но и няма да правят услуги. Като пример той посочи отпечатването на предизборни плакати или да предоставят автомобили и пр.

В промените е предвидено още да се ограничи спонсорирането от страна на фондации и неправителствени организации.

Най-активни и критични към текстове, свързани с рестрикции за сдружаването, както и за изискването за редовни заседания на върховните партийни органи, бяха депутати от по-малки партии, които влязоха в Народното събрание в коалиция с по-голяма формация. Социалдемократът Иглика Иванова (Коалиция за България) коментира, че с поправките се се удрят "малките партии", а не партиите фантоми, каквато беше целта.

"Семейна" кавга сред бивши съпартийци предизвика и текстът за държавната субсидия на парламентарно представените партии, като Борислав Ралчев (БНД) заяви, че средствата трябва да се отпускат на депутатите, а не на партиите и колкото народни представители вкара отделната формация, толкова и средства да ѝ бъдат давани.

Яни Янев от НДСВ репликира бившия си съпартиец, че идеята е, както досега парите да се дават на парламентарно представени формации, регистрирани преди вота.

Независимите депутати Минчо Христов и Стела Банкова възразиха срещу повишаването на държавната субсидия от 2 на 5 процента от минималната работна заплата на получен глас на последните парламентарни избори. Според тях парите може да се дават за лекарства и други полезни за обществото дейности.

Остро несъгласие относно изискването да не се регистрира за местни избори партия, която не е взела 1 процент на предните избори за НС, изразиха редица депутати, като дори го обявиха като "дискриминационно" и противоконституционно.

Критики предизвика и нов текст, според който партия не може да се регистрира за избори, ако в последния вот за парламент е била в коалиция и не е получила процент от общия брой на гласовете, равен на броя на партиите в коалицията.

Предвижда се още партиите да създават и водят публичен регистър, в който да вписват притежаваните недвижими имоти, разпоредителните сделки с движимо или недвижимо имущество, чиято стойност надхвърля 500 лева.

Освен това в регистър да се вписват и наименованията на социологическите и рекламните агенции, както и агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, които работят с партията, както и годишните финансови отчети и отчетите за предизборните кампании.

До 31 март партиите трябва да предоставят на Сметната палата финансовите отчети, а палатата от своя страна да ги публикува в Интернет до 15 април. В 6-месечен срок след изтичане на срока за получаване на годишните финансови отчети, Сметната палата извършва одит.

Според промените Софийският градски съд трябва да постановява разпускане на политическа партия, когато тя не е подала годишните си финансови отчети за две последователни години.

Предлага се партия да може да се разпуска и когато не е организирала предвидените в устава заседания на върховния ѝ орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.

Гласуването на разискваните текстове предстои.