И "Галъп" предвижда, че четири формации ще изпратят депутати в европарламента

Четири политически формации със сигурност ще изпратят депутати в Европейския парламент. Това е прогнозата на "Галъп интернешънъл" в редовното месечно проучване на общественото мнение, извършено от агенцията в периода 28 март - 3 април.

Това е третата социологическа агенция след "Медиана" и "Сова Харис", която регистрира, че само четири формации са със сигурни евродепутати, а още три или четири имат шансове при силна мобилизация на електората. От агенцията изрично отбелязват, че данните сочат само декларативни нагласи на анкетираните, но към момента това не е сигурна индикация за резултатите от евроизборите на 25 май.

Според "Галъп" подкрепата за ГЕРБ в изследването е 20.9%, за БСП - 20%, на трето място твърдо стои ДПС със стабилна подкрепа над 6%.

Сред новите формации "България без цензура” запазва най-реални шансове за присъствие в Европейския парламент с над 5% заявена електорална нагласа, сочи проучването на "Галъп".

АБВ остава с дялове над 3%, а Реформаторският блок отбелязва спад до нива близо до 2% и това поставя под съмнение възможността на двете формации да преминат бариерата на предстоящите евроизбори.

Битката при националистите продължава да е оспорвана, смятат от агенцията, като засега не се потвърждава хипотезата, че проруската позиция предизвиква видим ръст при електоралния потенциал на "Атака”.

НФСБ и "Атака” са на сходни позиции над 2% и ще им е необходима сериозна мобилизация, ако искат да имат евродепутат.

Очакваната избирателна активност е 2.6-2.8 милиона души, въпреки, че по традиция обявяващите, че ще гласуват, са с по-големи дялове. По-точни прогнози за разпределението на местата в европарламента обаче са възможни в следващ етап на проучването.

Данните за доверие в основните институции се колебаят в обичайните си за последните месеци равнища от около 25% за правителството и около 30% за президента. Няма съществена динамика и в доверието към основни публични фигури.

Подобни равнища на доверие в правителството в последните години са регистрирани в части от мандатите на Борисов и на Тройната коалиция. Сходни са били данните във втората половина от мандата на Борисов, а последните две години от управлението на Тройната коалиция, например, са при още по-ниско доверие.

Подобни данни за доверие в президента обаче са регистрирани за последно в края на мандата на президента Желев през 1996 г.

Парламентът през този месец е "слязъл” до 12% доверие – обичайно ниска стойност за 42-то Народно събрание.

Оптимистични нагласи в началото на април споделят в 18% от случаите – в традиционния за "Галъп интернешънъл” въпрос "Накъде върви България”.

17% твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството на Пламен Орешарски, което е сравнително висока заявена готовност. В същото време близо 60% не искат Борисов отново да е министър-председател. 35% смятат, че са необходими предсрочни избори, но 44% са на обратното мнение.

"Галъп интернешънъл” е задал въпроси, свързани с кризата с Украйна. 49% не подкрепят санкции срещу Русия, а 21% са на противоположното мнение. На този фон контрастират привържениците на дясноцентристки партии, при които мненията са на практика поделени между опциите "за” и "против”.

Мнозинство от 56% не очаква кризата в Украйна да прерасне във военен конфликт.

Няма еднозначна картина в отговорите на въпроса за одобрение на присъединяването на Крим към Русия. Все пак одобрението преобладава над неодобрението, а картината при привържениците на различните партии е различна – при ГЕРБ най-чувствителен е делът на по-скоро негативните оценки, при БСП – на позитивни, при ДПС преобладава колебание и т.н.

Подобни са отговорите на въпроса за одобряваната политическа ориентация за Украйна – мненията са на практика симетрично поделени между тези, които подкрепят сближаване на Украйна с Русия и тези, които подкрепят сближаването и с ЕС. При електоратите на двете основни партии структурата на мненията е огледална.

Общественото съзнание по тези въпроси още е объркано, но като цяло проличават традиционните разделителни линии и тяхното партийно отражение.