И КС даде зелена светлина на “изборния туризъм”

Конституционният съд отхвърли във вторник като недопустимо опозиционното искане за тълкуване за протиконституционни разпоредби от Закона за местните избори (ЗМИ). Срещу това решение са се обявили съдиите Благовест Пунев и Румен Янков.

Пряката политическа последица от отказа на КС да се произнесе по казуса е, че се премахват пречките за “вноса на гласове” и “изборния туризъм”. Те трябваше да бъдат предотвратени със залегналия в закона принцип на уседналост, който обаче управляващото мнозинство отказа да обезпечи със съответните текстове в преходните и заключителни разпоредби.

Така законът запазва правото на гражданите, които през последните 10 месеца преди изборите не са живели в дадена община, но имат постоянен адрес в нея,  да избират кметове и общински съветници.

КС бе сезиран от 53 –ма опозиционни депутати, които атакуваха процедурните гафове при гласуването на спорните текстове в пленарна зала.

Въпреки, че те бяха приети на първо и второ четене от парламента, неговият председател Георги Пирински наложи трето гласуване по подозрение, че са използвани чужди карти. Заради този скандал опозицията поиска от КС да  тълкува дали е противоконституционно приемането на текстове и след това липсата им при обнародване на закона в Държавен вестник.

Второто искане за тълкуване бе дали ще е противоконституционно Централната избирателна комисия за местните избори (ЦИКМИ) да тълкува какво всъщност означават 10 месеца уседналост без това да изрично да е посочено в закона.

КС отхвърля първото искане с мотива, че не може да тълкува норми от закон, а само неясноти в самата конституция. Съдът подчертава, че ако се произнесе по този случай, ще надхвърли своите правомощия, давайки указания за действия на Народното събрание.

Второто искане се отхвърля, защото КС в този случай щял да “внушава” на ЦИКМИ как да се действа в конкретния случай. От избирателната комисия заявиха в понеделник, че не могат да тълкуват закона.

Според съдиите Пунев и Янков обаче решението на съда представлява “рядко сполучлив пример как без обсъждане на фактите, чрез усукани юридически фрази, съдът отказва да бъде тълкувана фундаментална конституционна  разпоредба”. Те смятат, че искането на опозицията е било добре обосновано и от протоколите на Народното събрание е видно, че спорните текстове вече са били приети, преди да бъдат отменени с трето гласуване.

Двамата застъпват тезата, че по-голямата част от съдиите са се “приплъзнали” и вместо един текст от конституцията, са разгледали друг при взимането на своето решение.

Благовест Пунев и Румен Янков са избрани в КС от съдебната квота и се ползват с репутация на безспорни авторитети. По-голямата част от настоящите членове на КС са излъчени от парламента и президента. Докладчик по делото бе Емилия Друмева.

Членът на КС Васил Гоцев признава, че отсъствието на двата текста в Държавен вестник е по вина на председателя на парламента Георги Пирински и това противоречи на конституцията.

Той обаче заявява, че КС не може да направи нищо, защото не може да възстановява текстове, които не се съдържат в обнародвания в Държавен вестник закон.