И лекарки заплашиха с черни тениски при гласуването на Бюджет 2019

Държавата няма 50 млн. лв. за детска болница, а дава 25 млн. лв. за нова сграда на ДКСИ

Снимка: Архив

Искане за изграждане на национална детска болница се оказа единственият по-разгорещен момент при иначе вялото обсъждане и гласуване на проекта за Бюджет 2019 г. в парламентарните комисии по бюджет, здравеопазване и социална политика в четвъртък. Финансовият план на държавата за догодина бе приет за по-малко от 50 минути, като се оказа, че той частично се харесва от почти всички, включително от опозицията.

Инициативен комитет иска изграждане на национална детска болница

Лекарка от сформирания през 2017 г. инициативен комитет за изграждане на педиатрична болница успя да вземе думата и емоционално да постави въпроса пред депутатите и финансовия министър Владислав Горанов. Тя обясни, че проблемът, за който са нужни около 50 млн. лв., се отлага вече 40 години. По думите на д-р Георгиева миналата седмица детенце на 1 година и 6 месеца е починало след разкарване между различни клиники в София.

"В момента в София има 17 детски клиники, разкъсани в различни болници. Предлагаме да съберем всички тях в една болница. Иначе лекарите също можем да облечем черни тениски", каза д-р Георгиева, визирайки протеста на майките на деца с увреждания.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви, че разбира проблема, но не може всеки един отделен проект в държавата да се обсъжда подробно при приемането на бюджета.
Дора Янкова от БСП също реагира на изказването, като заяви, че е необходимо всички парламентарни групи да помислят за изграждането на подобна болница.

След заседанието на парламентарните комисии финансовият министър Владислав Горанов също изяви готовност за обсъждане на въпроса.

На 1 юни миналата година 31 неправителствени организации и граждани учредиха инициативен комитет за построяването на национална педиатрична болница "Детски здравен парк". България е единствената европейска страна, в която няма такова лечебно заведение, което поставя под риск диагностицирането и лечението на по-трудни случаи и затруднява съвместната работа на медицинските специалисти.

А за сграда на ДКСИ пари има

Междувременно, правителството в сряда гласува 25.4 млн. лв. за купуването на нова 6-етажна сграда за нуждите на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Идеята е ДКСИ да освободи място на специализираните съд и прокуратура, като се премести от сегашния си адрес на ул."Черковна" 90 в нова сграда на ул. "Козлодуй" №4 в столицата, собственост на бизнесмена Красимир Георгиев. Той беше втори в листата на ВМРО на парламентарните избори през май 2013 г.

От ДКСИ обясниха в четвъртък пред Mediapool, че комисията има нужда от нова сграда, която отговаря на изискванията им, без да са посочени какви са те. Тъй като държавата няма подходяща, се купува частен имот. Бизнес центърът на столичната улица "Козлодуй" 4 е избрана от ДКСИ след "задълбочен анализ на наличните на пазара сгради, които отговарят в значителна степен на изискванията към пряката дейност на комисията, във връзка със специфичните ѝ функции за защита на класифицираната информация", е посочено още в отговора на ДКСИ до Mediapool.

Новата административна сграда, която ще се купи, е построена на терен с площ от 1641 кв. м. Общата ѝ разгъната застроена площ е 10 511 кв. м, от които надземната е 5743 кв. м, а подземна 4768 кв. м., става ясно от отговор на Министерството на регионалното развитие. Това означава, че цената на един квадратен метър е 2417 лв. с ДДС (1220 евро/кв.м).

Пазарната стойност на имота е определена от оценителя Росен Симеонов Григоров, който има сертификат от Камарата на независимите оценители в България от 19 януари 2017 г., се казва още в отговора на МРРБ.

Възложител на пазарната оценка на имота е дружеството "Централ Форум" ООД, което е собственик на имота. Равни дялове в компанията имат бизнесменът Красимир Георгиев и "Томка" ЕАД, показва справка в Търговския регистър. В борда на директорите на "Томка" е Деница Ненова Славова. Тя е управител на компанията "Бибосс2", в която съдружник е общинският съветник от ГЕРБ и шеф на бюджетната комисия в Столичния общински съвет Орлин Алексиев.

Ще има и други "чекове" от излишъка, който вече е 2.9 млрд. лв.

Дадените допълнителни средства за сградата за ДКСИ вероятно ще са част от поредицата от чекове, които правителството ще раздаде до края на годината в резултат от натрупания текущ излишък.
Министерството на финансите съобщи късно в сряда, че към края на октомври той е достигнал близо 2.9 млрд. лв., като намерението на ведомството е годината да приключи на плюс с около 600 млн. лв. Всички останали средства ще бъдат разходвани през ноември и декември.

Догодина се залага дефицит в бюджета в размер на 0.5% от БВП или около 600 млн. лв., сочи приетият на първо четене проектобюджет за 2019 г. Заложеният в него ръст на икономиката е 3.7%. Предвиждат се около 4.6 млрд. лв. допълнителни приходи и около 5.8 млрд. лв. допълнителни разходи.

Всички харесват бюджета

По бюджета за догодина нямаше оспорвани дебати в парламента. Част от бизнес организациите подкрепиха финансовия план на държавата заради запазването на ниската преразпределителна функция и реалистично заложените макроикономически показатели. Синдикатите пък одобряват бюджета заради заложения в него ръст на заплатите в бюджетния сектор от 10% и вдигането на възнагражденията на учителите с 20%.

"Идва краят на възприятието, че евтиният труд е панацея. Вдигането на заплатите е неизбежно и пазарът на труда го изисква", заяви и финансовият министър Владислав Горанов. Той отчете, че догодина са заложени приблизително 900 млн. лв. допълнително за социални разходи, към 500 млн. лв. повече за общините, още толкова за здравеопазване, над 200 млн. лв. повече за отбрана и около 400 млн. лв. допълнително за образование.

Оказа се, че дори БСП частично харесва бюджета.

"Съобразно чергата ни бюджетът изпълнява ролята си да поддържа държавните функции", заяви Румен Гечев от левицата. По думите му големият проблем е със спада на чуждите инвестиции, които намаляват с около 70% от началото на годината по последни данни на БНБ. Според него в тази ситуация държавата трябва да изсипе повече пари за публично-частни партньорства, които да заместят чуждите инвестиции, защото иначе България няма да има нито един сериозен инвестиционен проект, който да открие след 2-3 години. "Премиерът ходи да открива новото летище в Истанбул вместо да създава проекти в България", каза Гечев.

Още от България