И МВР се обяви за нов Наказателен кодекс

И МВР се обяви за нов Наказателен кодекс

Вътрешният министър Румен Петков подкрепи в петък искането на прокуратурата за създаване на нов Наказателен кодекс и промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да разграничат нарушенията на закона на престъплния и простъпки. Според него това би създало възможност за по-бърза работа на правоохранителните органи, като припомни, че в момента дознателският апарат в ръководеното от него ведомство е претоварен със задължения. Позицията бе изказана в рамките на Националната конференция по проблемите на борбата с престъпността, организирана от Съюза на юристите в България.

Преди МВР главният прокурор Борис Велчев и правосъдният министър Миглена Тачева също се обявиха за нов Наказателен кодекс. От върховната прокуратура дори заявиха, че готвят подобен проект, който трябва да бъде съпроводен със Закон за наказване на простъпките. В интервю за Mediapool Тачева прогнозира, че промяната в наказателното правораздаване може да се осъществи до края на мандата на тройната коалиция.

Закон за наказване на простъпките е функционирал в България преди 1945 година. По тази административна процедура са минавали по-леките нарушения на законодателството, които предвиждат глоба или затвор до 3 години. Петков видя в тази идея и две основни преимущества – поевтиняване на наказателното преследване и по-ефективно използване на репресивния апарат.  

Всички за следствието

След назначаването на бившият прокурор Бойко Найденов за директор на Националната следствена служба (НСлС), темата за увеличаването на правомощията на структурата стана модна в средите на управляващите. В петък изненадващо и в специално обръщение до участниците в конференцията и президентът Георги Първанов взе отношение по този въпрос.

Според него на разследващите магистрати трябва да бъдат дадени сложните престъпления и предприемането на конкретни действия по информацията, която ще постъпва от новата Национална агенция по сигурността. Тази теза бе застъпена и от Румен Петков преди три дни.

“Трябва да се помисли по въпроса за увеличаване на правомощията на следствието, но това не бива да става без солидни аргументи, за да не върнем там, откъдето идваме”, добави Първанов.

Президентът заяви още, че вижда ”безспорни успехи” в борбата с престъпността и нейното намаляване дори под средните нива за Европа, което обаче не било достатъчно. За този извод той се позова на статистиката, идваща от българските правоохранителни органи. В последния доклад на Европейската комисия се съдържаше сериозна критика срещу начините, по който българските власти обобщават и боравят с този вид данни.

Той похвали още главния прокурор Борис Велчев за свършената от него работа начело на институцията и го призова да използва ”кредита на доверие”, с който е дошъл на поста. Лансирането на Велчев за поста започна именно от ”Дондуков” 2.

В своето изявление пред гостите на конференцията председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов заяви, че без създаването на информационната система за противодействие на престъпността правоохранителните органи няма как да заработят ефективно. Той също разкритикува наличието на големи разминавания в данните, които идват от МВР и прокуратурата.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?