Другата гледна точка

И преди е имало затопляне на климата

И преди е имало затопляне на климата

В една или друга степен Земята винаги е преживявала мащабни или незначителни промени в климата. По време на Римската империя и Средновековието температурните условия са били относително меки, в резултат на което се е развивало стопанството, а населението постепенно се е увеличавало. После това благоденствие изчезнало, което е довело до спад в производството на храни и като следствие са настъпили страшни гладове.

Именно от историческите книги, а не от математическите конструкции може да се научат елементарни факти, които демонстрират, че температурата на земята се е променяла независимо от навляклото си толкова критики използване на изкопаемите енергоресурси.

Сетне, през втората половина на ХІV до началото на ХІХ век в Северното полукълбо се наблюдава чувствително захлаждане (така нареченият малък ледников период), което, по всяка вероятност, е било свързано със слабата слънчева активност. Така, например, на много гравюри е изобразена замръзналата Темза, нещо, което днес не може да бъде видяно.

Суровите зими, слабата реколта и гладът са нанесли на Европа тежък удар. Когато в 1000 година норвежкият мореплавател Ерик Рижия открива и завладява Гренландия (името на неговия език значи Зелена земя) тя е била покрита с растителност. След малкия ледников период от нейната растителност не остава и следа. Естонците и фините говорят родствен език и защото Балтийско море е можело да се прекоси пеш.

През 70-те години на миналия век всички се плашеха не от затоплянето, а от застудяването на климата, за което редовно се пишеше в големите издания. През 1971 година учените взеха за основа изследванията на Джеймс Хансен (James Hansen), климатолог и директор на Аерокосмическия център Goddard при НАСА, върху богата на сяра атмосфера на Венера. Те предположиха, че изхвърлянето на сяра в резултат на изгарянето на въглищата може да доведе до застудяване в следващите десет години. През април 1977 г. в сп. "Тайм" излезе със статия под заглавието: "Как да оцелеем в наближаващото застудяване. 51 неща, които трябва да направите, за да оживеете".

Дебатите не са приключени...

Четири доклада на Междуправителствената група от експерти по изменението на климата (Groupe d'experts intergouvernemental sur l'évolution du climat - GIEC), обнародвани в периода 1990-2007 г., поддържат този страх, а авторитетите и журналистите вярват сляпо на приведените в тях данни. Разпрострелите се на хиляди страници публикации на GIEC дадоха почва за формирането на екологични институции във всички страни. След като в тези институции се оказаха немалко еколози, нищо чудно, че проблемът придоби такива мащаби и отговарящите за "околната среда" чиновници се заеха с него с такъв ентусиазъм.

Именно това направи възможно подписването на Протокола от Киото през декември 1997 г. На конференцията присъстваха само еколози-чиновници, и както е добре известно, ако пред всички стои една и съща задача, да се стигне до съгласие е значително по-лесно. Един министър-председател, добър мой познат, нахока в писмо своя министър по околната среда, след като правителството осъзна пълния размер на последиците от взетите в Киото решения.

Трябва да се отбележи, че коренът на всички беди не е в GIEC. Тя се представя като научен орган, но всъщност не е. Въпреки всичките ѝ уверения, GIEC не е в никакъв случай научен институт. Дори да твърди, че работи с хиляди учени (всъщност става дума за няколкостотин климатолози), нито един документ на групата не може да бъде приет без одобрението му на пленарно заседание, на което водеща роля имат чиновниците от националните правителства.

Равенството GIEC = наука, което често и ефективно се използва за дискредитиране на всички несъгласни с глобалното затопляне, е всъщност маскарад. Освен това GIEC е лъжлив хибрид на наука с политика с доминация на политиката, напълно лишена от научен дух. Това устройва прекрасно политическите кръгове, които непрекъснато се позовават на научността на групата, за да създадат условия за вземане на дадени политически решения.

Това обаче обяснява и защо бе невъзможно да се се постигне каквато и да било договореност в Копенхаген през декември 2009 г. На конференцията присъстваха не само министри на околната среда, но и държавни ръководители, главната задача на които беше не да удържат температурата на земята в някакви граници след сто години, а да създадат условия за икономически ръст и осигуряване на заетост на хората днес. Екологията е важна, но не когато е в ущърб на икономическия ръст.

След този провал на еколозите скептиците в Европа постепенно започнаха отново да получават правото на глас. Ако в САЩ ги познаваха и ги слушаха отдавна, у нас на тях се гледа като на маргинали. И такива ги считат до ден днешен. Журналистите, които бъркат политическите възгледи с науката, се опитват всячески да дискредитират скептиците. Така например на 9 декември 2010 г. в ефира на радио RTBF някакъв журналист каза, че учените в един глас са посочили човешката дейност като причина за затоплянето на климата и добави, че всички несъгласни са "наемници на петролното лоби, побъркани учени, имюминати" и прочие.

Този журналист, вероятно не по най-добрия начин се бе подготвил за предаването, щом като не му е известен впечатляващият обем от сведения, които доказват обратното на тезата за човешката дейност и затоплянето. Така например съществува 321 страничен отчет с имената на повече от 10 хиляди учени, които в никакъв случай не подкрепят това "единогласно" мнение. За отчета не се говори, макар че бе подготвен от американския сенат и бе представен на конференцията в Канкун през 2010 г. Това се отнася и до петицията Global Petition Project, която събра подписите на 31 000 учени, 9000 от които са светила в своите области.

Толкова пъти ни се наложи да чуваме: "Край на споровете". Май не е така...

*Авторът на текста е Самюел Фюрфари е доктор на приложните науки, химик и индустриален инженер. От трийсет години той работи в Генерална дирекция "Енергетика" към Европейската комисия.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?