И преди, и след 2020: Деца се извеждат от семейството само в краен случай и от съда

И преди, и след 2020: Деца се извеждат от семейството само в краен случай и от съда

Деца се настаняват извън семейството само след съдебно решение при много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето като склоняване към проституция, просия и трафик. Социалните работници и полицията извеждат деца само ако животът и здравето на детето са застрашени. Настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на законови основания и винаги подлежи на съдебен контрол. Това коментираха в сряда от Министерството на труда и социалната политика в сряда по повод ескалиращата дезинформационна кампания, че “от 1 януари 2020 г. ще влязат в сила законодателни промени, с които ще се даде възможност “да се отнемат деца в рамките на 24 часа без съдебна заповед по анонимни сигнали “.

Социалното ведомство обяснява, че приетите през март промени в законодателството, които предстои да влязат в сила от началото на 2020 година, не дават “нови основания и правомощия за отнемане на деца“, а само целят подобряване на координацията между институциите и актуализиране на термини.

Междувременно обаче манипулативните внушения излязоха от виртуалното пространство и вече се разпространяват в пощенските кутии в столицата под формата на листовки, подписани от Националната група – Не на стратегията за детето 2019-2030. В материалите се насажда внушението за многобройни опасности, произтичащи от промени в законодателството като отнемане на деца по сигнал, влизане на социални работници по домовете без съдебна заповед, внушава се и недоверие към Националната телефонна линия за деца и работещите в сектора неправителствени организации.

Социалното министерство обяснява, че промените в законодателството по никакъв начин не дават “нови основания и правомощия за отнемане на деца“.

Набедената за опасна разпоредба в чл. 36 г от Закона за закрила на детето, която влиза в сила от 1 януари 2020 г., всъщност цели да подобри координацията между институциите, когато получат сигнал за насилие над деца.

Ето какво предвижда дословно тя:

Социалното министерство обяснява, че основанията за настаняване на дете извън семейството са регламентирани в чл. 25 от Закона за закрила на детето още през 2009 г. и не са променяни и разширявани с приетите на 7 март промени в законодателството в областта на закрилата на децата.

Съгласно действащите от вече 10 години текстове като мярка за закрила извън семейството може да бъде настанено дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;

6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Промяна в терминологията

В чл. 26, ал.1 на Закона за закрила на детето е направена промяна, която не внася нов смисъл и ново съдържание в действащия от 2006 г. текст, разясняват още от социалното министерство. Редакцията е продиктувана единствено от промяна в терминологията в областта на социалните услуги и е свързана с премахването на специализираните институции като форма на грижа за деца. В сегашната разпоредба е записано, че: "Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда“. Новият текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., гласи: "Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда“.

Същата е логиката и за направените промени в чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Действащата от повече от 13 години разпоредба гласи: “Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето“. В променения текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., е записано: “Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето“.

И тук в новата редакция няма нов смисъл и ново съдържание, а е свързана единствено с новата терминология във връзка със закриването на специализираните институции като форма на грижа за деца.

В Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е регламентирано, че “анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“.

В същия закон от 2003 г. е регламентирано "задължение за съдействие“ като всеки човек, на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми компетентните за това органи. Същото задължение има и всеки, на който това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. 

Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?