И президентът готов за промени в конституцията още тази година

До края на тази година може да бъде обсъден, предложен и приет цялостен пакет от необходими промени в Конституцията, прогнозира днес президентът Георги Първанов.

Сутринта, на освещаването на бойните знамена на армията по случай Богоявление, Първанов прогнозира, че в рамките на 2003 г. може да се очакват промени в основния закон, свързани с реформата в съдебната система. "Знаете, че в момента се водят консултации, които очертават един консенсусен терен и аз смятам, че в рамките на тази година можем да очакваме подобни промени", отговори той на журналистическите въпроси кога може да се очакват промените в основния закон, свързани с реформата в съдебната система.

Първанов не отговори конкретно на въпросите какви промени в закона за съдебната власт са нужни, препращайки го към специалистите и добавяйки: "Въпросът е да се намерят най-печелившите формулировки".

Два часа по-късно, в Калофер, пред медиите държавният глава заяви, че към измененията в основния закон трябва да се подхожда не на парче, а пакетно - с предложения, засягащи всички сфери, подлежащи на изменение.

"След обстойни консултации с политически партии, граждански структури и експерти, до края на годината е реалистично да се мисли за внасяне, дебати и евентуално приемане на необходимите промени в Конституцията", заяви той, цитиран от прессекретариата си. Работата на парче, приемането всяка година на промени може да доведе до дестабилизация, допълни държавният глава, помолен за уточнение дали става дума само за съдебната власт или и за други промени в основния закон.

Напомняйки за обхвата на своите правомощия, Първанов се измъкна от въпроса защо не желае публично да се ангажира с проблемите в съдебната власт. "Ангажирам се дотолкова, доколкото правомощията на президента позволяват и доколкото един подобен публичен ангажимент може да допринесе за решаването на въпроса. Смятам, че не е работа на президента да води публична полемика, но съм готов да свиквам срещи, така, както го правя", заяви той.

Говорейки за промените в Конституцията, президентът заяви, че е обещал подобно нещо още в своята програмна реч пред парламента при встъпването му в длъжност преди една година. Всъщност, когато в средата на миналата година за първи път по-сериозно се заговори за необходимост от промени в основния закон, държавният глава реагира по-скоро отрицателно на идеята това да се случи в близко бъдеще. Тогава Първанов очерта необходимостта от промени в периода чак до 2006 г., като ги обвърза с финалните трансформации на българското законодателство във връзка с членството на страната в Европейския съюз. Първата реакция на държавния глава бе по-близка до тази на БСП, според която проблемите се коренят не в Конституцията, а в начинът, по който тя се прилага на практика от властите.

Малко по-късно - през есента, пред годишната среща на Националното сдружение на общините в курорта Албена, Първанов за пръв път спомена евентуална възможност за по-бърза във времеви план промяна на основния закон. Той обаче я обвърза единствено с промени на правомощията на местната власт, записани в основния закон, и определи като срок местните избори в края на 2003 година.

Само преди месец Първанов реагира доста еднозначно и по повод лансираната от управляващите необходимост от промяна в Конституцията, свързана с преминаването и пребиваването на съюзнически войски. Вместо да подкрепи тезата, аргументирана със съществуващото в момента противоречие между основния закон и бъдещите задължения на България като член на НАТО, президентът внесе питане в Конституционния съд необходима ли е изобщо подобна промяна и не дава ли и сегашния текст на Конституцията възможност България да изпълнява съюзническите си задължения.

Ще има промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа, потвърди готовността на управляващите и премиерът Симеон Сакскобургготски. Първоначално той се опита да се измъкне от коментар с дежурното си изречение, че всяко нещо си има времето: "Днеска е един хубав празник. Тук сме се събрали пред Св.Александър Невски. Нека тия работи ги обсъдим, когато им е мястото, докато се решат", допълвайки: "Това тревожи хората, защото се вдига много шум по тази тема". След това обаче Симеон отстъпи пред настъпателността на медиите и заяви, че промени ще има. "Ще има! Работи се, пусна се вече в общественото пространство, ще има силен и широк дебат, това са най-накрая много важни и значими теми", посочи той. Премиерът отказа да говори конкретно за необходимите според него промени и дали те включват и премахването на имунитета на магистратите.

За разлика от президента и премиера, председателят на Народното събрание за пореден път показа скептичност по отношение на конституционни изменения в рамките на тази година, препращайки ги за 2004-а.

Герджиков отново повтори, че с измененията не трябва да се бърза, "ако искаме да се уважаваме като правова държава". Трябвало да се работи изключително внимателно по проекта за евентуални промени в основния закон, като това можело да стане не за няколко месеца, а поне в рамките на една година.

Във времеви план Герджиков постави подготовката и приемането на измененията по следния начин: "Като проекти трябва да се подготвят до края на годината, съответно с провеждането на обществени дискусии, за да може през 2004 вече да влезнат в парламента". Той обаче направи уговорката, че това е личното му мнение като юрист и председател на Народното събрание, но не той решава кога точно ще бъдат направени промените. Законите, свързани с евроинтеграцията и със съдебната система - нормативните актове за съдебната власт, НПК и ГПК ще са приоритетите за новата сесия на парламента, анонсира той.

На 5 юли 2002 г., на брифинг по повод първата година на 39-то Народно събрание, Герджиков пак определи срок от година - година и половина за подготовка и приемане на промени в Конституцията. Според тогавашната му прогноза, срокът изтичаше в края на 2003-та.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?