И при двата възможни сценария войната в Близкия Изток минава през Ирак

Въпреки насилието между израелското правителство и палестинците в окупираните от Израел територии на Западния бряг и ивицата Газа сериозните коментатори на Близкия Изток все още не очакват мащабна арабско-израелска война.

Изправени пред растящ масов гняв, арабските и мюсюлманските правителства реагират сдържано. Някои, като Египет и Йордания, се страхуват да нарушат мирните си договори с Израел. Други, като Сирия, се чувстват твърде слаби военно, или, като Саудитска Арабия и съседите ѝ на Арабския полуостров, са прекалено обвързани с основния съюзник на Израел, САЩ, в областта на инвестициите, петрола и бизнеса. Иран и Пакистан пък са отявлени противници на Израел, но са прекалено далеч, за да се бият.

Въпреки това обаче ден след ден опасността от малка война става все по-голяма. Има два възможни рисковани сценария, водещи към нея. И двата включват президента на Ирак Саддам Хюсеин. Той неколкократно е обявявал враждебността си към САЩ и намерението си да "освободи Ерусалим" с военната сила на иракските части, които по неговите думи сега се обучават и въоръжават.

Всичко, което иска Хюсеин, е съседите му Йордания и Сирия да позволят на иракските легиони да използват територията им за нападения срещу Израел. Сирия вече се помири с Ирак и с готовност купува неговия петрол.

И при двата възможни сценария Хюсеин може да види шанса си и да се възползва, освен ако не бъде бързо и ефективно спрян - нещо, което не стана, когато той нападна Кувейт през 1990 г.

Единият сценарий за война се свързва със скорошното обещание на лидера на въоръжената ливанска групировка Хизбула, че бойците му се подготвят да се присъединят към палестинската интифада "в подходящия момент". Израелското правителство заплаши, че ще си разчисти сметките с Хизбула, както и с ливанските домакини и сирийските помощници на групировката, като отговори енергично на всякакви нови операции от нейна страна.

Това означава удари по сирийските сили в Ливан и вероятно дори по самата Сирия. В последния случай сирийският президент Башар Асад трудно ще откаже на Хюсеин иракски сили да се притекат на помощ.

Резултатът ще е война, вероятно кратка, но със сигурност кървава. Тя ще може да бъде спряна само с много по-активна американска намеса, отколкото администрацията на Буш е изявила желание да предприеме.

Вторият сценарий за война, далеч по-малко вероятен, е наречен от израелците с евфемизма "трансфер". Откакто Теодор Херцел, идеологическият баща на Израел като родина на евреите, писа в дневника си през 1895 г., че единственият начин да се създаде етнически чиста еврейска държава е насилственият трансфер в Йордания на всички араби в нея, някои крайни ционистки теоретици защитават идеята.

Както някога я обясняваше един от съветниците на премиера Ариел Шарон, Реховам Зееви, тя означава експулсиране в Йордания на част от палестинците, живеещи на Западния бряг и дори в Газа. За Йордания това би означавало разрушаване на парламентарната ѝ монархия и осъществяване на някогашния краен израелски лозунг "Йордания е Палестина".

Йорданският крал Абдула е наясно, че идеята, предложена и от самия Ариел Шарон през 1964 г., никога не е изчезвала напълно от списъка с израелските възможности. /Според биографа Шабтай Тевет основателят на Израел Давид Бен Гурион я отхвърлил през 1948 г./ Но като премиер Ариел Шарон не е споменавал нищо подобно.

През май йорданският министър на вътрешните работи взе мерки да спре нова вълна от палестински бежанци в кралството, където вече половината от населението е палестинско. През 1991 г., три години преди да подпише мир с Израел, крал Хюсеин, покойният баща на Абдула, каза в частен разговор с автора на тази статия, че ако се появи нова огромна вълна бежанци, прогонени от израелците, йорданската армия ще трябва да отговори със сила.

Нито един иракски лидер от 1948 г. насам не е имал желание да подпише мирен договор или дори само примирие с Израел. Всички са се борили срещу еврейската държава. Саддам Хюсеин ще се възползва от шанса да придвижи армията си в Йордания, за да "защити арабизма".

А тъй като всеки израелски лидер от 1948 г. насам е смятал и реагирал на подобни иракски действия като на стратегическа заплаха, резултатът отново може да е война.

Тези сценарии задължават правителствата в Израел, САЩ и арабските страни да планират превантивни мерки. По-специално те трябва да накарат арабската и израелската общност в близкоизточния конфликт да приемат мирно решаване на това, което се оказа най-дългата военна окупация в наши дни.

© Copyright Mediapool