И сините в плен на популизма

Древните вярвали, че с чудното си пеене демоничните сирени подлудявали и примамвали моряците, след което ги унищожавали. Никой не успявал да се спаси, ако вълните и вятърът го докарвали до мрачния им остров.

След като преди година и половина сирените на популизма омаяха българските избиратели, сега жертви на техния губителен чар стават и политиците от уж европейски или стогодишни партии.

По повод съдбата на АЕЦ сини и червени, които имат претенцията да са устойчивото ядро на политическото в България, избраха най- лесния път за атака срещу правителството. Никой не се изненада, че червените го удариха на популизъм, който си е тяхна обичайна практика.

Учудващото беше, че и от "Раковски"134 направи същото.

Днес СДС наистина са в опозиция и трябва да обясняват невнятностите на сегашното управление, но дали свиренето на тънката струна за цената на тока е най-умното, което може да се направи?

Правителството трябва да бъде атакувано за това, че води преговорите в Брюксел на тъмно, за това че не обяснява, а шикалкави и увърта. Но това може да се прави от позицията на честността и откровеността, от гледна точка на защитимия български интерес и приоритет.

Важното за България не е дали 3 и 4 реактор ще бъдат спрени 3 години по-рано или по-късно, а дали страната ще изгради конкрентноспособна икономика, в това число и енергетика, като член на Европейския съюз. Евтин ток има и в Беларус, но това не отваря никакви хоризонти на Минск

СДС, който започна преговорите с Брюксел, най-добре познава този залог и трябва да продължи да го обяснява, независимо че това може да изглежда някому като подкрепа за правителството.

Ако СДС толкова искаха да бъдат гласовита опозиция и около унищожаването на ракетите имаше толкова глупости, че не един, а 5 вота на недоверие можеха да се поискат. Но не го направиха, защото това щеше да е сигнал за поставяне под въпрос на членството ни НАТО.

Казусът АЕЦ и енергетика не е по-малък, нито по-незначителен, защото в него се залага членството на България в ЕС.

Дясната опозиция не поставя на масата истинските теми около АЕЦ и те остават в ръцете на заинтересовани лица, а по-лошо от това едва ли може да има.

Важна тема е колко енергия ще трябва на страната през следващите десетилетия и с какви източници тя ще се произвежда. Важна дискусия е дали да се строи АЕЦ "Белене" или не. Важно е дали България ще може да бъде регионален износител на електроенергия в средносрочна перспектива или не. Вместо това по най-повърхностен начин се дискутира дали точно в 2006 да се затворят реакторите, като че ли това е най-важното.

АЕЦ се оказа тест, който дясната опозиция засега не успя да издържи. И не защото ще бъде рамо до рамо с БСП в следващия вот на недоверие срещу кабинета на Сакскобургготски. А защото избра лесната и популистка трактовка на темата АЕЦ.

Ако в СДС все още са останали хора, които да не са напълно омагьосани от сирените на популизма, може да се възползват от символичния опит на древните.

Двама герои от митологията успели да минат край скалите, на които се белеели костите на нещастните мореплаватели. Орфей, който плавал с аргонавтите, успял да заглуши гласовете на сирените като пеел и свирел на своята чудна лира. А Одисей се спасил като накарал да го завържат за мачтата на кораба, като преди това благоразумно запушил с восък ушите на своите моряци.

Или ако се върнем в атомния ни век - СДС трябва да се върне в ролята си на глас на евроинтеграцията, а не да се нарежда сред саботьорите ѝ заради криво разбрана тактика. А ако няма сили за това, може да поне да мълчи и стоически да издържи на изпитанието като Одисей.