И този кабинет, както и предишният не обясни каква данъчна политика смята да води

Ако това бе направено, поне щяхме да сме сигурни в казаното от министър-председателя за академичния характер на правителството, казва проф. Христина Вучева*

Проф. Христина Вучева

Министерството на финансите обяви идеите си за данъчни промени за следващата година. Отговарят ли те на заявената от министерството цел - облекчаване на бизнеса, стимулиране на земеделските производители, намаляване на възможностите за данъчни отклонения?

Някои от промените са значими и много полезни. Такъв е случаят със законовото регламентиране на т.н. касов принцип на отчитане на ДДС за предприятия с продажби до 500 000 лв.

За съжаление не се решават много други проблеми. За някои от тях всяка година се обещава, че през следващата ще се намери решение. Има се предвид обещанието да се намери подходящо изменение на реда за плащане на такса смет от юридически и от физически лица.

Може само да се съжалява, че и това правителство, както и предходното, не оповести предварително каква данъчна политика смята да провежда и едва след това да предлага конкретните промени в законите по данъците.

Какво да разбираме под данъчна политика?

Под данъчна политика аз разбирам следното: Заявява се ,че продължава да се прилага принципът за по-високия относителен дял на косвените данъци в приходите, като по този начин се подпомага бизнесът, а това означава повече работни места и по-висока заетост.

Но това означава и още нещо - данъчната тежест се носи от хората със средни и ниски доходи. Посочва се защо се предпочита пропорционално (плоско) облагане на печалбата и на доходите на физическите лица. Обяснява се, защо не се включва в организацията на облагането на физическите лица необлагаем минимум и защо в същото време се вкарва нов елемент при определяне на данъчната печалба - намаляване на лихвите, получени от облигации.

Ако беше избран този начин, поне щяхме да сме сигурни в казаното от министър-председателя относно академичния характер на правителството.

Да се спрем на подоходното облагане. Според вас разумно ли би било да се запази системата на облагане със ставка от 10% и едновременно с това въвеждане на необлагаем минимум, както нееднократно предлагат синдикатите. Да остане или да се премахне облагането на доходите от лихви по депозитите, при условие, че приходите от него в хазната са пренебрежимо малки?

Ще започна с облагането на лихвите по спестяванията на населението. Чухме в предизборния период ,че този данък ще бъде премахнат. Трябваше поне да се обясни защо се запазва.

По отношение на т.н. семейно облагане – след многократни искания от синдикати и други трябваше също да има обяснение в неслучилата се данъчна политика. На специалистите по данъци е известно, че когато се въвежда т.н. плосък данък, и то при ниска ставка от 10%, не е възможно да има семейно облагане или други елементи на освобождавания и облекчения.

Не могат да бъдат успешни опитите за решаване на конкретни проблеми и правене на политики чрез данъчната организация. Този вид облагане е несъвместим с каквато и да е социална, или друга цел. Още от осемдесетте години на миналия век има многобройни изследвания, които показват, че само прогресивното облагане може да се използва за подобни цели, както и за прилагането на т.н. автоматични финансови стабилизатори.

Пропорционалното облагане с еднаква минимална ставка е характерно и приложимо там, където общата политика предвижда ограничаване на публичните услуги. Това са известни неща и е въпрос на т.н. политически избор, включен в правителствената предизборна програма, за която хората гласуват.

Какво печели малкият и средният бизнес от така нареченото касово отчитане на ДДС?

Вече посочих, че това е най-сполучливото изменение за следващата година. То ще спести на малкия бизнес оборотни средства, а и ще намали възможностите за включване в доставките на недобронамерени участници.

Може да се твърди, че промените и по двата закона (ДДС и акцизи), приети на 25 септември от Министерския съвет, са в интерес на бизнеса и значително подобряват общата организация на данък добавена стойност и на акцизите. Ако успеят и да намалят кражбите и манипулациите по ДДС, това ще е от полза за всички нас, защото приходите от този данък са основни.

Едновременно с това не трябва да се допускат промени, които, въпреки че са продиктувани от добрите намерения за повишен контрол, могат да създадат условия за нови форми за притискане на бизнеса. Имам пред вид някои от предлаганите изменение в ДОПК (идеята за създаване на мобилни данъчни групи за контрол върху т. нар. "чувствителни" за данъчни измами стоки - бел. ред.).

Считате ли, че е целесъобразно освобождаването от акциз на горивата за селскостопанските производители, облекчение, което предишният финансов министър Симеон Дянков така и не реши да уважи?

Облекчението е наложително, особено като се има предвид , че страната ни трябваше в кратки срокове да увеличава акцизите. Трябва да се държи сметка и за обстоятелството, че нашите селскостопански производители не са поставени в еднакви условия с останалите от Европейския съюз и това е най-малкото, което може да се направи за тях.

Предлагат се промени, които да внесат ред в използването на единната данъчна сметка. Оправдано ли беше въвеждането ѝ?

Въвеждането на този способ за внасяне на данъците беше грешка на Министерството на финансите от 2012 г.и на някои работодателски организации. Добре е да се направят промени като поне да се отделят вноските за данъци от вноските за осигурителни фондове.

Забелязва се известно търкане между правителството и БСП, които вече приготвиха куп мерки в социалната област, свързани с увеличени разходи. Разумно ли е искането за увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари на 340 лева, за което настояват синдикатите, а работодателите са против? Трябва ли да се увеличат надбавките за отглеждане на дете?

Минималната заплата трябва да се увеличи.

Що се отнася до детските надбавки, правителството трябваше да предложи цялостна концепция, от която да се вижда в годините как ще се решава многото демографски проблеми на страната ни. За следващите избори, когато и да са - аз бих гласувала само за тази партия, която убедително покаже как ще реши въпроса с увеличаващия се дял неграмотни граждани, как ще намали детската смъртност, как ще "включи” ромите в заетостта на 21-ия век.

И това правителство е изправено пред решаването на тежки пенсионни въпроси. Левицата обаче "замразява" за една година увеличаването на възрастта за пенсиониране и нужния трудов стаж. Крачка назад се замисля и при пенсионирането на заетите в отбраната. Не са ли опасни тези ходове?

Във всички страни от ЕС и в САЩ се признава необходимостта от удължаване на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране. При нас освен този проблем има и друг. От 2000 г.последователно се провежда политика за намаляване на вноските за пенсии, която от 2009 г.достигна дотам, че държавата е въведена като постоянен трети участник с пенсионна осигуровка от 12% за всеки зает. Въпреки това се налага ежегодно да се отделя значителна сума бюджетните средства, за да се допълва недостигът за изплащане на пенсии.

При тези условия да се говори за "замразяване” е недалновидно и ще създаде повече проблеми през следващите години.

Полезно би било да се ограничи кръгът от лица, които имат право на ранно пенсиониране. В тази група трябва да останат само носещите униформа полицаи и военни и някои общо признати трудни професии.

Световната банка съветва да увеличим осигурителните вноски, но премиерът е категорично против. Вашето мнение?

Имах възможност да се запозная с доклада на Световната банка. Това е едно задълбочено и обективно изследване. Предполагам, че ще се наложи да се изпълни нейният съвет. Но това може да направи само правителство с голяма подкрепа от страна на избирателите.

В момента се работи по проекта на бюджет за следващата година. Ще успеят ли реално да се въведат елементите на програмното бюджетиране, изказано като пожелание от финансовия министър Петър Чобанов?

Ако прегледате годишните отчети за изпълнението на бюджета, които по закон трябва да се приемат от Народното събрание не по-късно от края на годината, следваща годината на съответния отчет, ще прочетете, че програмното бюджетиране е въведено у нас още по времето на НДСВ. Внимателният прочит на доклада, който съпровожда ежегодно приемания закон за държавния бюджет, показва ,че през всичките години от 2001 до 2013 този принцип се прилага формално и няма никакво влияние върху размера на разходите.

Класическият принцип на правене на бюджет, на който разчитат всички европейски страни и дори и САЩ (въпреки че програмното бюджетиране е тяхно изобретение от 60-те години на миналия век), изисква бюджетните разходи да се определят на основа заявените политики на правителството .Това обикновено се допълва чрез прилагане на съпоставяне на ползи и разходи и най-вече – чрез открит обществен дебат в бюджетните комисии.

За съжаление, у нас това се претупва набързо и формално. Прави се едно общо заседание на бюджетната и икономическата комисия, което има повече показен и медиен облик.

Практиката от години е такава и никой не иска тя да се измени. Заслугата за това не е само на управляващите. Така нареченият граждански сектор, в който можем да включим освен познатите играчи многото университетски преподаватели по икономика и финанси, или не проявява интерес, или прави това формално и без да влага усилия. Просто времето е такова - всеки иска да участва в нещо, но друг да свърши черната работа.

Единственото по-обстойно обсъждане извън правителството се осъществява в Националния съвет за тристранно сътрудничество, респ. в неговата комисия по бюджета. Известно е обаче, че по закон правителството не е длъжно да се съобразява с бележките на това обсъждане.

Можеше ли да минем без поисканата и получената актуализация на бюджета за тази година?

Практиката на неспазване и пренебрегване на т.н. устройствен закон за бюджета, на основата на който трябва да се изгражда годишният закон, е много дълга. Това деформира мисленето на много експерти, които свикнаха да приемат за нормално да не се спазва годишният закон за държавния бюджет.

Тази практика особено се засили през последните три години. Така си обяснявам критичният патос, който съпровождаше актуализацията от август тази година. По моя оценка тя беше необходима дори само заради това, че предвижданият икономически ръст за 2013 г.от 1.5% се очертава да е едва 0.6%. Съществуват и много други причини - например посоченото още през септември 2012 г. от споменатата по-горе бюджетна комисия на парламента прекалено оптимистично предвиждане на много от данъчните приходи в бюджета за 2013 г.

________________________________________

*Проф. Христина Вучева е финансов консултант и председател на Националния съвет по статистика, дългогодишен преподавател по финанси в УНСС. Тя бе вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова (1994-1995).

Споделяне

Още от Интервюта

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?