И в богатите азиатски страни тревожен спад в раждаемостта

Повечето най-богати държави в Азия демонстрират солиден икономически растеж, но и твърде анемична раждаемост, а ниският брой новородени поражда тревоги за бъдещето на тези страни.

Раждаемостта в Сингапур, Южна Корея и Тайван е на едно от най-ниските нива в света. До няколко години здравето и доходите на мнозина пенсионери ще зависят от малцината трудещи се в активна възраст.

В авангарда на Азия е Япония със средна раждаемост от 1.37 деца на една жена през 2009 г. Имиграцията там все още е табу и до 2050 г. Страната на изгряващото слънце ще има вместо 127 милиона едва 95 милиона души население, а двама от всеки петима японци ще надхвърлят 65-годишна възраст.

Заводите в Китай разчитат на масовия приток на работници от селата. Втората икономика в света обаче също е застрашена от застаряване на населението след провежданата вече 30 години политика "едно семейство - едно дете".

"През последните 50 години икономическата и социалната модернизация в Азия бе съпроводена с видим спад на раждаемостта", изтъква в доклад изследователският център "Изток-Запад" в Хавай.

Повишаването на жизненото равнище обикновено е съпроводено с намаляване на ражданията. В повечето европейски страни броят на новородените е под 2.1 на 100 души и не може да осигури подновяване на поколенията. Раждаемостта е 1.36 процента в Германия, 1.40 на сто в Испания и 1.98 на сто във Франция (сред най-високите резултати в Европа).

Да хвърлим поглед към Азия: в Китай раждаемостта е 1.6 на сто, в Сингапур – 1.2 на сто, в Южна Корея – 1.1 на сто, в Тайван -1.03 процента.

За да се преборят с демографския спад и остаряването на нацията, държавите биха могли да отворят по-широко врати за имигранти, но правителствата гледат с резерви на тази възможност.

Властите в Сингапур организират вечери за запознанства между абсолвенти от местните университети с надеждата да се формират нови двойки, което ще означава и нови деца. Без особен успех обаче.

Правителствата отпускат също все повече данъчни преференции и парични помощи, за да насърчат семействата да създават деца. Отново без съществен резултат.

Експертите изтъкват като основен проблем, че разделението на труда в Азия следва и до днес традиционния модел: жените трябва да се грижат за децата и домакинството, а мъжете - да печелят пари.

"Проблемът е, че южнокорейските жени губят твърде много, щом се омъжат. Всекидневният бит е такъв, че бракът, с който идват и децата, изобщо не е съблазнителен вариант в Южна Корея", обяснява например Ким Хе-йон, изследователка от местния Институт за развитие на жените.

В Япония бременността по принцип означава за жената отказ от бъдеща кариера. Японките "нямат деца, тъй като иначе ще трябва да се откажат от твърде много неща. Политиката на работодателите ги задължава да избират между професия и семейство", отбелязва Джеф Кингстън, преподавател от "Темпъл Юнивърсити" в Токио.

Според социологическите проучвания населението в тези страни осъзнава бъдещите трудности, свързани с демографския спад. Тревогите обаче не са така силни, че да насърчат раждаемостта. Анкета сред 2990 тайванци в репродуктивна възраст, които имат работа, но нямат деца, показа през октомври, че 64 на сто от тях не очакват да създадат семейство.

При все това 87 процента са на мнение, че твърде слабата раждаемост на острова води до сериозни проблеми. Две трети от запитаните например смятат, че след няколко години тайванското общество няма да може вече да подпомага възрастните хора.