И в университетите може да има дуално обучение

Министерството на образованието ще прави стратегия за висшето образование и ще връща студентите на лекции

Сн. БГНЕС

В университетите може да бъде въведена форма на обучение, подобна на дуалната, която работи в средното образование. Целта е студентите да се обучават и в реална работна среда, и да посещават по-редовно занятията. Вариантът на дуално обучение може да е част от подготвяната от образователното министерство Стратегия за висшето образование. Една от целите ѝ е да се намерят механизми студентите да ходят по-редовно на лекции.

Това стана ясно от изказване на министъра на образованието Красимир Вълчев, който участва в сряда в кръгла маса за предизвикателствата пред висшето образование и техните решения, организирана от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Вълчев припомни, че проверка на министерството в няколко университета показала, че 15-20 на сто от студентите ходят на лекции, а на преподавателите им е трудно да ги накарат да посещават занятията и да предизвикат интерес от обучението.

"Ако искаме да имаме по-качествено образование и да придобият повече знания и умения, студентите трябва да са по-въвлечени в образователния процес. Редовната форма на обучение е най-високо финансирана, тя е и най-полезна. Осъзнавам, че немалка част от студентите не могат да съчетават ученето с работата, но затова има и други неприсъствени форми. Ние правим проверки в няколко висши училища, които показват, че между 15-20% е средната посещаемост на лекциите в държавните университети", заяви Вълчев.

Той добави, че разликата между "едно висше училище, което държи на репутацията и на качеството си, и между друго висше училище, което го избива на симулация и на бутафория" са изискванията към студентите. Първият тип университети изискват целогодишно, постоянно и ежедневно присъствие - с проекти, задания и четене на литература, а не само от сесия на сесия и от изпит на изпит, както е при други университети.

Вълчев припомни, че през последните години министерството реформира приема в държавните университети. В над 25 професионални направления в различни висши училища вече не се приемат първокурсници. Бройките за социалните, стопанските и правните науки бяха намалени с над 50%. Вълчев добави, че през 1990 г. 30% от завършващите средно образование са се включвали в системата на висшето образование, преди 2-3 години те са били 83% и вероятно догодина приемът в държавните университети ще бъде около 50-60% от завършилите гимназия. Заедно с бройките в частните университети обаче обикновено местата за първокурсници са почти толкова, колкото и завършващите училище.

Според Вълчев основното предизвикателство пред висшето образование е как то да стане по-конкурентно на все по-глобализиращия се образователен пазар и подчерта, че за да се случи това е необходимо да се прави повече наука, да се инвестира в млади преподаватели и образованието да служи за развитието на обществото.

"Най-голямото предизвикателство обаче е университетите ни да бъдат свързани с европейски университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифрова трансформация, изкуствения интелект, да променят учебните си програми, да вплетат в по-голяма степен хоризонталните умения и да се подготвят за учене през целия живот. В следващите десетилетия хората няма да сменят работните си места, те ще сменят професии. Висшето образование ще трябва постоянно да надгражда и ще се наложи да карат по няколко магистърски степени в период през 10 г.", заяви министърът.

Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?