И ВКС е "категорично против" скандалните промени в съдебния закон

Съдиите от Върховния касационен съд се обявиха "категорично против" приемането на законодателна забрана за външно финансиране на магистратски организации. Внесеният от ГЕРБ и "Обединени патриоти" проектът за промени в съдебния закон, изготвен по модел на Путин и Обран, бе приет на първо четене в парламента.

"Съдържанието на промените за пореден път показва конюнктурно отношение към проблемите в съдебната система и практически не отговаря на прогласените в мотивите цели, свързани с укрепване на нейната независимост", се казва в позицията на ВКС, публикувана в четвъртък.

На обратния полюс беше мнозинството във Висшият съдебен съвет, което прибeгна до познатия трик с излизането от залата, за да блокира приемане на позиция по въпроса.

Законопроектът предвижда съсловните организации на магистратите да бъдат изцяло лишени от външно финансиране, в което управляващите съзират основна заплаха за тяхната независимост. Същото важи и за финансиране на научна и преподавателска дейност, ако тя е финансирана от чужбина.

Очаква се преди второ четене забраната да бъде облекчена, като се допусне финансиране от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство. За това настоя лично премиерът Бойко Борисов след писмо от Еврокомисията.

Така в "забранителния списък" остават само Съединените щати, тъй като основните външни донори за българските магистратски организации са от Европа и САЩ.

Отново с цел да се гарантира независимостта на магистратите се предлага забрана за сдружаването им извън техните съсловни организации. Така съдии, прокурори и следователи няма да могат да участват в ръководство на най-старата съсловна юридическа организация в страната – Съюза на юристите в България (СЮБ). През последните години СЮБ бе една от най-активните прореформаторския организации в страната и промяната в закона би ударила по нейната легитимност.

Отделно проектът предвижда "кариерен бонус" за членовете на ВСС. След края на мандата им в съвета те ще могат да изберат в кой съд да продължат да работят. Условието е да се запази нивото в системата, което са заемали преди да влязат в кадровия орган на съдебната власт.

Преди няколко дни вицепремиерът с ресор съдебна власт Екатерина Захариева се обяви срещу законопроекта. Същото направи и съдия Красимир Шекерджиев, който бе избран за член на следващия Висш съдебен съвет от квотата на съдиите.

Според върховните съдии т.нар. кадрови бонуси за членовете на ВСС противоречат на принципите за кариерно развитие на магистратите, посочени в съдебния закон.

"Изборните членове на ВСС приемат постовете си при ясни условия и престават да са магистрати. Те получават най-високите възнаграждения, предвидени в съдебната система - тези на председател на Върховен съд и Главен прокурор, без да изпълняват техните конституционни и законови функции. В продължение на пет години членовете на ВСС осъществяват административна и управленческа дейност, но не правораздават. Оповестените нови възможности за завръщането им в съдебната система създават специален ред извън условията, относими за всички останали магистрати и са лишени от разумна обосновка в системен и държавнически контекст", казват съдиите от ВКС.

Те казват, че предлаганите ограничения в правата на магистратите да се сдружават е безсмислена рестрикция, която води до изключването им от демократичния дебат в обществото. Съдиите недоумяват и защо се налага забрана за финансирани на научна и преподавателска дейност от магистратите.

"Предлаганите забрани относно научната и преподавателска дейност на магистратите ще лиши обществото от изключителната им компетентност за развитие на правото. Чрез тях магистратското съсловие в Република България ще бъде изолирано и от международната юридическа общност. Настояваме за преосмисляне на внесения законопроект след задължително обществено обсъждане", се казва в позицията на ВКС.

Досега Съюзът на съдиите, Съюзът на юристите и Асоциацията на прокурорите реагираха остро на предложенията и настояха за тяхното оттегляне, защото са противоконституционни. Те бяха подкрепени от близо 20 авторитетни български неправителствени организации. Европейската комисия също следи изкъсо случая. Фондация "Америка за България" реагира с позиция, че този закон би подкопал евроатлантическите ценности и приятелството между САЩ и България.

ВСС без позиция

В четвъртък мнозинството Висшия съдебен съвет (ВСС) блокира опита да се приема позиция по темата. Един по един членовете на мнозинството излязоха от залата по време на дебата, като напускането на Галя Георгиева на практика свали кворума и заседанието бе закрито, съобщи сайтът "Съдебни репортажи".

Предложението за позиция по законопроекта бе на Калин Калпакчиев и Соня Найденова. Вносителите предлагаха ВСС да изрази отрицателно становище по текстовете. По време на дебата се разбра, че парламентът дори не е изпратил проекта до ВСС за позиция.

Калпакчиев обясни, че промените противоречат на конституцията и на международни актове, които страната ни е ратифицирала. "Бързат да го приемат преди края на мандата на този Висш съдебен съвет. Явно има скрити мотиви, които не са изложени", каза той.

Светла Петкова от мнозинството настоява да не се приема нищо, защото редът не бил спазен. ВСС трябвало да получи писмени материали и чак тогава да се занимава с този въпрос. Юлия Ковачева ѝ отговори, че ако стане така, то позицията на ВСС ще е безсмислена, тъй като промените вече ще са приети.

Председателят на ВКС Лозан Панов също свърза поправките с изтичането на мандата на този ВСС. След два часа разправии той се обърна към членовете на ВСС: “Ако не искаме становище, да си го кажем честничко”. След това мнозинството започна да се разотива и така блокира приемането на позицията.